Франк Гилбрет и научните методи на управление

Сред имената на класиците на научните методи на управление достойно място заема и това на Франк Гилбрет (1868-1924г.). Счита се, че той е първопроходецът на “науката за движенията” от началото на миналия век.

Франк Гилбрет (някъде е възможно да го срещнете и като Джилбрет, на английски език се изписва Gilbreth) започва трудовата си кариера като зидар. През 1885г. завършва висшето английско училище в Бостън и се дипломира като строителен инженер. През 1903г. става член на Американското общество на инженерите механици, където се запознава с Фредерик Тейлър.

Опознава неговите идеи за нормативите от време на всеки елемент и ги обогатява. Заедно със своята съпруга Лилиан Гилбрет (психолог по образование) за първи път насочва вниманието на предприемачи и мениджъри към психофизиологическите аспекти на труда.

Франк Гилбрет публикува редица трудове за елементите на операциите:

• “Изучаване на движенията (1911 г.)
• “Основи на научното управление” (1912 г.)
• “Фактори на умората” (1916 г.)
• “Практическо приложение на движенията” (1917 г.) и др.

Случайно ли е това, че Гилбрет е насочен към работните движения?

Още по времето, когато е бил обикновен чирак в една строителна фирма (едва 17 годишен), за да усвои зидарството, Гилбрет посещавал вечерни курсове, за да попълни знанията си по строителство. На 27 годишна възраст станал главен управляващ на фирмата, в която преди време започнал като обикновен чирак.

Когато чиракувал, Гилбрет бил поразен от безполезното изразходване на ресурси, което очевидно е било резултат от съществуващите тогава методи за изпълнение в строителството. Решил да разработи най-добрите начини за полагане на тухлите при зидарията, както и най-добрите начини за използването на строителни материали.

По-късно приложил тези свои методи, обучавайки старателно работниците как да работят. Това довело да намаляване на производствените разходи, както и до възможността да се повиши работната заплата в строителната фирма.

Разбира се, неговите усилия в тази насока били подплатени научно. Както вече споменах Гилбрет доразвива идеята на Тейлър за разработването на норми на труд поотделно за всеки елемент на дадена операция, но конкретно във зидането и за зидарите.

Докато Тейлър е търсел отговор на въпроса “Какъв може да е размерът на една добре свършена работа за един ден при добра надница?”, Франк Гилбрет поставя за разрешение следващия важен въпрос – “Как добрата дневна изработка може да се използва по най-производителния начин?”

Какъв е отговорът на този въпрос?

Гилбрет разчленява технологичния процес на зидарията на взаимозаменяеми прийоми и чрез комбинирането им в различна последователност и съчетания, получава определена технологична операция. Този начин на формиране на технологичната операция докладвал на едно от заседанията на Обществото за подобряване на организацията на производство през 1912 г. Става известен с наименованието “терблиг” (от изписването в обратен ред на името Gilbreth).

След тригодишни изследвания и анализи на научните закономерности на зидарския труд, Гилбрет намалява 18-те движения за полагане на една тухла в зид до 5 движения.

Това определено е бил “по-производителният начин” на работа!

По-късно Гилбрет основал собствена строителна компания, в която прилагал собствените си методи. Работниците, които наемал на работа, подбирал и обучавал най-внимателно. Уговорката с тях била да работят задължително по неговите методи.

Производителността на един зидар от средна величина в компанията на Гилбрет нарастнала от 1000 тухли на 2700 тухли за един работен ден. Гилбрет не само обучавал своите работници как да увеличат производителността на труд, без да им се налага да работят по-бързо, но обяснявал търпеливо защо е необходимо да работят по този начин.

Ето как бащата на научното управление Фр. Тейлър обяснява резултатите, постигнати от Гилбрет пред експертната комисия на Камарата на американските представители на САЩ:

“Искам да подчертая, че г-н Гилбрет постига тези високи резултати благодарение на посочените от мен 4 принципа на управление, а именно:

Първо, разработване от страна на управата, а не от работниците, на научно обоснована зидарска техника, която се състои от твърдо установени правила за всяко едно движение на всеки един работник, както и усъвършенстване и стандартизиране на всички инструменти и работни условия.

Второ, грижлив подбор и последващ тренинг на зидарите, за да могат да постигнат първокласно майсторство, а също така и отстраняване на тези работници, които отказват да приемат най-добрите методи, или пък са неспособни да ги научат.

Трето, осигуряване на условия за прилагането на знанията на първокласния зидар, както чрез оказване на постоянна помощ и надзор от страна на управата, така и плащане на по-голямо възнаграждение на тези, които работят бързо и правят точно това, което им е наредено.

Четвърто, приблизително равно разпределение на работата и отговорността между работнците и управата. Управата работи през целия ден рамо до рамо с работниците, като ги подпомага и окуражава, евентуално отстранява възникнали трудности. В миналото ръководството стоеше настрани, помагаше в незначителна степен на работниците и прехвърляше почти цялата отговорност за методи, инструменти, бързина и хармонично сътрудничество на работниците.”

(Виж: Тейлър, Фр. Научното управление. Свидетелски изложения на Фр. Тейлър пред експертната комисия на Камарата на представителите. София, “Профиздат”, 1989, с. 76)

Ако трябва да резюмирам най-важното за Франк Гилбрет, то е следното:

• Започнал е да работи физическа работа, но едновременно с това е учел във вечерни курсове, воден от желанието да се самоусъвършенства;

• Продължил да се обучава в същото направление (строителство) и се дипломирал като инженер механик;

• Търсел е интелигентна и професионална среда, в която да установи и поддържа контакти с известни специалисти, предприемачи и изследователи, учил се от техните идеи и ги е доразвил успешно по самостоятелен път;

• Писал е трудове и ги е публикувал. Пионер е в областта на научното управление на работните движения и психофизиологията на труда;

• Откривател е на научни методи за управление, благодарение на които постигнал невероятни резултати в производителността на труда и намаляването на производствените разходи;

• Световнопризнат учен-изследовател и практик в мениджмънта.

Тази статия на Симеон Христов се публикува за първи път на страниците на NovaVizia.com.

Сайтът на Симеон Христов и колегите му от “Сита Мениджмънт Консулт” ООД е SitaManagement.com