Време, решение и действие

Същината на Бавното Лидерство е в „светата троица”, състояща се от предвидливост, търпение и решителност.

Причината е проста: Времето е кръвта на решенията и действието. Без достатъчно време, решенията се вземат на база на предположения или интуиция. Действията стават или рефлексивни, или се извършват твърде късно, за да променят каквото и да е било.

Във всички съвременни методи за вземане на решения този прост факт обикновено остава подценен.

Вижте диаграмата по-долу:

В диаграмата по-горе, точка A представлява най-ранното възможно време, в което разбирате за някакво събитие и в което трябва да прецените какво да сторите. Ако вземете решение точно в тази точка, то почти сигурно ще бъде прибързано - остава ви прекалено много време, в хода на което могат да се случат или променят много неща. Това ще превърне прибързаното ви решение в лошо решение.

Точка B е оптимумът за време за вземане на решение. Тази точка е много близо до точка C, която е моментът, след който каквото и да сторите, няма да повлияете с нищо на събитието. Ако вземете своето крайно решение и пристъпите към действие в точка B, все още ще имате достатъчно възможности за реакция в последния момент или дори ще можете да прекратите всички ваши действия, ако междувременно се случи нещо неочаквано и критично важно.

Няма връщане назад след точка C. След този момент, всяко действие, което предприемете няма да има никакво влияние за крайния изход на събитията.

Точка D показва моментът, в който вече сте „изпуснали самолета”. Каквото и действие да предприемете в този момент, то няма да има практически ефект. Каквото е било писано да стане - ще стане, без вас.

Защо решенията в последния момент са лоши решения?

Съвременният акцент върху краткосрочните резултати и бързите решения в управлението обикновено води до най-лошите възможни ситуации.

Като се фокусираме върху краткосрочни периоди от време, е малко вероятно да сме наясно със събитието преди точка B или дори точка C. Ето как, не остава време да направим нищо друго освен да реагираме колкото се може по-бързо, когато точка C настъпи.

Решенията в последния момент се вземат на базата на предположения или интуиция - времето за изследване или анализ на свежи алтернативи вече е изтекло. Колкото повече приближавате точка C, толкова повече действа законът „Сега или никога”.

Ако сте нерешителни в този момент, или ако се налага да съгласувате действията си с шефа, да говорите с колеги или да координирате решението си с други хора, чието внимание е на съвсем друго място, рязко се увеличават шансовете ви да прескочите точка C, след която всяко ваше действие няма да е ефективно. Вече ще е твърде късно. Каквото и да се опитате да сторите, то няма да повлияе на крайния резултат. Остава ви само да се оправяте със забърканата каша, изпълнени с чувство на гняв и фрустрация.

Параграф 22

Този начин на краткосрочен, реактивен мениджмънт е не само неефективен и непродуктивен, но и изключително стресиращ. С негова „помощ” ще скачате от криза в криза, никога няма да имате време да направите каквото и да е било повече от това да се хващате за първия възможен отговор и да се надявате, че ще успеете със сроковете.

Не казвам, че хората правят това умишлено, въпреки, че има и „смелчаци”, които съзнателно изповядват подобен стил на игра на зарове със съдбата.

Това, което кара мнозинството от разтревожените, фрустрирани мениджъри да падат в този капан е:

• Склонноста на техните шефове да изискват всички решения да се вземат след съгласуване с тях, което забавя вземането на решение до последния момент.
• Параграф 22, при който мениджърите никога нямат време да погледнат напред и да предвидят възможните проблеми, тъй като непрекъснато са заети да се оправят с кашите, забъркани от последния път, когато липсата на време е довела до неудачно решение, взето в последния момент.

Светата троица на решенията

Първият елемент от тази троица е времето. Както казах в началото, времето е от първостепенно значение за всяко разумно решение. Без достатъчно време, вие винаги ще бързате, винаги ще сте припряни, няма да имате ясна мисъл, няма да успявате да събирате и анализирате информацията, от която имате нужда.

Спешността и краткосрочните цели отнемат по-голямата част от времето. Ако умишлено забавите решенията си, ще получите възможност да помислите повече и да анализирате различните алтернативи. Колкото повече време можете да използвате, преди да финализирате решението си, толкова по-добре.

Вторият елемент е предвидливостта - как купувате времето, от което се нуждаете. Чрез непрекъснато наблюдение на далечния хоризонт, ще можете достатъчно навреме да получите определени сигнали, по които да мислите. Гледането в дългосрочна перспектива не означава да се правят предположения или да се гадае на „стъклена топка”. По-скоро, това е солидно, практично бизнес разузнаване - подсигуряване, че няма да ви заловят „по бели гащи” или да ви принудят да вземате прибързани решения, защото не сте били наясно с определени факти.

Търпението е третата съставка на троицата. Става дума за търпението да използвате времето от точка А до точка B по правилен начин.

Да чакаш е трудно понякога. Следва да се въздържате от склонността да си съставяте прибързано мнение или да се впускате в първото възможно решение. Изкушението да вземете решение и да действате бързо със сигурност е голямо, защото така можете да насочите фокуса на вниманието си в друга посока. От подобно бързане обаче често няма смисъл.

Използвайте пълноценно времето си да планирате, да обмислите алтернативи, да премислите вече взетото решение за втори, трети, четвърти път. Освен всичко това, продължавайте да чакате и да наблюдавате събитията, за да можете да смените курса на действия в случай на някаква промяна. Поставяйки си за цел да вземете решение в точка B, вие все още ще имате време за съвършено нов план или идея в случай, че се наложи това преди точка C.

Да работите бавно и да гледате напред в бъдещето може да ви се струва нерешително в сравнение с действените методи на мениджмънт, които масово се изповядват в наши дни. Понякога ще бъдете критикувани, че сте прекалено бавни или внимателни. Може да се сблъскате със смях и подигравки. Не бива да ви пука. По-важно е да свършите добре работата.

А когато високоскоростните, краткосрочни мениджъри се разбият на пух и прах и изгорят, вие все още ще сте непокътнати и способни да покажете резултатите, които изгорелите мениджъри са пропуснали да демонстрират.

Статията на Ейдриън Савидж достига до читателите на NovaVizia.com с неговото любезно съгласие.

В момента, Ейдриън поддържа 2 собствени блога - SlowLeadership.org и AdrianSavage.com. Основател е на движението “Slow Leadership” - техники и методи за по-успешно лидерство и управление.