Управление на кризи по примера на министерствата на образованието и финансите

Стачката на учителите в България е безспорен пример за криза, която следва да бъде разрешена от хората, които ръководят или имат касателство към образованието у нас. В случая, това са министрите на образованието и финансите и апаратът от експерти, който стои зад тях. Както и прекият шеф на двамата министри, разбира се.

Ако министрите на образованието и финансите четяха редовно NovaVizia.com, те може би вече щяха да знаят как следва да постъпят в кризата със стачката, тъй като още преди половин година публикувахме материала Най-добрите практики за управление на кризи.

Но тъй като е твърде вероятно двамата министри да не следят NovaVizia.com редовно (макар че знае ли човек), те поеха свой собствен курс на разрешаване на кризата, който, както сами виждаме, води кризата (и тях двамата) единствено към задънена улица.

Какъв перфектен пример от реалния живот за некомпетентно управление на кризи!

Нека си припомним какви бяха основните послания и съвети на Най-добрите практики за управление на кризи:

• Бързо публично разкриване на информация и детайли относно кризата или проблема.

В стачката с учителите подобно нещо не се наблюдава - не откриваме нито бързина в действията, нито разкриване на кой знае каква информация или детайли за проблема.

• Извършване на видими действия във връзка с кризата или възстановяването от нея.

Действия?! Няма действия. Вместо това, има умишлено (и доказано) протакане.

• Анализ какво се е объркало.

Аз лично не откривам анализ на ситуацията от страна на министрите в кризата с учителите. Не и публичен такъв, а точно това следва да се стори.

• Подобряване на структурата на управление.

Не се забелязват конкретни стъпки за подобряване на структурата на управление на образованието у нас. Поне засега, за подобно нещо не става дума, по-скоро става дума за съкращения на учители, което е съвсем различно.

В същото време е очевидно, че образованието не се управлява добре и че са належащи крути мерки. Многократно сме писали за това в NovaVizia.com.

• Осигуряване на достъп на медиите до Изпълнителния директор и други ключови ръководители.

Това е налице - медиите имат достъп до министрите. Проблемът, който започвам да забелязвам обаче е, че министрите напоследък не са много словоохотливи пред медиите, повтарят единствено общи фрази и клишета, колкото да “отбият номера”. Така, достъпът на медиите до министрите реално се обезсмисля.

• Уволнение на хората, които са причинили проблема.

Това предстои да разберем дали ще се случи. Според мен, на фона на всеобщата криза и безхаберие както в средното, така и във висшето образование, това е крайно наложителна мярка.

• Демонстриране на високи стандарти на отговорност.

За жалост, демонстрация на отговорност не се открива в действията на министрите. По-скоро, за тях нещата са въпрос на седянка и протакане, което е в разрез с всякакви високи стандарти за обществена отговорност по отношение на проблема.

• Преразглеждане на политиката за етика.

Моля, вижте точката по-горе. Поне засега не се забелязва каквото и да е било преразглеждане на политиката и арсенала от действия по отношение на етиката.

• Публично извинение от страна на най-високопоставения ръководител.

Едва ли ще станем свидетели на извинение от някой от двамата министри или техният пряк шеф по повод създадената криза.

Точно обратното, съдейки по речника на тези хора (които в медийните си изяви по отношение на преговорите за разрешаване на кризата използват думи като “ултиматум”, “невъзможно”, “абсурдно” и др.) можем да останем с впечатлението, че те преговарят с терористи.

А на терористите, както е известно, извинения не се дължат.

Съвсем наскоро Businessweek.com публикува сходен списък от важни управленски действия, които следва да се предприемат по отношение на управлението на кризи. Тези действия можете да откриете в материала Да се справяме с кризи.

В материала ще забележите следните стъпки:

• Кажете това, което знаете когато го знаете.

Става дума за изследвания, за анализ, за реални цифри, които следва да се поставят “на масата”, когато става дума за криза и за преговорите по решаването й.

• Решете кой какво ще каже и кога ще го каже.

Става дума за последователността (синхрона) от действия по отношение на публичните изяви, както и за конкретните хора, които вземат отношение по проблемите на кризата.

• Говорете истината.

Да, истината! Откровеността е най-правилната политика.

• Приемете лошото.

Става дума за това да се даде отдушник за лошите вести и те да се приемат като нещо нормално, не да се омаловажават, прикриват или изопачават.

• Уверете се, че имате достъп до аудиторията си.

Става дума за разнообразните методи, по които може да се поддържа връзка със заинтересованите страни в конфликта (кризата, проблема).

• Дръжте служителите си информирани.

И тук, както и по-горе, става дума за едно от най-важните неща в управлението на кризи - комуникацията.

• Реагирайте адекватно.

Става дума за адекватното, а не за не-адекватното поведение, което наблюдаваме в момента.

В резюме:

Управлението на кризи е въпрос на мениджърска компетентност. Управлението на кризи изисква както познания, така и умения. Но тези умения не “падат” отгоре, нито човек се ражда научен на тях.

Би било чудесно, ако преди следващата си среща с учителите във връзка с кризата в образованието двамата министри “метнат” едно око на този, а и на други материали в NovaVizia.com - на фона на досегашното им не особено успешно поведение смятам, че ще постъпят правилно.