Аз работя в международна компания и изразите “това не е приложимо за България” или пък “това няма как да стане” просто ме вбесяват.

Истината е, че добрите български мениджъри са единици. Просто нямаме културата, нямаме практика и традиции. Може да звучи непатриотично, но аз се радвам, че има страшно много чужди фирми в България – дано само сме достатъчно умни и да вземем хубавите неща от чуждестранните мениджъри.

Свидетел съм как в една чуждестранна компания с предприятия в България, един изключителен HR мениджър полага невероятни усилия, демонстрира виртуозни умения, за да убеди баш шефа /възрастен чуждестранен “мениджър”/ в значимостта на човешките ресури. И за щастие, макар и трудно, успява!

Не е важно колко си възрастен, важно е имаш ли нагласата и желанието да се учиш цял живот! Още по-важно е, за която и да е компания или организация, “баш шефа” да иска да се учи цял живот, и да провокира своите сътрудници да искат да се учат цял живот! Абсурдна и пагубна е комбинацията “обучени служители и необучени мениджъри”, или както бих я перефразирала “знаещи и търсещи служители и незнаещи и отричащи мениджъри”.

Поздравления за статията!

Страшно ми хареса определението за слабите мениджъри. Наистина ако човек има от кого да се учи, по-добре е да се учи цял живот. Аз за себе си също намерих какво да открадна от тази статия. Една идея, по която ще поработя в близките дни.

Благодаря!

Но на темата – дори и да звучи като оправдание на HR – главната причина е в ръководството. Все още нашите СЕО са директори, или по-точното нашите директори не са станали СЕО.

Подготовката на високо класни ръководители трябва да е приоритет на обществото като цяло и на всеки загрижен за бъдещето си собственик на компания.