Не съм съвсем сигурен дали заглавието на този материал отговаря изцяло на истината, затова поставих знаците “?!” Моля да ме извините, ако неволно съм сгрешил някъде.
(Важно уточнение: Подозренията ми са били основателни, добре е, че съм поставил препинателните знаци “?!”.
Бойчо Попов от BusinessWeek.bg уточни, че първата българска компания с реклама във виртуален свят е Scena. Вижте повече детайли в коментарите под статията.)
Става дума за следното:
От тази статия на Георги Ангелов съвсем случайно разбрах за българската онлайн виртуална игра Virtual NightLife. Разбрах, че наскоро дори се е провела дискусия на тема “Икономиката на виртуалните светове”, организирана от IDG.bg.
Тъй като подобни интернет начинания ме интересуват, още на следващия ден намерих време и се регистрирах в играта. Беше ми интересно да видя как е реализиран технически този първи по рода си български виртуален свят, пък и да разбера за какво изобщо става дума в него.
По-долу следва моят кратък скрийншот разказ от Virtual NightLife:
След регистрацията, в която незнайно защо ми поискаха номера на мобилния телефон, ме посрещна виртуално такси, а вътре в него виртуалният шофьор ми каза на чист български език нещо като: “Здравей приятел! Накъде искаш да те закарам?”
Казах на шофьора да ме откара до площада, тъй като в менюто на играта забелязах, че там имаше най-много хора. Той ме откара и не ми взе нито лев (!)
И тук за мен дойде голямата изненада. Реклами на vivatel – върху таксито и върху няколко мини-билборда! Поне аз за първи път виждам реклама на реална българска компания във виртуален свят (за разлика от десетки световни компании, които охотно рекламират в Second Life).
Поради липса на кой знае колко хора на площада, реших да хвана безплатното такси (във виртуалните икономики явно поне такситата са безплатни, засега) и се преместих в Шопинг Центъра.
Тъй като в Шопинг Центъра не разбрах какво и как да си купя с петте хиляди виртуални лева, които дават в началото на всеки играч, реших да отида да видя как е в банката. Там всички бяха много заети. Поздравих, но никой не ми обърна внимание. А така ме сърбяха ръцете за някакъв виртуален бизнес…
След като в банката не успях да разбера какво да сторя, погледнах опцията за създаване на личен мини-блог във виртуалния свят. Създателите на играта дават тази възможност, с качване на снимки и текст за всеки един играч.
Все още с голямо желание за натрупване на виртуален капитал, и поради неяснота как да завъртя бизнес, взех кардинално решение – отбих се в казиното. Рулетката ми се стори повече от истинска. Започнах да залагам по изпитана схема – 100 на червено, ако загубя – нови 200, ако загубя – нови 400, ако загубя, нови 800… Непрекъснато губех, а топчето много подозрително спираше все на 3-5 отделения вляво от нулата и все на черно!!!
На петото залагане, когато вече бях изгубил всякаква надежда, поставих залог от 1600 лева. И взех, че спечелих 
Окуражен от това, че поне си върнах парите обратно, реших да се разведря допълнително, като посетя виртуалната ледена пързалка. И какво да видя – отново голяма реклама на vivatel!
След това връзката ми изчезна за трети път и се наложи да изляза от играта.
Тук нямам за цел да коментирам достойнствата на самата игра Virtual NightLife. Иначе, ето един материал, който описва добре историята на играта, как се е зародила идеята, какви са плановете за развитие. Дано се реализират точно както са написани!
Съставих този материал, най-вече защото поне за мен това е първият случай, в който срещам реклама на реална компания (vivatel) във виртуален свят в България.
Надявам се, че с течение на времето качеството на българския виртуален свят ще стане на достатъчна висота, че да привлича повече български рекламодатели. Нека е интересно!
Ако имате мнение дали рекламата във виртуалните икономики има (или няма) бъдеще за българските компании, ще ми е интересно да чуя разсъжденията ви.
{ 7 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Бойчо Попов 09.07.07 в 10:00
Здравейте, г-н Христов.
Както знаете, съм вече редовен читател на Нова Визия и другите ви издания. Хареса ми и поредната ви статия. Има обаче една неточност, върху която градите тезата в материала си. А именно, че Вивател са новатори във виртуалната реклама в България.
Всъщност първата българска компания, която е забелязала добрите възможности на онлайн маркетинга, е медия, при това от типа безплатни списания, и се казва Scena.
Малко след като заработи първият български моден бутик в Second Life в началото на март тази година, Scena откри своята виртуална редакция там. В края на март от редакцията на Scena споделиха за BusinessWeek България: “Нашата публика са младите хора, които се интересуват от всичко ново в областта на комуникациите, интеренет технологиите и игрите. Българското присъствие в Second Life тепърва ще расте и ние виждаме добри перспективи в бъдещата интеграция с web2технологиите”.
Съдържанието на виртуанлата Scena съвпада с реалното списание, включитеклно и публикувабите реклами. Така се оказва, че и още български компаниии рекламират в Second Life.
Тодор Христов 09.07.07 в 10:54
Здравейте, Бойчо,
Много благодаря за коментара!
Не знаех за Scena, но подозирах, че може да има и друга фирма, която е първа, затова направих и уточнението си с препинателните знаци “?!”.
Защо не пуснете линк към Scena – опитах се да потърся в Google и видях списание за мобилни комуникации и технологии. За него ли става дума?
Поздрави,
Тодор
Стоян Мечев 09.07.07 в 10:59
Виртуалните икономики са много интересно явление. За първи път срещнах идята в една фантастична поредица на Сергей Лукяненко. Много ми е интересно дали Second Life са откраднали идеята от него или той от тях. Първата му книга на тази тема – Лабиринт отражений е издадена 1997г.
Тодор Христов 09.07.07 в 11:03
Благодаря, Стоян!
Не съм чел нищо от този автор, но ето че научих нещо ново.
Книгата му описва ли нещата така, както е направен Second Life или по-скоро е само прилика на идейно равнище?
Бойчо Попов 09.07.07 в 11:04
Здравейте отново,
Да, за него иде реч. Разпространява се по заведенията в големите градове, видях го наскоро и в един черноморски курорт. Сайтът се намира тук:
http://www.bgscena.com
Тодор Христов 09.07.07 в 11:10
Благодаря!
Добавих това важно уточнение още в началото на материала.
Стоян Мечев 09.07.07 в 12:14
Бих казал, че го копира 90/100. Оригинална е идеята на Лукяненко за решаването на задачата за хардуера.
На този линк http://lib.aldebaran.ru/author/lukyanenko_sergei/lukyanenko_sergei_labirint_otrazhenii/lukyanenko_sergei_labirint_otrazhenii__0.html
може да се чете книгата онлайн.
По принцип я има издадена на български, но в последните години качеството на преводите от руски доста се понижи, от което според мен губят всички читатели.