Честър Бърнард (1886-1961г.)

Каква е работата, която ръководителят върши е въпрос с непреходно значение и актуалност. Казват, че в теорията на мениджмънта по този въпрос е написано достатъчно и неяснота по него няма. Въпреки това и сега има ръководители, които не се занимават с типичната за тяхната позиция ръководна работа. Последиците, уви, са печални.

Пиша това, в малко нетрадиционен за категорията “Класика в жанра”, стил. Приемете го като опит за мотивация да прочетете за творчеството на Честър Бърнард. Преди 70г. Бърнард, в ролята си на висш мениджър на компания, а впоследствие и на управляващ собственик, е имал отговор на въпроса каква е работата, която ръководителят трябва да извършва.

Кой е Честър Бърнард?

Честър Бърнард е роден на 7 ноември 1886г. в бедно фермерско семейство в селището Малден, щата Масачузетс, САЩ. Благодарение на стипендията, която получавал завършил училище, а през 1909г. и Харвард. Веднага след това му предложили работа в отдела по статистика на известната компания AT&T в Бостън. След това бил президент на New Jersey Bell Telephone в продължение на 22 години.

Казват, че да ръководиш компания в годините на Великата депресия и през трудните години на Втората световна война, е предизвикателство за един ръководител и че Бърнард се справил с него. Една от причините да успее е, че обичал да чете книги по бизнес, икономика, социология, управление, както и че участвал най-редовно в научните дискусии, организирани от Харвард, в обкръжението на видни учени като Мейо, Ротлисбергер, Диксън, Уайтхед. Практиката и дискусиите с изследователи и теоретици помогнали на Честър Бърнард да осъзнае редица процеси в ръководството, които преди това само интуитивно усещал как следва да бъдат осъществявани.

Сдържаността му по отношение на личния живот, пристрастията и отношенията му с други хора, от една страна провокирали безкрайно уважение към него. Но от друга страна, го определяли като надменен и самотен, авторитарен и несъгласяващ се с мнението на други човек. Това най-вероятно има някаква значение, но по-добре е да видим какво има в научните трудове на Честър Бърнард.

Кои са основните идеи на Честър Барнард?

Бърнард е възприемал организацията като социална общност от хора, които работят в координация, за да могат да постигнат целите на организацията. На основа на това виждане, Бърнард определя какви са функциите на мениджмънта и каква е всъщност работата на ръководителите в организацията.

Според Бърнард функциите на мениджмънта са следните:

• Определяне на цели според условията на средата
• Създаване на система на комуникации – във вертикална и хоризонтална посока, за да се поддържа координацията между служителите
• Система от стимули за привличане и задържане на служителите, което е от голямо значение организацията да приключи успешно с изпълнението на определените цели.

Това на пръв поглед звучи “сухо”, но на практика съвсем не така. Достатъчно е да се огледаме какво става в някои фирми, с какво е изпълнен работния ден на ръководителите, как се отчита изпълнението на целите на фирмата, по какви показатели и доколко това се отразява на месечните възнаграждения, какви са комуникациите.

Книгите на Честър Бърнард

Творчеството на Честър Бърнард не е голямо. Книгите му са само две, а именно: “The Functions of the Executive” (1938) или “Функциите на ръководителя” и “Organization and Management” (1948) или “Организация и управление”.

Независимо от това експерти по теория на мениджмънта считат, че идеите на Честър Бърнард, изложени в двете книги са напредничави и са изпреварили, така да се каже “времето си”. Нека добавим, че те са актуални и сега.

Защо творчеството на Честър Бърнард е актуално в наши дни?

Има различни мнения. Струва ми се, че начинът, по който функционират фирмите е това, което най-силно откроява актуалността на идеите на Честър Бърнард. Насочвам ви към няколко момента от живота на фирмите у нас.

• Често пъти се оплакваме от слабата координация в работата. Знаем, че по причина на това, все пропадат някакви важни задачи. За голямо съжаление, ръководителите разбират координацията като “комуникация”, “разговори” (“Няма комуникация между нас”) и дълбокият подтекст на координацията остава незабелязан. Всъщност координацията е нужна заради целите. А целите се формулират и задават от мениджърите. Колкото до координацията, то тя трябва да личи от самата органиграмата на организацията, както и от длъжностните характеристики.
• Често пъти хората в фирмата не знаят целите на организацията, в която работят. Защо ли? Първото, което можем да се досетим, че такива цели просто няма. В контекста на идеите на Бърнард, това означава, че в тези случаи липсва самата организация като такава. Фирмата, материалната база, ресурсите – това всичко го има. Няма ги целите, затова не се осъзнава и нуждата от координация.
• Комуникацията във фирмите у нас е трудна, с всевъзможни бариери. Честър Бърнард счита, че в която и да е социална общност, а организацията е социална общност, ръководителят е този, който задължително следва да изгради вертикални и хоризонтални връзки. За голямо съжаление у нас се казва обикновено следното: “Не умеят нашите хора да комуникират”. Уменията за комуникация са без съмнение важни, но тяхната важност е ненужна, в случай, че в организацията не съществуват утвърдени канали и форми за комуникация. Ако на оперативката всеки съобщава своите проблеми, а останалите мълбаливо го изчакват, за да кажат своевременно своите, то това не е комуникация в типичния управленски смисъл на думата.

Струва ми се, че тези три “точки” са достатъчни, за да оценим творчеството на Честър Бърнард.