Емоциите в работата: какво е това, което предизвиква вашето удивление?

Преди известно време проведох поправителен изпит - имаше доста студенти, които по една или друга причина бяха дошли да “поправят” оценките за знанията, усвоени по време на семестъра.

Ще запомня този ден с мощната емоция на удивление, която ме споходи. Иначе казано - “почуда”, “изумление”, “изненада”.

Ето какво ме удиви (учуди, изуми):

• Безгрижието на една немалка част от студентите да дойдат неподготвени на поправителен изпит.

• Наглостта на тези, които направиха опит за преписване (с мобилен телефон и други способи).

• Езиковата неграмотност на повече от половината присъстващи в залата.

• Това, че преподавателите са на път да свикнат с подобни прояви, най-вече защото правилниците в университетите не предвиждат санкции за нарушителите, както и защото преподавателят, “заловил” нарушителя със сигурност има повече неприятности и разправии с управата, отколкото самият нарушител.

Ето защо, моето удивление не беше съпроводено с удовлетвореност, както обикновено психолозите твърдят, че се случва, а с негативни преживявания.

Аз не съм изключение от човешкото поведение. Нормално е когато си удивен, учуден, изумен, да си и с негативно настроение. Изглежда ми е дошло в повече.

Ето какво казва К. Изард, виден изследовател на човешките емоции в чисто психологически план:

“Когато напрежението преминава определени граници, преживяванията, свързани с удивлението, се възприемат като негативни.”

(вж Изард, К. Психология емоций, пер. с англ. “Питер”, Санкт Петербург, 1999, с. 190).

Намирам това за сериозно и важно в условията на работната среда. Затова нека заедно с вас поумуваме по следните два въпроса:

• Възможно ли е чрез управление да не допускаме удивлението да преминава в зоната на негативните преживявания?

• Възможно ли е на работа да използваме удивлението повече като позитивно преживяване?

По-долу ще очертая някои такива възможности.

Преди това обаче някои любопитни данни за емоцията “удивление”.

Удивлението се отличава от останалите емоции. То настъпва внезапно и отшумява бързо. Другите емоции не са точно такива (виж тук, тук, тук и тук).

Макар че, удивлението е познато на всички, не всеки е в състояние да го опише като емоция, или пък да го осъзнае. Психолозите са установили, че това се дължи на “изпразващия” ефект на тази емоция. Когато се удивляваме, нашите мисли като че ли престават да текат - ние не знаем как точно да реагираме, какво е редно да направим, какво не е добре да направим.

Сега се сещам, че когато “хванах” преписвачите, за части от секундата нямах идея какво трябва да направя - да се развикам, да запазя хладнокръвие, да се направя, че нищо не съм видяла…

Казват, че удивлението е на границата между позитивното и негативното преживяване. Но при повечето хора и в повечето случаи то се свързва с удовлетворение от това, което се случва.

Така че тази емоция е и хубава емоция. Ще добавя, че в състояние на удивление хората:

• повишават вътрешния си импулс;

• усещат по-голяма самоувереност;

• “преминават” към други емоции като интерес, радост, щастие.

Тези два резултата всъщност съпътстват процеса на мотивация. Не случайно т.нар. “външна мотивация” - тази, която може да се създаде от компетентния мениджър (можете да проверите дали сте компетентни мениджъри тук и тук) се дължи на силните, увличащи цели, които мениджърът поставя пред своите служители.

Не искам да пропусна в никакъв случай и научно доказаната от психолозите основна функция на удивлението - да подготви индивида за ефективно взаимодействие с някакво ново събитие, което предстои да се случи.

Ето още малко от К. Изард:

Удивлението “прочиства” каналите, освобождава нервните пътища, подготвя инидивида за нова активност, която се различава от предишната.

Ако липсва удивление, то новата ситуация предизвиква страх.

Какво всъщност може да предизвика удивление (почуда, изненада) на работа?

Причините могат да бъдат групирани в три групи:

• Чувства (преживявания) - собствени и на колеги и шефове.

Най-често става дума за чувства (преживявания) като уплаха, шок, смущение, усещане, че си попаднал в заблуда, че някой се е възползвал от теб, стеснителност, угнетеност и др. Бих препоръчала в това отношение да свикнем да се самонаблюдаваме, както и да сме по-наблюдателни и по-добри слушатели спрямо колегите.

• Мисли и изказани мнения за успех, постижения, грешки, творчески идеи - собствени и на колеги и шефове.

Чудесна форма за позитивна изненада са месечните оценки, по време на които се разменят мнения за постижения, слабости, възможности, потенциал.

За съжаление практиката на оценяване в различни компании у нас май че предлага повече поводи за “неприятни” изненади - служителите не са наясно с критерии и показатели за оценяване, последиците от оценяването също са неясни (понякога неизвестни), не се знае какво точно мисли прекият ръководител, тъй като той не разговаря със оценявания служител и т.н.

• Действия които са нови или предстоят да бъдат извършени

Това са иновации, изобретения, групови прояви, екипни цели и постижения, реорганизации, новоназначени колеги и шефове, кариера, неудачи в работата, предприети действия по повод на атестации, нови начини на работа (организация на работа, график на работа, технологии), нови стратегии, сливания и поглъщания и т.н.

Много важно е новите неща да бъдат представени по завладяващ и привлекателен начин, така че хората да ахнат, като ги чуят, вместо да бъдат изненадани неприятно.

Надявам се и вие, както и аз, да имате постоянни поводи за изненада и тази статия да ви е помогнала поне малко в това отношение.