Все още под впечатленията на семинара на Робин Шарма на тема “Лидерство без титла” искам да поговоря с вас за една типична философия, с която съм се сблъсквал тук и там. Става дума за схващането “Работя толкова, за колкото ми плащат”, или казано по малко по-различен начин – “За толкова пари – толкова работа”.
Дали сте чували за това?
Снимка: Harald Groven, CC.
“Работя толкова, за колкото ми плащат” идва да покаже, че човекът, който изповядва тази философия умишлено избира да бъде посредствен в работата си, тъй като не е доволен от това, което получава. Той не се старае особено, не работи активно и с желание, напротив – пестелив е в усилията си, а често пъти е и с неособено висок морал в работата.
Разбира се, чрез “Работя толкова, за колкото ми плащат” се загатва и другата идея – че човекът може (евентуално) да работи и много по-добре, стига да поиска, но най-напред е необходимо заплащането му да бъде увеличено. Или, нещо като космическия закон “Дай, за да получиш”, но наобратно.
Странно, но досега като че ли не съм попадал на кой знае колко “качествен” служител или мениджър, който да е върл привърженик на тезата “Работя толкова, за колкото ми плащат”. По-скоро, виждал съм неособено компетентни и неособено амбициозни хора, които са оправдавали собствената си непригодност или ниска мотивация с думите “Работя толкова, за колкото ми плащат”. И докато количеството и качеството на техния труд е ниско, когато заплащането им е ниско (в техните очи), по нищо не е личало, че количеството и качеството са високи, след като заплащането се повиши.
На семинара си за лидерство без титла, посветен на идеите от световния бестселър “Лидерът, който нямаше титла”, Робин Шарма даде един много красноречив пример с вокалиста на супер-групата U2 – Боно.
“Боно е станал Боно преди да стане Боно” – така се изрази Робин Шарма, имайки предвид, че Боно не е живуркал някъде като посредствен певец, артист и човек, фантазирайки си един хубав ден да стане известен и прочут, за да може едва тогава да се превърне в социално ангажираната личност, бореца срещу бедността, застъпника на мира и между другото само – успешния изпълнител и лидер на една от най-популярните групи в света. Боно се е превърнал в това, в което е днес, защото още когато е бил неизвестен е развивал качествата и навиците си, калявал е характера си, търсел е самоизява, с две думи – бил е лидер без титла. Просто няма как един Боно да е бил цял живот посредствен и циничен към света, да си е гледал часовника още от обяд (“Кога ще ми свърши работното време, че да си тръгвам от репетиции?”) и да е благославял всеки Божи ден на майстора и изведнъж (хоп!), все едно нищо не се е случило, да е получил наготово отнякъде или от някого световната слава и признание, на които се радва днес, за да се отърси от невзрачността си и да заблести като звезда.
Разбира се, “Боно” е само един пример. Подобни примери могат да бъдат дадени много. Достатъчно е да отворите прекрасната книга “Изключителните” на Малкълм Гладуел, за да прочетете истински истории за проактивни и изпълнени с жажда за живот и постижения хора, които са се трудили здравата, когато никой не е и чувал за тях, за да прегърнат предоставените им от шансове на времето, в което са живяли и… да преуспеят.
Хората, които умишлено не желаят да бъдат звезди в своята сфера (професия, ниша, бранш) и предпочитат спокойствието и посредствеността пред качеството и високите стандарти на работа, всъщност не осъзнават, че философията “Работя толкова, за колкото ми плащат” е път без изход. Това е така, защото от другата страна на равенството е работодателят, чиято философия е “Плащам толкова, за колкото ми работят” и… се получава омагьосан кръг – служителят не иска да работи усърдно, защото не е доволен от нивото на заплащане, работодателят не иска да увеличава заплащането, защото не е доволен от нивото на работа. В този омагьосан кръг всички са губещи, затова и цялата философия е път без изход.
Възможно е някой да попита: “Но все пак, има толкова много некоректни работодатели! използват те, експлоатират те до дупка, а когато опре до парите – никакви ги няма! Не плащат справедливо! Нима трябва да се стараем и да работим качествено за подобни фирми?!”
Бих отговорил, че разбирам подобни въпроси, тъй като в миналото съм работил във фирма, в която бях изправен пред подобна дилема. Но решение има и то не е свързано задължително с примирението с посредствеността.
Най-напред, ако наистина сте със самочувствието, че сте добър специалист, или дори експерт във вашата област, който заслужава много повече, бих попитал – “А какво правите още при този работодател? Защо просто не смените фирмата и не отидете на друго място – там, където ще оценят по достойнство качествата, уменията, опитът, знанията и най-вече – приносите ви?” Опитът ми показва, че рядко знаещ и можещ специалист остава за дълго време без ангажименти и че има много фирми, които с удоволствие биха назначили или биха си партнирали с човек, който гарантирано ще им носи ползи.
Робин Шарма дава следното обяснение:
В края на дните ни, когато правим равносметка за изминалия си живот и когато ни остава съвсем малко време на този свят, за нас ще са важни не парите, които имаме, не модела на колата, която сме притежавали, не апартамента или къщата, която сме си купили, а две съвсем различни неща:
- Какви сме станали? Реализирали ли сме нашия потенциал? Изживяли ли сме живота си така, че да се превърнем в онова, което наистина сме мечтали да бъдем?
- Какво сме направили? Каква стойност и полезност сме добавили? Какво сме постигнали? Какво оставяме след себе си?
Някои хора са щастливи, че работят толкова, колкото им плащат. Те вярват, че като се “скатават”, по някакъв начин прецакват “системата” и това ги изпълва със задоволство. Това е илюзия и сигурен път без изход – не само от гледна точка на повишаването на възнаграждението (това повишение обикновено така и не идва за тези хора), а и от гледна точка на живота по принцип.
Какво мислите вие?
{ 24 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Стамен Стаменов 29.09.11 в 08:11
Хареса ми фразата “Лидер без титла” – надявам се един ден да получа титла. Уж се изграждам постепенно като лидер – дано успея. Страх ме е, но ще успея. Хубаво написан текст… дано тези, които искат 3 000 лв заплата в София осъзнаят как се получава такава заплата.
Тодор Христов 29.09.11 в 08:36
Хубаво казано – “Страх ме е, но ще успея”!
Няма как да не спомена, че едно от първите неща, на които наблегна Робин Шарма в семинара си бе именно страха и връзката му с успеха. Точните му думи бяха следните:
“Ако не се чувстваш зле на всеки 2-3 дни, значи не правиш прогрес. Излизането от зоната на комфорта е единственият начин да направим нещо ново и иновативно, но излизането от комфорта носи страх.”
Калоян Бациков 29.09.11 в 08:54
Хубава статия, която те кара да се замислиш. Благодаря за което, г-н Христов, все по-малко неща в днешно време успяват.
Титлата за мен изобщо не е важна. Важно е удовлетворението от творчеството, независимо в каква свера и какво изражение намира то. Всички сме творци, най-малкото в това, че творим своя живот и бъдеще.
Въпросният тип хора – “скатавките” – са забравили именно, че са творци. Забравили са детското и колко лесно се е случвало всичко тогава, защото са имали чисти помисли и по-малко бариери от “невъзможни неща”. Те са пленници на мързела, на страха и ситемата, която е пропита от тях, вменявайки им, че така им е добре и по-лесно, пречупвайки всеки порив още в зародиш, защото през тяхната призма изглежда “невъзможен”.
Жалкото е, че твърде лесно можеш да се окажеш в подобно състояние. Затова колкото по-често си задаваме тези два въпроса на Шарма, толкова по-добре. В края на живота ни може да бъде късно..
Поздрави
Стамен Стаменов 29.09.11 в 08:54
Благодаря…
dude 29.09.11 в 10:39
@Стамен Стаменов :
Не смятам ,че е коректно да се използват сумите в абсолютна стойност
3000 лв е космическа заплата за чистачка, но за ИТ бранша е нещо нормално
Примерно за CEO в БГ тази заплата е смешна.
Арки 29.09.11 в 10:56
Аз смятам, че има и друга страна в тази философия. Разбира се, винаги съм ненавиждал скатавките, но си представете следната ситуация – получавате добро възнаграждение (заплата около тази на министър-председателя на България), но все пак искате да го удвоите. Говорите с ръководителя си за варианти как това да стане, и той ви казва, че няма начин за момента. Тогава избирате варианта- за работата, която се очаква от вас работите толкова, колкото трябва и колкото ви се плаща, и развивате потенциала си в извънфирмени дейности, които да ви донесат желаното възнаграждение. В този случай мисля, че няма нищо лошо и за двете страни, освен загубата на моята креативност за каузите на фирмата. Не бих могъл да разчитам само на креативността си обаче и да се развивам напълно самостоятелно – знам, че теориите по предприемачество отричат това, но инстинктивно все още разчитам на сигурния и постоянен доход, креативните дейности разглеждам все още като авантюра/хоби. Не знам само дали ще издържа на темпото така
Galia 29.09.11 в 11:56
Браво! Чудесна статия! Изключително ясно и просто описан грандиозен проблем.Този проблем съществува във фирмата, в която работя и се чудех, как по- точно да обясня омагьосания кръг в който се въртим всички. Разпечатих я на почти всички, сега чакам резултат.
Бисер 29.09.11 в 12:10
Все пак мисля, че се пропуска един съществен факт – намираме се в БГ. А тук повечето неща не са нормални, да не кажа, че са наопаки и за това правилата от “нормалните” страни не винаги са приложими…
Стойне Василев (Блогът на Бат' Тони) 29.09.11 в 13:31
Много добра статия. И аз съм се опитал да защитя подобна теза в две от моите статии – Демотивация или просто мързел? (http://battony.blogspot.com/2011/08/blog-post_16.html) и Ти „чукаш” ли на частно през работно време? (http://battony.blogspot.com/2011/08/blog-post_16.html). Доколкото съдя от коментарите обаче, повечето хора искат да скатават и да си намират всевъзможни оправдания за това – от ниска ми е заплатата и съм демотивиран до шефа ми е идиот. Но нищо градивно няма в това.
Цветан 29.09.11 в 14:20
Освен парите има и още един аспект. Когато работим “толкова, колкото ни плащат”, ние работим и живеем под нивото на своя потенциал. Още Маслоу предупреждава, че ако не разгръщаме потенциала си, ще бъдем нещастни до края на дните си. Хората, които дават най-доброто от себе си, не само стават най-добрите, но и живеят изпълнени с удовлетворение. Нещо, което не се купува с пари, но носи трайно щастие.
Поздрави!
Калоян Бациков 29.09.11 в 14:48
@ Цветан:
Точно това удовлетворение имах предвид и аз в моя коментар (No3), като радост от творчеството. Само че не цитирам никой, а си е мой личен извод.. Хареса ми тази фомулировка.
Хубаво е, че сега има много книжки, които дават бързи отговори и решения, но не е важно само да четем, а най-вече да действаме и да прилагаме четеното. На нашия мързелив и недисциплиниран ум обаче често хич не му се занимава, особено ако става дума за системни практики
Цветан 29.09.11 в 15:07
@ Калоян Бациков:
Напълно съм съгласен с теб. Що се отнася за книгите, то те за мен са едно от най-великото откритие на човечеството. Чрез тях ние имаме възможност да общуваме с най-великите умове, заличавайки границите на времето. И всеки стойностен автор ни провокира да мислим, да преценяваме и да решаваме какво да си вземем от него. А останалото е практика, практика и практика. Защото знанието без дела е мъртво. А щастието е действие, или в контекста на статията, е да даваш най-доброто от себе си всеки ден.
Тодор Христов 29.09.11 в 15:17
Благодаря за оставените мнения и коментари дотук! Някои от тях особено ме впечатлиха!
Димитър Димитров 29.09.11 в 22:53
Браво, много актуална тема
Дамян Мутафов 29.09.11 в 22:58
В Бг заплатите се определят по браншове от големите работодатели,тоест от картел за определане на заплати.Тук няма свободна икономика и това е безспорен факт.Пазар има,но когато няма свобода на пазара доколко може една икономика да е пазарна?Съответно нито твърдението “Работя толкова, за колкото ми плащат” е вярно,нито пък “Плащам толкова, за колкото ми работят”.Това са едни от многото изрази в Бг които нямат нищо общо с реалността и служат само за моментна разтуха на безизходното положение.
Стамен Стаменов 30.09.11 в 07:27
@dude – Заплатата или я има или я няма в това, число което на теб ти се иска. Както познавам чистачки работещи в у-ще за 380лв. така и познавам чистачки работещи за 2100лв. в частен дом. Знаеш ли на коя чистачка и е по-трудно обаче, на тази с голямата заплата. Защото освен да чисти в къщата – пере – глади – абе всичко и не се оплаква. Семейството работодател е страхотно. Оная чистачка в у-щето все ми мрънка на главата, че и е малко заплатата и непрекъснато я карали да чисти извън задължителното миене на коридорите.
Та така за всеки сектор. Имам приятел, който работи за чуждестранна компания – позиционирана в София. Получава над 12 000 евро заплата, но в задълженията му влиза да обикаля Европейските офиси на компанията и да ги ръководи. Питаш ли жена му какво и е – да го вижда за по 5 дни в месеца. Ама тя с децата всеки уикенд на Пампорово
– така, че Заплатата е това число, което искаш да е и което можеш да издържиш. Колкото е по-висока заплатата, толкова повече или време нямаме или нарастват изискванията в работният процес.
Dude 30.09.11 в 09:17
@симеон, съгласен съм, всичко се плаща, но има един много странен манталитет в БГ. Много хора искат голяма заплата, и като им се отдаде случай, си викат, абе те за тея пари ще ми скъсат задника, няма да имам свободно време и т.н. Както се казва в една поговорка сухо дупе риба не яде:)
Хидко 30.09.11 в 13:12
Тази статия е нищо друго освен теория. Ако трябва да и вярвам, всички успели са проактивни, а всички останали – лентяи и некадърници. А фразата ” …толкова колкото…” си е абсолютно верна. Има си дори научно обосновани норми за това, колко трябва да е заплащането. В Бг с редки изключения никой не дава нормални заплати. Повечето работодатели не инвестират в нови технологии и дават подаяния на работещите. НЕ МОЖЕ всички да сме Боно. Ако някой не иска да е на върха и е доволен от скромния си живот,значи ли че е мързелив и безсъвестен? – не. Просто скромния му живот го задоволява. Ето тук е голямата грешка в постановката на статията – автора си мисли,че всички имат желанието да са на върха,което не е верно. Вярно е обаче, че има много хора, които се оплакват и същевременно не правят нищо за да променят положението си. В Бг това е доста трудно. Особено в провинцията. Избора на работа е ограничен. Работодателите се задоволяват с по-слаби кандидати, за да не дават големи заплати. Търсещите работа се задоволяват с по-малки заплати, защото иначе ще си стоят безработни. И тук не иде реч за големи разлики. 200-300лв в повечето случаи са разликите между желаната заплата и тази която ти предлагат и за която си готов да работиш съвестно. Да не забравяме,че в Бг много е на почит 8 часовия работен ден да се разтяга до 9, че и повече. Това се счита за нормална практика… а е, ко са разписах и аз. Мърлява работа е Бг. Не ми ги разправяйте тия теории щото и аз пога да ви запълня торбичките с такива
Радосвета 01.10.11 в 15:17
Не знам дали в периода на прехода работодателите създадоха почва за тази болест или просто са подсилили въпросната почва.
Години по-късно започнах работа в малък екип в който имаше само млади хора на 24 и 25 г. Тук вече сериозно се изненадах когато чух тази фраза. Хора които са работили твърде малко и вече са заразени.
На семинара г-н Шарма каза още, че лидерството е начин да предразположиш хората да те последват, да ги накараш да се чувстват важни и значим, да знаят че си успял благодарение и на техните усилия.
Вземете за пример г-н Джобс.
С радост мога да споделя, че съм имала такъв ръководител и винаги когато ми се обади с някаква задача (пътищата ни се разделиха) безкористно й помагам.
Дамян Мутафов 03.10.11 в 21:23
Стамен Стаменов Това което си посочил за пример не са сектори на икономиката,а частни случаи,които само потвърждават правилото.Управители,тоест мениджъри не би следвало да се дават изобщо за пример на високи заплати,защо?Защото в момента който разбера,че управителят на моята фирма разчита на едната заплата ще го уволня.Аз не искам началник на фирмата,а мениджър който да я движи и носи печалба.Човек който носи огромни печалби знае как да изкара пари за себе си и никога не би разчитал само на заплата.Изкарването на допълнителни доходи се е превърнало в масова практика в Бг и то на същата работа на която служителите си получават основната заплата.Причините са две ниското заплащане и прекалено дългия работен ден.Ето тези две причини правят българските служители и работници най-неефективните в цяла Европа.Тези две причини въртят цялата икономика и всички нас в омагьосан кръг.Аз и повечето работодатели могат на момента да удвоят заплатите,но без съответното увеличение от страна на големите работодатели това не може да постигне никакъв ефект.Големите компании най-често монополисти се управляват ако изобщо може да се нарече управление на принципа всички разходи+печалба=крайна цена на продукт или услуга.Ето тази формула пречи на големите компании да удвоят заплащането на служителите си тъй като никой не би се съгласил цената на техните стоки и услуги да нарастне с минимум 30%.Ако пък предлаганите от тях стоки и услуги не бъдат повишени драстично 90% от тях ще фалират заради липсващото управление.Настоящата ситуация в Бг изисква единствено политическа промяна.Без такава българите ще останат с двойно по-ниски доходи от съседни нам държави някои от които с по-нисък БВП на глава от населението.
Стамен Стаменов 03.10.11 в 22:23
г-н Мутафов и като го уволните какво! Нещо ще промените ли във фирмата си – не! Уволнението е част от затворените кръгове – голямото текучество на дадена фирма – назначаване – уволняване ми говори само за две неща в една фирма:
- прекалено изтощителен труд или изисквания към работната ръка
- изтощителен труд с примамлива висока работна заплата
Обаче пък такива фирми за почуда просперират и развиват икономиката ни или са за пример.
Всеки работник си е ефективен – стига да не го мачкате излишно. Не може в една фирма “старите кучета” след 5тата година стаж да свикнат на мачкането и да взимат по 2 000лв заплата. А постоянно около тях новаците биват тествани дали могат да станат стари кучета – опитни работници. И кой оцелее – оцелее. Ако не на борсата.
В Европа трудно ще намерите нормална професия – фирма, която да мачка работниците си от 6 сутринта до 21ч. + Неделята, като по чудо да им е почивен ден.
Dude 03.10.11 в 22:38
без да ми се обиждат хората, които са дошли в София да работят, ще кажа , че те не практикуват тази теория, защото елементът принуда при тях е много голям. Т.е на всяка цена трябва да се остане в големия град, а като нямаш жилище и плащаш наем, си пазиш работата и се “пънеш”. Разбира се хитрия работодател си взима колкото се може повече “пришълци” щото знае, че ще може да ги гърчи. А за хората, които са родени тук, нещата са различни. Няма го тоя момент с принудата и затова имат далеч по-адекватно поведение на ситуацията.
Дамян Мутафов 04.10.11 в 11:38
Стамен Стаменов Съгласен съм с вас,но просто исках да обясня,че не само работодателите са виновни за омагьосания кръг,а най-вече държавата и нейните институции.За съжаление в Бг народа не е държавата,а често държавни служители изкарват повече пари от хора занимаващи се със среден бизнес.
Едуард Пюзантян 01.11.11 в 19:36
Защо след като сме се запознали със стотиците примери на брилянтни ръководители и десетки теории за съдържанието и смисълана съвременния мениджмънт, все още говорим, че “философията”, която работника изповядва се отразява по такъв начин на работата?
След като сме пределили фирмени цели и етични норми, създали сме структура на предприятието и сме я свели до отделната позиция (респ. работник) чрез адекватна длъжностна характеристика и пр., направили сме добър подбор на “входа” и стимулираме последващо “полезно текучество”, като не спираме периодичното обучаване на оставащия с нас персонал … при всичко това намираме място за критика на работника и неговото мислене …
Изумен съм!
Рибата вече не се ли вмирисва откъм главата ?!!