Съвсем случайно, в един супермаркет точно преди касите направих спонтанна покупка - видях брой 6 на списанието за маркетинг и реклама Sign Cafe и реших да го купя. До този момент никога не си бях купувал това списание.
Вътре открих редица интересни материали, измежду които и един пасаж, който привлече вниманието ми във връзка с работата:
Маркетинг мениджърът на “Нестле Айс Крийм” ( бел.авт.: които купуват марката “Делта” миналата година) г-жа Ивета Михайлова споделя, че й се случва, когато каже, че работи в компания, производител на сладолед, хората да й се усмихват.
От статията “Баланс между корпоративна идентичност и търговската марка”, списание Sign Cafe, брой 6, 2007г.
Това изречение ме провокира да се замисля дали и на мен ми се усмихват хората, когато разберат каква е моята работа.
Истината е, че не се усмихват кой знае колко. Не казвам, че като не се усмихват, събеседниците ми се мръщят. По-скоро слушат с интерес, задават уточняващи въпроси, кимват с глава или казват нещо от сорта на “Ааа, да, и ние миналата година бяхме на едно обучение…”
Но да кажа, че се усмихват би било пресилено. Може би професионалната ми област е по-сериозна и не е свързана със сладолед?
В същото време съм бил в компании, в които споменаването на работата ми или фирмените продукти е карало събеседниците ми да се усмихват.
По-конкретно, усмихвали са се редица жени когато на техен въпрос съм им отговарял, че продавам кремове за ръце или боя за коса.
Усмихвали са се и деца, когато са им казвали, че там, където работя “се правят детските пасти за зъби”.
Мъжете не са се впечатлявали кой знае колко от работата ми в автомобилостроенето, мъжката козметика или битовата техника (но поне лесно съм намирал тема за разговор с тях).
Струва ми се, че за всеки бизнес, търговец или друг тип служител би било чудесно, ако хората или партньорите от другата страна (на масата, телефона, срещу нас) се усмихват, когато чуят какво работим. Това би било добра предпоставка за сближаване, взаимни положителни възприятия и откровеност.
Ако приемем, че усмивката по лицата на нашите потенциални партньори или клиенти е нещо хубаво и желателно, как можем да накараме хората да ни се усмихнат, когато за пръв път им казваме какво работим?
И как по-специално да става това, дори когато сама по себе си работата ни или продуктите, които доставяме, продаваме, рекламираме, осчетоводяваме, складираме, товарим, планираме, контролираме и всичко друго, което можете да си представите обичайно не са повод за много усмивки?
Можете да помислите за това през уикенда. Аз вече работя по въпроса.
9 Коментара
Анелия Георгиева на 27.07.07 в 09:07
Чудесна тема!
Мисля че това е нещо много важно при сключването на успешни сделки - да умееш да представиш работата си и това, което предлагаш по възможно най-интригуващия и забавен начин. Усмивката наистина много сближава, а хората искат да работят само с такива, които ги карат да се усмихват и да гледат на нещата по-ведро.
Мисля, че определено този мой уикенд ще бъде прекаран в размисли, защото и моята работа не е от най-предизвикващите усмивки. При мене май е даже обратното: (Но…си струва да опитам!)
Още веднъж Благодаря за хубавата тема!
Тодор Христов на 27.07.07 в 09:07
Моля
Сигурен съм, че има начини (думи, фрази), които могат да ни помагат да увеличаваме шансовете ни за скъсяване на дистанцията чрез предизвикване на усмивка в човека “отсреща”.
А между другото, в коя сфера работите?
Галя Бончева на 27.07.07 в 09:07
През 1994 год.бях на обучение в Германия, в едно селце Вестхаузен,на 12 км.от гр.Ален. И преди това бях ходила там,но отново бях поразена от начина по който приемат клиентите си. Независимо в кой магазин влизах,от врата ме посрещаха с широка усмивка,пожелаваха ми добър ден ,питаха ме как съм…
На фона на стачкуващите ни стюардеси от БГА ,тези търговци ми се струваха,сякаш от друг свят,а когато се прибирах същите тези стюардеси ми се струваха още по намръщени.Това е …
Факт.
Анелия Георгиева на 27.07.07 в 09:07
Работя в сферата на телекомуникациите и някак си напоследък не срещам положително настроени хора, когато чуят с какво се занимавам. Мисля си, че им дотяга цялото това преследване, което им удрят всички фирми на този пазар.
Но има и такива, които са много мили и благодарни при решаването на проблемите им. Всъщност ако не бяха те едва ли бих издържала дълго.
Тодор Христов на 27.07.07 в 09:07
Анелия, споделям мнението, което изказахте за реакциите на хората. Много реклами, много атаки, накъдето се обърнеш - тарифни планове и оферти, а накрая резултатът един и същ - високи сметки.
(Поне аз ги намирам за високи.)
И какво излиза - имате още по-голям мотив да намерите начин да предизвиквате усмивки по лицата на хората, когато им кажете какво/къде работите.
Ако измислите нещо креативно, можете да го споделите тук, “когато му дойде времето”.
Румяна Гелева на 27.07.07 в 13:07
Чудесна статия,
веднага се се сещам за едни други ваши статии - за визитката и удовлетвореността от работата. Смятам, че ако ние сме позитивни и горди, вършейки нашите ежедневни дела и нашите клиенти ще ни се усмихват.
Аз лично, когато не успея да спечеля клиент се сещам за ето това: “Не може всички клиенти да бъдат наши, а и за всички има място под слънцето” и продължавам към следващия потенциален клиент.
Само да не прекалим с усмивките - имах една колежка, която мнооого се усмихваше, клиентите я обичаха, но я приемаха като…..кукла Барби и оборота вървеше само, че надолу.
А в Германия наистина всички се усмихват и се поздравяват - и тези, които карат VW и тези, които карат S-класа, но там има ясни правила за всичко и всички ги спазват.
И при нас ще бъде така - от нас зависи.
Тодор Христов на 27.07.07 в 13:07
Благодаря Румяна.
Както казвате, хубаво е да не прекаляваме с усмивките, както и те да не бъдат изкуствени.
Всъщност, в този материал се опитвам да наведа всички на същата тема, но с обратен знак - как да накараме хората да се усмихват на нас, не ние на тях, когато им кажем какво работим.
Мисля, че в близко бъдеще ще мога да дам някои възможни решения.
Димитър Н. Митев на 29.07.07 в 20:07
„Как можем да накараме хората да ни се усмихнат, когато за пръв път им казваме какво работим?” Все пак зависи от това какво работим – за някой ще е доста лесно: Ако кажем „Клоун в цирка”, „Комедиен актьор”, На всяка коледа се пробличам като „Дядо Мраз” – няма проблем! Но ако кажем „Зъболекар” Пластичен хирург” или „Погребален агент”!? Разбирам идеята ви г-н Христов просто искам да укоража онези за които е по-трудно, вършейки своята работа да направят онова, което е необходимо за да може ако не от първият път то поне всеки следващ асоциациите с тяхната професия или свършеното от самите тях да навяват положителни емоции!
Дарина Маринчевска на 03.08.07 в 09:08
Здравейте! Поздравления за темата!
Специално аз никога не съм имала проблеми с усмивките на хората при споменаването, че работя в най-веселата къща в България - Дома на хумора и сатирата в Габрово. Това представяне винаги и неизменно предизвиква искрени усмивки и особено много улеснява по-нататъшното общуване и завързване на контакти. За нас, служителите в Дома на хумора и сатирата, усмивката е всекидневие, смехът е постоянен спътник, веселото настроение е част от работата ни. Във всяка длъжностна характеристика е застъпено изискването за притежаване на чувство за хумор. Затова не е чудно, че вършим работата си с удоволствие и усмивки на уста. С тях задължително посрещаме и изпращаме нашите гости и ги зареждаме с добро настроение. Всеки посетител, излязъл от нашия музей с усмивка на уста показва, че добре сме си свършили работата.
Надяваме се, че някой път ще посрещнем в столицата на хумора и във Веселата къща и Вас, и всички приятели на NovaVizia.com.
Приятен ден и успешна работа!
Смях и здраве!
Дарина Маринчевска
Ръководител направление “Туристически маркетинг, реклама, обществени връзки и изяви, международни връзки”
Дом на хумора и сатирата - Габрово
Коментирай!