В интервютата за работа (както и в много други сфери на живота) има определени правила и стъпки. Иска ли ни се или не ни ли се иска – те са факт и могат само да ни помогнат в спечелването на мечтаната работа.

Спазваш ли правилата по умен и изобретателен начин – в играта си. Не ги ли спазваш и осланяш ли се на някакъв друг свой “вътрешен ориентир” – често оставаш извън нея.

Съгласен съм напълно, че който притежава потенциал, има право да се бори са определена работа. Но предполагам че и ти ще се съгласиш с мен, че въпросният човек с потенциал трябва и да умее да покаже потенциала си, да разкаже за него, да го аргументира, да го изтъкне.

Това изисква определени умения, т.е. спазване на определени правила на представяне и поведение.

Уменията за представяне по време на интервю са като шофьорските умения – можеш да повярваш и да се научиш на определени правила (да се “вкараш в калъпа”) и да караш безпроблемно на пътя, а разбира се може и да “изразяваш” себе си свободно и да си караш както “ти идва отвътре”, след което да се блъснеш в първото дърво.

Всеки сам избира, разбира се.

#49
http://www.karieri.bg/show/?storyid=370485

Ще споделя мнение по темата за непрофесионалното отношение на специалистите по ЧР към кандидатите – мисля си, че в подобни случаи тези специалисти не са чак толкова виновни.

Какво имам предвид?

Когато в едно заведение сервитьорката не се усмихва, не е виновна толкова тя, колкото шефът й, който я е назначил и я търпи на работа.