Да получиш признание от “шефа” си

“Да получиш признание от “шефа” си” е първият ми материал от “Топ 10 на най-великите момента в работата и бизнеса” - поредица от десет материала, в която става дума за миговете, които могат да накарат човек да се чувства доволен и щастлив от вършената (и свършената) работа.

Най-напред, за какво по-точно признание от шефа става дума? Ето няколко от основните възможности:

• Повишаване на заплатата
• Повишение в длъжност
• Гласуване на по-голямо доверие
• Делегиране на повече права и отговорности
• Думата “Благодаря”

Вижте две истински истории:

История #1

Преди няколко дни звънна GSM-ът ми. Наближаваше 10 вечерта и се зачудих кой ли звъни по това време. Оказа се, че на телефона е един мой бивш шеф.

Ето какво почти дословно ми каза той:

Здравей,

Обаждам се от чужбина. Седнал съм в момента с един твой бивш колега и двамата анализираме какво ни се случи през деня.

Искам да ти кажа, че днес фирмата ни бе официално обявена за стратегически доставчик #1 на ABC (друга фирма - много важен клиент). Сред повече от 500 именити доставчици на нас ни бе отдадено невероятно внимание и уважение.

Това не е всичко. Фирмата ни сключи договор за цялата следващата година и всеки месец оборотите ни ще бъдат по XXX милиона долара. Това ще ни позволи да се развием като компания и да се утвърдим на пазара си.

Ние вече удвоихме персонала на фирмата, както и обновихме изцяло много неща в нея. Чака ни много работа оттук нататък.

Държа да се видим незабавно, след като се върна в България. Заповядай при нас и ако мога да ти помогна с нещо, ще се радвам да го сторя. Искам да ти благодаря, защото това, което ти съобщавам днес е плод на онова, което ти и твоя колега започнахте преди цели 7 години.

Виж какво нещо… хубавите работи стават бавно.

Обади ми се веднага след като се върна, за да се видим.

Трябва да поясня, че в деня на последния ми работен ден във фирмата на въпросния ми работодател и шеф, аз подписах собственоръчно първия договор с въпросния клиент.

Тогава сделката не беше на голяма стойност (под 100 000 долара), бе по-скоро експериментална, пробна поръчка, но тя официално даде началото на работата с този клиент, след близо 1 година ухажвания, съгласувания, пътувания, срещи по изложения, кореспонденция…

Седем години по-късно, оборотът е многомилионен!

Цялата вечер и на следващия ден бях много щастлив от това, което ми съобщиха по телефона. Беше ми изключително приятно да знам, че съм малка част от нещо толкова грандиозно - печеливш бизнес, който в момента дава работа на 1000 души.

Беше ми още по-приятно да осъзная, че бившият ми шеф (и колегата ми) след 7 години е решил да ме потърси, за да съобщи точно на мен тази хубава новина. Признанието, което получих ме направи изключително удовлетворен.

Не е ли велик момент това?

Пример #2

Преди доста време, бидейки наемен служител, не спирах да мисля за фирмата, в която работех. Не ми харесваше начина, по който се развиваше тя.

По-конкретно, дразнеше ме безпътицата, неорганизираността, липсата на ясен фокус. Не ми харесваше също и влошената работна атмосфера, породена от кадрови промени - малките интрижки, непелите слухове, приказките “на 4 очи”, деленето на лагери, заобграждането със “свои хора” и т.н.

Един ден, когато много ми беше накипяло, заедно с прекия си шеф решихме да проведем разговор с работодателя ни - “големия шеф”. Разговорът се проведе по моя инициатива и в него аз бях максимално откровен.

Онази нощ споделих на “големия шеф” всичките си притеснения за фирмата му и как съществуват проблеми, породени от самия него. Описах му детайлно какво ще се случи в резултат на тези проблеми и как те пречат на бизнеса му, пречат и на много служители.

Разговорът за мен бе труден, тъй като темата бе деликатна. Не е никак лесно да обясниш в прав текст на работодателя си, че волно или неволно той има пръст в сериозните проблеми на фирмата си.

Цялата ни среща продължи над 6 часа, тръгнахме си в 2-3 след полунощ.

Това, което се случи на следващия ден ме порази. Телефонът ми звънна и “големият шеф” ме покани в кабинета си.

Там той ми каза приблизително следното:

Мислих много след разговора ни от вчера и искам да знаеш, че оценявам това, което направи. Благодаря ти!

При нас има много проблеми и съм наясно, че някои от тях са “благодарение на мен”. Иска ми се да имаше повече хора като теб, които да са заинтересовани за фирмата и да търсят решения, вместо да си траят или да се оплакват тихомълком.

Съгласен съм с всичко, което ми каза снощи и ще взема необходимите мерки, доколкото мога.

Междувременно, искам също да знаеш, че от днес заплатата ти е с 20% по-висока.

Само да поясня - аз не проведох трудния за мен разговор, за да получавам повишение на заплатата. Това дори не беше приоритет за мен тогава.

Единственото, което ме вълнуваше тогава бе да успея да променя нещо в начина на развитие на фирмата си - нещо, което сам не можех да сторя.

Въпреки това, непредизвиканото повишение на заплатата ми ме зарадва много. Това за мен бе знак, че съм на правилен път, че са оценили откровеността ми, че ме ценят и искат да работя в тази фирма.

Не е ли велик момент това?

Двете истории по-горе, а и други, които бих могъл да разкажа имат нещо общо помежду си. И то е признанието, което се получава от “шефа” - пряк ръководител или работодател.

На мнение съм, че признанието от шефа е един от онези велики моменти в работата или бизнеса, които трябва да ценим и заради които си струва да се раздаваме. Тези признания не са толкова чести (в някои фирми дори не съществуват) и за това е важно да можем да ги осъзнаем в истинската им светлина и сила.

Понякога признанието от шефа е изразено в нематериална форма, понякога е придружено от монетарно възнаграждение. Аз не бих искал да сравнявам кое е по-добре - намирам и двата подхода за еднакво важни.

У нас има твърде много шефове, които не обичат (не искат, не могат) да изразяват признание към подчинените си. Някои от тях вероятно смятат, че това е признак на слабост, други може би си мислят, че благодарейки на някого те сближават дистанцията с подчинения (а те не искат това), за трети думата “Благодаря” просто отсъства в речника.

Именно поради това, признанието от шеф трябва да се цени, а винаги когато го получим (в разнообразните му форми), следва да знаем, че това е ясен знак, че начинът, по който работим е добър и че сме на правилен път.

Надявам се, че и вие сте изпитвали (и изпитвате) подобни велики мигове в работата си. Ако е така, то знаете и разбирате чудесно за какво ви говорих досега.