Продължавам темата за емоциите в работата с убеждението, че и вие като мен споделяте тезата за важността на емоциите в личния и професионалния живот.
Моят принос, както и във всички статии от тази поредица, е да ви насоча към възможностите за управление на емоционалните състояния по време, за да може и компанията, а и и хората, които работят в нея, да постигат по-високи резултати.
Сега на “дневен ред” е интересът.
Какво знаем за тази емоция?
Изпитваме ли интерес на работното място и защо?
А защо понякога ни става скучно и досадно на работа?
Управляват ли компаниите емоцията “интерес” и кои са формите на подобно управление?
За всички тези въпроси се надявам да ви помогна да откриете отговорите.
Интересът е една от 18-те фундаментални човешки емоции. Причисляват го към позитивните емоции (в сравнение с гнева, мъката, отегчението, депресията и други негативни емоции).
Имаме научно доказателство от психологията, че хората изживяват по-често емоцията интерес, отколкото всяка една друга емоция. Това е добра новина за управлението на емоциите (в т.ч. и за приложение на принципите на емоционалната интелигентност).
Това означава, че когато работим имаме много повече поводи и възможности да сме “с емоцията интерес”, отколкото “без нея”.
Същевременно имаме и още едно научно доказателство - че интересът е емоция, която се активира (но може и да не се активира) от три групи активатори. Това са:
- Промяната
- Новите неща (случки, събития, хора, процеси)
- Всяко нещо, което е одухотворено, подвижно, с една дума може да ни накара да му обърнем внимание и да се концентрираме за известно време върху него.
Ето защо, ако искате да разберете защо ви е интересно (съответно досадно, скучно, отегчително) на работа, следва да откриете налице ли са тези три групи активатори на вашето работно място.
Например, текат ли при вас промени и какви точно: в трудовите задачи, в отговорностите, в кръга от колеги, с които работите, в начина, по който работите, промени в комуникациите, в политиката и стратегията на компанията?
Ако изпитвате повече скука и отегчение, вместо интерес, обяснението може да е в липсата на активатора “промяна” във вашата компания.
Или случват ли се нови неща при вас: нови проекти, нови клиенти и пазари, нови възможности да създавате продукти и услуги, нови контакти, нови форми на обучение, на оценяване, нови начини за възнаграждения, нови лица в управлението, нови колеги в офиса ви, нови идеи, нови и нови цели?
Ако изпитвате повече скука, досада и отегчение, вместо интерес, то това може да е защото в компанията ви всичко тече по старите утъпкани пътеки. Точно в такива компании може да се чуе: “Омръзна ми едно и също всеки ден!”
А какво ще кажете за третия активатор на емоцията “интерес” - одухотвореното и подвижното, което приковава вниманието ни и заради това казваме “Хей, това е интересно!”
Дали когато слушате докладите и изказванията на мениджърите, в т.ч. и тяхното вербално и невербално поведение, това приковава вашето внимание и предизвиква интерес?
Защото, ако предпочитате да четете вестника си, или да си мислите за други неща, вместо да слушате мениджъра, то повече от ясно е, че нямате интерес към неговите думи, мнения и оценки.
Да видим обаче толкова ли е важно служителите да работят с интерес?
Да, много важно е!
Ето няколко научни доказателства:
- Когато хората изпитват интерес, тяхната работоспособност нараства.
Важната биологична функция на интереса е да бъде източник на енергия. А знае се, че енергията се увеличава благодарение на подобреното кръвообръщение, изострените сетива и възприятия, подобрената мускулна активност, по-добрата работа на мозъка. Е, всичко това е налице, когато работим (участваме) с интерес.
- Когато хората изпитват интерес към работата си, тяхната мотивация е по-силна.
Защо трябва да се чудим колко слабо мотивирани били служителите? По-добре е да анализираме трезво има ли ги по-горните три активатори на интереса в компанията - има ли промени, има ли нови неща, налице ли са одухотворените комуникации, позитивното излъчване, имат ли компанията и отделите й ярки и предизвикателниа визия и цели .
- Когато хората изпитват интерес, техният социален живот е по-успешен.
“Какво ме засяга социалният живот на служителите? Нека си живеят живота както искат, за мен е важно да работят!”
Все още срещаме такива мнения у нас, но нали все повече ставаме тези, които не подлагат на съмнение колко важен е социалният живот на служителите във и дори извън компанията!
- Когато хората работят с интерес, тяхното лично и професионално развитие е по-добро.
Просто няма как да не вземем предвид доказателствата за връзката между интереса, навиците, качествата, уменията.
Мисля, че само заради тези 4 неща - работоспособност (производителност), мотивация, социален живот и личностно и професионално усъвършенстване, си заслужава да управляваме емоцията интерес.
Ето няколко изпитани добри управленски практики, с които може да се активира интереса на служителите на работа:
- Организационна структура, която стимулира комуникациите в работа, сътрудничеството, координацията между отдели и хора.
- Култура (начин на мислене), която поощрява комуникациите, сътрудничеството, промените, творчеството, иновациите, координацията.
- Длъжности, които предвиждат задачи с по-голяма автономия за служителя, с възможности за лична отговорност, вземане на определени самостоятелни решения.
- Ясно осъзнати поводи, когато служителите започват да работят “в екип” и екипната работа не се размива с индивидуалната и особено с груповата работа.
- Политики за управление на човешките ресурси, които активно съдействат за успешно справяне на компанията с предприети промени и нови проекти.
Ето защо въпросът (виж заглавието) “Интересно ли ви е на работа и защо?” не се отнася само и единствено до личността на служителите. Ще се радвам, ако споделите с ваши коментари какво е това, което предизвиква вашия интерес на работа.
12 Коментара
Евгени Евстратиев на 06.07.07 в 09:07
Разбира се, че ми е интересно да работя.Вече съм почти на 43 г. и досега винаги съм си избирал интересни работи. Започвал съм от най ниското стъпало и съм се стигал до ръководни длъжности.
Причините поради които съм напускал фирмите са били такива прозаични като например недостъчно заплащане. Никога след напускане не съм се премествал да работя в конкурентна фирма, а в някоя нова област. Общото е било, че съм работил само в търговски фирми със съответен сервиз.
Винаги ми е било интересно защото при работа с клиенти винаги е интересно. Срещаш много и различни хора, виждаш много и различни начини на организация.
Мога да препоръчам на всички да търсят такава работа която е интересна за тях , такава която има емоция и възможности за развитие т.е. ти да си с възможност да я развиваш. Не на последно място е възможността да търсиш хора и създаваш екип. Много е важно да се научиш да работиш с колеги.
Майк Рам на 06.07.07 в 10:07
По принцип съм съгласен с изложените твърдения, но мисля, че хората са различни и не всеки би понесъл дозата на интересност / скука, която се харесва на друг.
И тук, както и във всяко друго нещо трябва да има мярка. Не бива да забравяме старото китайско проклятие “да живееш в интересни времена”. В последните 18 години времената у нас станаха толкова интересни, че нивото на стрес се повиши многократно.
Аз лично не обичам скуката и си търся винаги нещо интересно в работата, но съм забелязал, че понякога това ме уморява и не бих отказал един скучен ден, в който да релаксирам от емоции. Предполагам, че така се чувстват повечето хора. Има и такива, които обичат да им е скучно. Така се чувстват сигурни и спокойни. Интересното винаги означава промяна, динамика, стрес и не всеки е готов да го приеме.
Татяна Христова на 06.07.07 в 17:07
Майк и Евгени, благодаря за коментарите и мненията.
Да, прав сте Майк, че всеки изпитва присъщите на човека емоции по различен начин. Никой не не бива да си въобразява, че ще направи служителите си с еднакви емоции.
И точно затова се налага и мениджърите, и служителите да са наясно с емоционалната интелигентност. Както и да познават управленски начини за създаване на атмосфера и среда в компанията, в която емоциите се използват за повишаване на производителността и резултатите на компанията.
Не знам обаче дали в една, ориентирана към високи постижения компания, се стимулира състояние на скука, вместо на интерес, па макар това да е само за 1 ден.
Да, има скучни работни места и скучни компании, но там добрите служители не се задържат особено дълго време.
А сега към Евгени един малък въпрос за уточняване. Ако за един служител му е интересно да работи с хора (клиенти), то не мислите ли, че компанията трябва да мултиплицира този интерес? Например, да помоли този служител периодично да споделя впечатленията си от работата с клиенти и да обучава и обогатява опита на други свои колеги?
Може би имате и други виждания как да се използва “интереса” в работата на един служител, за да се увеличават постиженията на други служители?
Още веднъж благодаря!
Татяна Христова
Евгени Евстратиев на 06.07.07 в 17:07
Разбира се , че трябва да се мултиплицира този интерес.
От няколко години се опитвам да стана и добър в мотивирането на екипа с който работя. Не е правилно да си давам сам оценка, но мисля, че се получава.
Попитат ли ме винаги давам най-доброто от себе си.
Димитър Н. Митев на 06.07.07 в 19:07
Kакто веднъж вече споделих в предишен мой коментар във връзка с емоциите, положителните емоции са нещото, което провокира интереса на хората. Няма нищо по-хубаво от това човек да върши онова, което му е най-интересно, най-желае и харесва и за това да му се плаща!
Правя аналогия между работата си и времето когато бях ученик! И в двата случая има неща, хора, преподаватели, учебни предмети, колеги, клиенти и т.н. които добринасят за по-приятна атмосфера и те карат да се чувстваш приятно и именно заради тях си мислиш, че все пак си заслужава да бъдеш именно в тази ти среда – че това е мястото. Наш дълг е да ги откриваме и за останалите около нас и да се стремим да стимулираме и пазим, както и обратно – да се борим с онова което пречи тези неща да са в повече!
Татяна Христова на 07.07.07 в 09:07
Напълно съгласна съм и с г-н Митев. И аз както и той, а може и много други, съм изучавала с най-голям интерес учебни предмети, които са били представяни от учители и преподаватели по интересен начин. Другите предмети съм изучавала просто по задължение.
Въпросът е как мениджърите провокират интерес в работата.
Ако имате, Вие г-н Митев, а и други наши читатели практически опит в това отношение, моля споделяйте го на страниците на Novavizia.com!
Благодаря още веднъж!
Татяна христова
Ваня Станева на 07.07.07 в 19:07
Преди известно време бях на курс по „Обслужване на клиенти”. Няма да влизам в подробности за начините, техниките и похватите как да бъдем убедителни, вежливи и професионално да обслужваме клиентите си.
Една от задачите беше да споделим случаи, в който сме изпитали затруднение при контактите си с клиенти.
Много примери, които се случват ежедневно и няма смисъл да им отделим внимание. Лично на мен ми направи впечатление следният случай:
„В търговският център влиза клиент, който иска услуга, която по нашите „Общи условия…….” не можем да предоставим. Той заплашва консултантката, която го обслужва, че има диктофон и е записал разговора им. Възнамерява да отиде в местното радио и да излъчи техният разговор.”
Не съм сигурна дали този клиент наистина е имал диктофон или неговата цел е била друга. Нашата задача беше за пет минути да решим какво ще направим, ако това се беше случило на нас. Отговорите бяха различни:
Една група решиха, че трябва да извикат Директора по маркетинг; друга Генералният директор; трета да не се вдига много шум и да повикат на помощ прекият си ръководител.
Когато дойде моят ред за отговор аз заявих, че ще повикам юрисконсулта. Той е лицето /според мен/, което познава най-добре законите, знае как да защити фирмата и неговите служители.
Тази моя идея се възприе добре, но аз не бях сигурна дали нашият юрисконсулт е на същото мнение. В първият работен ден след курса, отидох при него на разговор и се убедих, че разсъжденията ми са правилни. Той беше готов с отговор, какво би направил, ако имахме такава ситуация.
Банална конфликтна ситуация, ще каже някой, но може да се превърне в истински кошмар, ако не се вземат бързи мерки и не анализираме въздействието на проблема върху служителите и нашите клиенти.
Татяна Христова на 08.07.07 в 10:07
Ваня, благодаря за включване с коментар по темата за емоциите.
Надявам се споделяте, че на служителите в която и да е компания им е нужно периодично обучение как да се справят с различни емоционални състояния, нали?!
У нас това се прави, но някак си встрани остава връзката на конкретен проблем с емоциите!
Поздрави
Татяна Христова
Димитър Минков на 09.07.07 в 11:07
Темата с емоциите е много интересна.
Аз лично търся обаче баланса емоционално-рационално поведение.
Все пак не е излишно да има и малко логика в поведението ни
Поздрави: Д. Минков
Татяна Христова на 09.07.07 в 17:07
Г-н Минков, в емоциите също има логика. Позовавам се на научни доказателства. Важно е да ги разпознаваме в себе си, както и в колегите си и “да постъпваме интелигентно” с емоциите. Това може би е балансът между “емоциите и разума”, за който Вие говорите.
Поздрави
Татяна Христова
Ваня Станева на 09.07.07 в 19:07
“Според проучванията, думите съставят само 7% от съобщенията, които изпращаме при общуване. Останалите 93% от комуникацията са невербални.” (Ramsey, 2005).
Татяна, благодаря. Ще поработя върху себе си.
ДА наистина е “нужно периодично обучение как да се справят с различни емоционални състояния”.
Поздрави!
Ваня Станева
Ангел на 16.08.07 в 14:08
Когато човек има пари той е компетентен по всички въпроси,всичко разбира но когато свършат парите му той вижда,че е станал като другите и тогава започва истенски да разбира и да вижда нещата такива каквито са във истинския свят и живот.Народа е казъл-беден човек жив дявол.Без коментар защо…….е ?
Коментирай!