Емоциите в работата: изпитвате ли страх и тревога?

Когато получих първото си назначение и започнах работа, си мислех че всичко ще ми е лесно, безоблачно и щастливо. Бяха ми нужни само 3 дни, за да разбера, че това не е така.

Причините:

• Сблъсках се с непознати за мен неща, такива каквито не бях учила в университета.
• Нямаше кой да ме ориентира - всички бяхме еднакво млади и току що назначени.
• Шефката ни направи опит да ни въведе в работата, но така абстрактно и непонятно ни обясняваше, че аз и останалите колеги установихме, че сме още по-объркани, отколкото преди.

Работата, на която се радвах така много, когато ме назначиха, започна да ме плаши.
Денят ми започваше с тревога. Допусках грешки. Вместо да ме насочва към правилния начин на работа, който ограничава грешките, шефката като един “строг и справедлив ръководител” (разбира се, че иронизирам), наблюдаваше отстрани и “награждаваше” всяка грешка с гримаси и реплики на недоволство. Крайният резултат бе, че започнах да се срамувам от себе си.

Изживявали ли сте страх и тревога, подобни на моите?

Или сте убедени, че когато има страх, мотивацията за работа е по-силна?

Преди да решите какви са вашите отговори, ето малко информация за страха и състоянието на тревога.

Независимо от това, че всеки е изпитвал страх, емоцията страх се преживява много по-рядко, отколкото всяка друга емоция. Причината е в това, че всички ние не обичаме да се страхуваме и се стараем да избягваме каквато и да е страхова ситуация.

Моят предпочитан автор на тема “емоции” - К. Изард е категоричен, че страховите ситуации са много различни, но все пак помежду им има нещо общо.

Така например, той открива в хода на своите изследвания, че всичко, което представлява заплаха за сигурността и безопасността на човека, е страхова ситуация. В този смисъл активатори на страха са болката, самотата, внезапното отдалечаване на нещо, което силно си желал да го имаш, неизвестността, промяната и т.н.

Лошото на страха е, че ни вкарва в “тунела на възприятията”, отклонява вниманието, ограничава мисленето. В състояние на страх ние преставаме да принадлежим на себе си. Мотивирани сме единствено от идеята да отстраним заплахата и да избягаме от опасността.

Моят страх например, бе породен от непознатата работа, от неизвестността, от начумерената и недоволна шефка, от нейното голямо НЕ-умение да въвежда в работата нови служители. Затова не мина и година, и аз взех решение да потърся друга работа. Колкото и трудно да ставаше това по онова време.

И тъй като сама изживях на гърба си страха, който всеки нов служител изпитва, когато се сблъска с нова обстановка и нова работни задачи, не се уморявам да пропагандирам ползата на едно добре организираното въвеждащо обучение.

По същата причина съм и против мениджърите, които се изживяват като бостански плашила, изповядвайки философията, че било добре служителите да се страхуват поне малко от тях.

Да, истина е, че в някаква степен е добре да има “здравословен” страх, но за целта са нужни специални условия, за които ще стане дума сега и по-нататък.

Така например Robin счита, че когато ние сами си “наложим” някаква доза страх, то това е естествена част от процеса на учене. “Страхувам се, че не знам!” си казваме тогава, когато не знаем как да направим нещо, с което се сблъскваме за първи път.

Това самопризнание ни помага да прочетем нужната литература, да се включим в семинар, в курс, да разпитваме колеги и т.н.

Suarez е убеден, че дори смелите (куражлии) хора изживяват страх, но е категоричен, че смелостта (куражът) не е липса на страх, а управление на страха.

Още през 80-те години на ХХ век видният експерт по тотално управление на качеството Deming е защитавал тезата за премахване на каквито и да е обстоятелства в организацията, които карат служителите да изпитват страх.

И Deming, и други изследователи, сред които Suarez, Scherkenbach, Aguayo, Wilson, Edmondson, установяват кои са вредните последици от страха:

• Страхът генерира поведение “да се харесам на шефа”, “да изглеждам добър на всяка цена и пред всеки”, “да правя това, което ми наредят”.

• Страхът е бариера пред атмосферата на доверие, коопериране, сътрудничество.

• Страхът влошава производителността.

• Страхът убива инициативността.

• Страхът спира процесите на иновации.

• Страхът стимулира деструктивните конфликти.

• Страхът ограничава обективната и достоверна информация за дефекти, грешки, състояние на производството, състояние на показателите за организационна ефективност.

• Страхът изкривява комуникациите, като ограничава до минимум неформалните комуникации, а изпълва формалните комуникации с фалшива, куха фразеология.

Ако страхът е интензивна емоция, то тревогата е по-малко интензивна, но не толкова фокусирана емоция, колкото страхът.

Експертите са на мнение, че тревогата е не по-малко вредна от страха. Тревожните служители, например, са склонни да напуснат своята работа. Или поне да играят ролята на “невключени”, т.е. “отсъстващи” от живота на компанията служители.

Аз например, се страхувах от от точно определени неща (вижте случката с мен по-горе). Тревогата ми обаче беше неопределена, някак си размита, за да мога да посоча кое е това, което ме тревожи. По-скоро мисълта, че работя на това място, ме тревожеше и ме караше да се чувствам дискомфортно.

Кое всъщност поражда страх на работното място?

На основа на това, което казват изследователите на страха, аз прегрупирах някои неща, пораждащи страх и получих следните три групи:

• Културни норми, които са ориентирани към санкции, към не-поемане на риск, към не-насърчаване на успехи и постижения.

• Административно управление на хора, вместо управление на човешките ресурси.

• Недостатъчно компетентни мениджъри

Пожелавам на тези от вас, които са мениджъри и предприемачи, да създадат компании с културни норми, управление на човешки ресурси и степен на компетентност, които ще генерират други емоции, вместо страх и тревога!

А на всички останали читатели на NovaVizia.com - искрени пожелания да осъзнават навреме своите страхове и тревоги на работното място, за да ги управляват успешно!