Естествен бизнес

Рикapдo Ceмлep е роден пpeз 1959г. в Cao Пaулo и e изпълнитeлeн диpeктop и мaжopитapeн coбcтвeник нa Ceмкo, бpaзилcкa кoмпaния, cтaнaлa извecтнa c paдикaлнaтa cи фopмa нa индуcтpиaлнa дeмoкpaция и кopпopaтивнa peopгaнизaция. Oткaктo Рикардо Семлер фиpмaтa, нeйнитe пpиxoди нapacтвaт oт 4 милиoнa щaтcки дoлapa пpeз 1982г. нa 212 милиoнa щaтcки дoлapa пpeз 2003г. Инoвaтивнaтa му пoлитикa зa упpaвлeниe нa бизнeca пpивличa вceoбщo внимaниe и дoбивa cвeтoвнa извecтнocт. Cпиcaниe Тaйм гo включвa в cпиcъкa cи нa 100-тe млaди лидepи зa 1994 г. Oбявeн e зa бизнecмeн нa гoдинaтa в Бpaзилия зa 1990 и 1992 г., a лaтинoaмepикaнcкoтo издaниe нa “Уoлcтpийт джъpнъл” гo пpoвъзглacявa зa бизнecмeн нa гoдинaтa нa Лaтинcкa Амepикa зa 1990г.

Това, което ще прочетете по-долу е откъс от първата глава на забележителната бизнес книга “Маверик: Историята на успеха на най-необикновеното работно място в света” на Рикардо Семлер. “Маверик” е световен бестселър в областта на мениджмънта и предприемачеството, написан през 1993г., като бpaзилcкoтo издaниe нa “Мaвepик” (c opигинaлнo зaглaвиe „Дa пpeoбъpнeш coбcтвeнaтa cи мaca“) e нaй-пpoдaвaнaтa нexудoжecтвeнa книгa в Бpaзилия зa вcички вpeмeнa.

Удебеляванията в текста са от NovaVizia.com.

* * * * *

Когато преди 12 години поех управлението от моя баща, Семко беше традиционна във всяко отношение компания с порамидална структура и регламент за действие във всяка евентуална ситуация. Днес обаче се случва работниците ни сами да определят нормите си за производство и даже да идват в свободното си време, за да ги изработят, без настояване от страна на управата и без заплащане за извънреден труд. Те помагат за усъвършенстване на продуктите, които произвеждат, както и за съставянето на маркетинговите планове. Началниците им от своя срана се ползват с изключителна свобода при управлението на своите предприятия и съставят бизнес стратегиите си без намеса отгоре. Те дори определят собствените си заплати – без никакви ограничения. От друга страна обаче цялата финансова информация в Семко се обсъжда открито и следователно всеки е наясно кой каква заплата получава. Нашите работници имат реален и неограничен достъп до счетоводните ни книги (компанията разполага само с един комплект). За да докажем, че държим това да е така, Семко, с помощта на профсъюзните организации, разработи курс, благодарение на който всеки, включително куриерите и чистачките, може да се научи да се ориентира в бюджети и финансови отчети.

При вземането на ключови решения, като например придобиването на нова компания, всеки служител на Семко има право на глас. Преди няколко години, когато искахме да преместим една от фабриките ни, прекъснахме работа за ден и целият персонал се натовари на автобуси, за да разгледаме три възможни нови терена. После работниците взеха решение. Не останахме възхитени от избора им, понеже си харесаха парцел в близост до фабрика, където често имаше стачки. Но тъй като никой от ръководството нямаше желание да седи на първия ред в един конфликт между работници и мениджъри, все пак се преместихме.

Във фоайето на административната ни сграда, която представлява най-обикновена четириетажна постройка от стомана и стъкло, има рецепция, но тя не се обслужва от никого. Това е първото, което ни прави по-различни. Нямаме рецепционисти. Въпреки многото посетители, преценяваме, че не са ни нужни. Нямаме и секретарки, нито лични асистенти. Не искаме ведомостта за заплатите да се задръства с безполезни длъжности. Всеки в Семко, дори топмениджърите, посреща лично гостите си и се справя сам с копирните машини, факсове, писане на писма и набиране на телефони. Шефовете не се хранят в отделно помещение, а на паркинга всеки паркира по реда на пристигането си. Всичко това означава, че правим естествен бизнес. В Семко сме премахнали ненужните облаги и привилегии, които подхранват егото, но изтощават бюджета и отвличат вниманието от важните корпоративни задачи – производство, продажби, ценообразуване и печалба.

В офисите ни дори няма обичайния брой стени. За сметка на това обаче зеленината е в изобилие и саксиите са разположени така, че да обособяват работните пространства, оборудвани с бюра, компютри или чертожни дъски. Атмосферата е неформална – едни предпочитат костюм с вратовръзка или съответно рокля, а други – джинси и маратонки. Няма никакво значение. Ако някой реши да се прави на Томас Уотсън (Бел. ред.: Президентът на IBM, превърнал компанията в международна сила в първите десетилетия на XX век) и да носи бяла риза с копченца на яката – негова воля. Но поло и тениска също вършат работа. Освен това ми се иска служителите на Семко спокойно да си вдигат краката на бюрото – както правя аз. С удоволствие споделям, че се е случвало неведнъж събрание на висшия мениджмънт на Семко да бъде прекъснато от служители, дошли да ползват заседателната зала за празнуване на рожден ден. Мед ми капе на душата като видя вицепрезиденти да си хапват торта от чинийка на микимаусчета.

Имаме един мениджър продажби, Рубин Агатър, който може да седи и да чете вестници часове наред, без дори да се опитва да се прави на зает. Сигурен съм, че това озадачава посетителите ни. Повечето мениджъри в наши дни не биха търпели подобно нещо. Когато обаче някоя наша помпа на петролен танкер в другия край на света се повреди и има опасност в морето всеки момент да се излеят милиони галони нефт, Рубин се хвърля в действие. Той знае всичко, което трябва да се знае за помпите ни и за това как се ремонтират. И в такива моменти си изкарва заплатата. Никой не го е грижа дали Рубин изглежда зает през останалото време.

Моят кабинет е на четвъртия етаж, или поне беше там последния път, когато погледнах. Аз не го ползвам толкова често, колкото другите собственици на компании ползват своите. Там се концентрирам по-добре, въпреки двете овчарски кучета, които имат навика да лаят, когато разговарям с важни клиенти по телефона. Насърчавам и други мениджъри на Семко да работят от къщи. Освен това си вземам поне два месеца отпуск на година, за да пътувам – а аз обичам да отпрашвам надалеч. В кабинета ми има мои снимки от експедиции, в които съм участвал – сафари с балони в Танзания и преход през прохода Кибер в Афганистан. Когато съм в отпуска, никога не оставям телефонен номер за връзка, нито звъня да проверявам какво става. Искам всеки в Семко да умее да се справя самостоятелно.

Компанията – макар че това едва ли е най-точното название за нас – е така организирана, че да не зависи прекомерно от никоя отделна личност, най-малко от мен. Гордея се с това, че на два пъти ми се е случвало да се върна в офиса си след дълго пътешествие и да установя, че кабинетът ми е преместен. И всеки следващ път е по-малък от предишния. Моята роля е да бъда катализатор. Опитвам се да създам среда, в която другите да вземат решения. Успехът означава да не вземам решенията сам.

* * * * *

“Маверик: Историята на успеха на най-необикновеното работно място в света” е най-вече за собствениците на фирми и ръководители от висш ранг. Собственик на фирма и ръководител е и самият автор – Рикардо Семлер, т.е. най-вече предприемачите и управителите ще са онези, които ще могат както да се докоснат до вдъхновяващите му идеи, така и ще са в състояние да приложат в действие нещо от всички неща, които ще научат от книгата.

“Тoвa e бeз никaквo cъмнeниe нaй-дoбpaтa и нaй-вaжнaтa книгa пo тeмaтa зa лидepcтвoтo, кoятo някoгa cъм имaл удoвoлcтвиeтo дa пpoчeтa.”, казва за книгата Алeксандър Кepулф, бизнec кoнcултaнт и aвтop нa бecтceлъpa Наppy Ноur Is 9 tо 5. А Chicago Tribune добавя: “Хипнотизиращо четиво за това как собственикът на един от цветущите индустриални комплекси в Бразилия намира спасение за бизнеса си посред бушуваща инфлация като предава контрола на своето предприятие на работниците си . . . и го превежда от ръба на банкрута до продажби в размер на 30 милиона щатски долара.”