Монти от първата статия е изнесъл първата си лекция, като така е изпълнил обещанието си към един ученик.

Косвено се запознах с част от живота на Дейл Карнеги – При него отишъл един търговец, който искал да започне курс-а. Но вече били по средата на курса и Дейл му предложил след да започне след няколко месеца когато е началото на същият курс. Е тогава този търговец – Франк Бетджър бил обявен за следващият лектор пред публиката от курса и излязал на сцената. На кого и какво – намерил е отговор в рамките на секунди. Впоследствие той става един от най-големите търговци в САЩ, а също и лектор.

При мен се случи по-различно – Един от преподавателите ми предложи да ми даде “Краят на рекламата, каквато я познаваме”. След като вече бях напреднал с книгата, ми предложи да направя реферат по нея и да говоря пред всички. Е какво толкова – ами хубаво. И излезнах и говорих пред колегите – получи се много добре и си личеше че са доволни, а не просто задължени да са в час.

Така съвсем неочаквано е започнало и при Монти, Франк и мен. И както аз и те сме различни, предполагам че и читателите на статията са различни. Важното е да се започне от някъде, аз просто каня читателите да си отговорят на няколко въпроса (описаните в статията, а вероятно и други).

Лектор може да бъдеш на когото поиска – и разбирасе на когото се съгласиш.

Първата лекция от инициативата се е осъществила така – лекторът е предложил да изнесе лекция на тема ….. Учениците са се съгласили и лекцията се е провела. Впечатленията както на лектора така и на учениците са били добри. Това е историята по спомени. Една от читателките тук я е изнесла след като е прочела първата статия за лекторството. Надявам се да отговорих на въпросите ти – На кого? и Кой ще те слуша?

Има много ученици и студенти във България – всички те са потенциални слушатели. Ето на кого.
Младите вече са доста напред във боравенете със средствата за масова информация. Мисля че е достатъчно да има един списък лектори, предлагани теми за лекциите и училища или ВУЗ-ове които са заевили желание да бъде изнесена лекция на тема “Програмиране” или “Защо реших да стана … ” например. Важното е да има желание.
Разбирам те донякъде- Имал съм някои случаи когато ми нахлуват в главата идеи за 2-3 статии в рамките на няколко минути докато ми щъкат мислите. И после се питам – кого ли го интересува това? Е има само един начин да се разбере. Трябва да се опита. Останалото са предположения.

Каквото не се разбира – може да се пита. Преди да публикувам статията имаше няколко редакции и препоръки от мои приятели. Вероятно те са по-близко до контекста в която тя е написна защото са свързани със образователната система или като преподаватели или като (бивши) учащи.

Тодоре надявам се коменрата се вмъква достатъчно към темата на статията.

Георги, мисля, че наистина си представил идеята си много сложно и трудно се разбира. Ти казваш, че лекторството е много добър начин да се прави реклама. Напълно съм съгласен с тебе. Аз самият това правя. Но по-важният въпрос, според мене, е: на кого да бъдеш лектор? Кой ще дойде да те слуша? Това са въпросите, над които се опитах да поразсъждавам аз в моята статия.

Между другото, ти в България ли живееш?

За СЪЖАЛЕНИЕ явно съвсем малка част от хората не работещи със ученици и студенти имат възможността междо другото да узнаят от какво се нуждаят. Парадоксалното е че се гледат крайните резултати- т.е. “Мързи ги да гледат”, “Пари ми дай ти на мене, акъл не ща!” и ред други обременености в софтуера на българина. Това го има на всякъде, съвсем не е само в България. Но това е само повърхността. Това е само погледа. “Не просто да се гледа, а да се вижда!” Процесите които водят до подобни масови определения за младите се зараждат и възпитават откакто същите тези млади са проплакали за първи път. Това са множество “правилни” неща на които се възпитават и обучават те от всички източници в обществото. Някои дори се налагат. Това че във вече работоспособна възраст – “ги мързи да гледат”, не е мигновенна промяна. Това е вследствие от техните решение на същите тези възпитателни и обучителни носители на “правилното” които обществото им е “завещало”. Преходът през последните 17 години наистина не е лесен. Какво е осъзнал българинът за тези 17 години преход? Каква е промяната? Къде е проблемът? Във израстването си в известна степен хората приличат на растения – ако условият в които се развиват и грижите полагани за тях са добри- то вероятността да дадат хубави плодове е също добра.

Получих няколко коментара от познати относно статията.

Във статията както и в мненията, съм се постарал да няма нищо от житейските ми преживявания или лично отношение. Мисля че нещата описани по-горе съвсем не са единични случаи.

Говорил съм със ученици за лекторството – част от тях съжаляват че чак сега има идея за подобно нещо, защото завършват!

Предположенията могат да бъдат доста далеч от истината. Опитът води до истината.

http://spriipomisli.blogspot.com/2007/08/blog-post_16.html