“Титаник”: Най-вредният филм, правен някога

от Тодор Христов в Личностно развитие

“Титаник” е най-вредният филм, правен някога!”

Признавам си, че когато за първи път прочетох това твърдение, се сепнах. Откъде накъде да е вреден филм? Че и “най-вредният”, на всичко отгоре?!? На мен лично много ми хареса, когато го гледах – драматичен и романтичен филм, който се помни дълго… И кой по-конкретно твърди това, че “Титаник” е най-вредният филм?

Твърдението е на Ранди Гейдж в неговата книга “Защо си Глупав, Болен и Беден… и как да станеш Умен, Здрав и Богат” (какво заглавие, само, а?). И го твърди, не защото не му е харесала актьорската игра на Кейт Уинслет и Леонардо Ди Каприо или песента към филма, изпълнена от Селин Дион, а защото има аргументите, че от деца биваме програмирани да смятаме, че да си богат и успешен е нещо едва ли не лошо, че богатство не се печели по честен начин, че “щастие” и “богатство” са две несъвместими понятия и че има нещо едва ли не благородно в това да си беден. Програмират ни (кой и как прави това ще узнаете в книгата) да вярваме, че бедността е признак за духовност, но да си богат и духовен е буквално невъзможно…

Ранди Гейдж е обрисувал тези много вредни за него вярвания (“мемове”) на няколко страници в своята книга и по-долу искам да споделя с вас откъс от неговите разсъждения за “Титаник” (и за огромен брой други хитови филми) – най-вредният филм, правен някога.

Ето въпросния откъс:

Титаник“Вероятно сте гледали филма “Титаник”. Ако не сте, значи вероятно сте сред малцината на Земята, които не са го направили. Всъщност, докато пиша тези редове, въпросният филм се превръща в най-гледания досега.

Защо ли?

Защото той служи на базиращите се на страха, ценитрирани около чувството за недоимък и ограничаващи вярванията на повечето хора за парите и успеха. “Титаник” ви програмира на много и различни нива – че е благородно да бъдеш беден, че богатите са неморални и парите са зло. И колкото повече ви е харесал този филм, толкова по-дълбоко сте били програмирани за недоимък. Според мен това е най-вредният филм, правен някога.

- Хайде де, Гейдж – ще кажете вие. Това е само една любовна история. и е филм! Знаем, че не е истина.

Нека тогава да погледнем филма през моя поглед…

Първата сцена от филма ни представя безгрижния Джак. И защо е толкова безгрижен? Защото е беден. Попаднал е на този круиз само, защото го е спечелил на игра на карти.

И така, първият урок, който научаваме е, че бедните са безгрижни и нямат проблеми. Помислете само за всички проблеми, които имат богатите…

Ами ако икономът се обади, че е болен и не може да дойде? А ако някой разбие “Ролса”? И имате ли изобщо представа колко скъпа е днес поддръжката на един хеликоптер?

Във втората сцена се запознаваме с Роуз. Тя определено не е щастлива. Защо? Защото трябва да се омъжи за скучния богаташ. Ако си спомняте, майка й я поучаваше, че трябва да преглътне горчивия хап и да се омъжи за него в името на своето семейство.

И така, вторият урок, който научаваме (подсъзнателно, разбира се) е, че трябва да си продадеш душата и да размениш щастието срещу пари.

По-нататък във филма, друга особено важна сцена показва хранещата се в трапезарията на първа класа Роуз. Заобиколена е все от отегчителни , превзети богаташи, които отпиват бренди, пушат пури и дрънкат повърхностни безсмислици и някакви безсъдържателни неща във връзка с проведени игри на поло. В един кадър някаква майка плесва китката на своята дъщеричка, задето не знае как да използва единадесетата си вилица вляво, предназначена за стридите. (Добре, малко е преувеличено, но съвсем малко.)

Появява се Джак и казва на Роуз:

- Слез долу в трета класа, за да ти покажа как да се веселиш!

Филмът ни отвежда при бедните хора, които, разбира се, пеят, танцуват и се забавляват, показвайки ни колко по-приятно и по-весело е да бъдеш с тях, отколкото с онези скучни, гадни и сковани богаташи.

Какво е подсъзнателното програмиране тук? Богатите не са забавни. Бедните са тези, с които трябва да се стремиш да бъдеш. И ако искате да бъдете приети от тълпата и да се слеете с нея (нещо, към което повечето хора се стремят през целия си живот, започвайки от детството), е за предпочитане да бъдете бедни.

Тогава корабът се блъска в айсберга…

Богатите опитват да се промъкнат в спасителните лодки или да си осигурят с подкупи достъпа до тях. Богатият годеник на Роуз дори изтръгва едно бебе от ръцете на майка му в опитите си да се вмъкне в лодката. (Спомнете си, че мемовете са свързани с емоциите и че децата въздействат особено силно. Затова можете ли да си представите подсъзнателната реакция, отпечатана в съзнанието ви, когато сте видели как някакъв богат егоист измъква невинно бебе от обятията на майка му, за да си спаси кожата?)

Виждаме изчезващите зад хоризонта лодки с размахващи веслата богаташи, докато водата залива злочестите бедни хора на по-долните палуби. Виждаме как една смела майка казва спокойно на децата си, че ще слязат долу и ще пеят църковни песни, докато потънат. Извинете ме, но не мога да се сдържа да не повърна!

Бързо превъртаме напред към края на филма. Роуз вече е на около 180 години. Горката й внучка се побърква от грижите си по нея. Роуз има огърлица за 40 милиона щатски долара, която може да подари на внучката си, за да я осигури за цял живот. И какво прави тя с нея?

Хвърля я на акулите!

Едно ниво подир друго, този филм ви програмира подсъзнателно, че парите са нещо лошо, богатите са зли и е хубаво, дори духовно, да бъдеш беден. Нищо не е по-далече от истината на това твърдение.”

Край на откъса! Е, какво мислите за филма “Титаник” сега? ;-)

Този и още много други примери, дадени от Ранди Гейдж за хитови филми, телевизионни предавания, известни книги и статии във вестници и списания навеждат на мисълта, че системно се налага една убеденост (мем), че парите са нещо лошо, че богатите са зли и че духовността е вътрешно присъща на бедността.

Едва ли не, приучаваме се да мислим, че човек трябва да избира или да е богат, или да е щастлив. Двете едновременно очевидно не са възможен вариант! Подобни схващания ни програмират и пречат да се осмелим да поискаме да бъдем по-богати, по-здрави, по-умни и по-щастливи.

Това твърди Ранди Гейдж – самосъздал се милионер, тръгнал от нулата (и дори под нея), който в момента печели милиони долари от различни бизнес начинания. Само между другото – този богат, успял в материално отношение и реализирал се професионално човек дава всеки месец десятък (10%) от брутното си възнаграждение (!), защото вярва, че това е духовен закон от хиляди години – да връщаш обратно на източника си на духовна енергия и да подкрепяш с 10% в знак на благодарност, признателност и уважение за всичко, което получаваш. Но за подобни неща филми не се правят и книги не се пишат, като цяло…

Склонен съм да се присъединя към аргументите на Ранди Гейдж за програмирането, което ни се прави по темата за парите. Нормално е да се присъединя – все пак вече съм чел Робърт Кийосаки и историята за “Богат татко, беден татко” и съм наясно колко “убедителен” може да бъде един твой беден “ментор” по темата за парите и щастието.

А какво е вашето отношение към темата? Споделяте ли размислите на Ранди Гейдж за филма “Титаник” и за посланията, които филма (и много други филми, книги, предавания и т.н.) изпраща на подсъзнателно ниво? Какво мислите за връзката “богатство-щастие” и възможна ли е тя според вас?

За книгата на Ранди Гейдж, от където е взет откъса

Защо си Глупав, Болен и Беден... и как да станеш Умен, Здрав и БогатВ книгата си “Защо си Глупав, Болен и Беден… и как да станеш Умен, Здрав и Богат” Ранди Гейдж показва как да се освободим от чуството, че сме жертва, да повярваме, че се всеки може да постигне просперитета, който желае, да си създадем ментална настройка за просперитет, да разберем необходимостта от добре информиран и освободен от предрасъдъци егоизъм. Тази провокираща книга ще изпита вашите убеждения, ще ви накара да се изправите пред страховете си и ако сте “за”, ще ви покаже как да сте умни, здрави и богати!

“Защо си Глупав, Болен и Беден… и как да станеш Умен, Здрав и Богат” (изд. Анхира, 2012г.) е за хората, които искат да си помогнат и да станат по-независими, по-здрави и по-богати.

Препоръчваме ти още:

За автора: Тодор Христов е съосновател на NovaVizia.com и управител на "Сита Мениджмънт Консулт" . Помага на умните хора и фирми да работят по-успешно, като води бизнес обучения, насочени към фирменото управление и продажбите. Води и онлайн обучение по продажби.

Кой друг иска да продава повече?
Стани по-успешен търговец за 30 дни! Виж как!
Touristika.bg: Всичко най-важно за независимия турист
Присъедини се към 6000+ умни хора, които получават най-новите статии в NovaVizia.com! Безплатно е.

  

28 коментара… прочети ги по-долу или добави един

Теодоси Бялков

Много голяма тежест му предаде на този филм :)

Отговори на този коментар

Тодор Христов

Всъщност, разговорът не е толкова за филма “Титаник”, а за живота ни. Темата за нагласите и отношението ни към богатството сама по себе си е важна и “тежка”.

Отговори на този коментар

Лилия Димитрова

Много е прав Ранди Гейдж, програмирани сме да виждаме нещата само в черно и бяло.
Анализът на филма много ми хареса. Сигурно защото съм от малцината, които не са го гледали. :)

Отговори на този коментар

nadka

Досега не бях обръщала чак такова внимание на социалния аспект в Титаник, но настоящите коментари определено затвърдиха мнението ми, че хората, които се стремят към богатство и пари често разполагат с доста ограничен интелектуален и емоционален капацитет. Чудя се, дали Ранди Гейдж може да сбъдне мечтата си да пътува в първа класа с писане на книги като тази?

Отговори на този коментар

Ивелина Филипова

И аз не съм се замисляла, защото не съм го гледала. Но съм съгласна, че медии, филми, книги и музика ни програмират. Умението тук е да успеем да разграничим “програмите” и да изберем сами кои от тях да приемем.

Отговори на този коментар

Емил Стоилков

Съгласен съм с мнението на Ранди Гейдж , че представени нещата по този начин навяват на мисълта колко студени, неморални и скучни са богатите хора. Съвременните българи са отрицателно настроени към богатите хора в България , независимо , че всеки се стреми да забогатее и да осигури по- добър живот на семейството си и своите деца. Това мнение е наслагвано дълги години и ще е много трудно да се промени мисленето на хората по тази тема. Те са пристрастни , към богатството на другите от гледна точка на собствено си материално състояние , но ако при добри стечения на обстоятелствата те забогатеят по някакъв начин , гледната точка се променя съществено и променят незабавна своето мнение. Както в световния фолклор , така и в българския има много примери колко лоши и коравосърдечни са ” чорбаджиите” които експлоатират бедните хора които работят за тях, а бедните са отзивчиви , задружни и готови да помогнат при нужда. В заключение искам да цитирам една известна българска поговорка: “Отиди при богатия да се наработиш , а при бедния да се наядеш”.
Емил Стоилков

Отговори на този коментар

Ева Добрева

Трудно ми е да се съглася, малко тенденциозно е разгледан въпроса. Филмът също така показва и как се спасяват първо богатите и после бедните, които стоят заключени в трета класа. Посланието тук може да е – ако не сте богати загивате. Да не говорим за всички филми, в които се насажда как богатите са най-готините в училище и всички ги харесват, с което излиза, че бедните са смотаняците, които никой не поглежда. Ако разгледаме въпроса по-подробно ще установим, че още в детските приказки се разправя почти само за красиви принцове и принцеси и всяко момиченце си мечтае да бъде принцеса. Така че според мен е въпрос на гледна точка.

Отговори на този коментар

Диян Дочев

дааа. Какво излиза, че има бедност и болести, защото така едни хора коварно програмират останалите да си мислят, че парите са лошо нещо и … съответно “програмираните” се стремят(естественно , че на подсъзнателно ниво) всячески да ги отбягват.
Примери много: да кажем – ескимосите, или пък пигмеите в Африка, аборигените в Австралия, хората в Афганистан – всички до един с неправилна нагласа към парите.А какво да кажем за племената по поречието на Амазонка? Те пък са толкова “препрограмирани” да мразят парите и богатството, че чак са ги елиминирали и на съзнателно ниво дори…. и нямат парична система, дори не са виждали пари.
Просто идеята, че някой е беден, защото друг му втълпява неправилни мисли за парите и богатството е един много добър МЕМ и това продава.
И тогава идва един мното добър лектор, който “отваря” очите на хората и им прибира парите…и краде от личното им време.
При мен са работили роми, които толкова искат да имат пари и ги смятат за най-хубавото, ама нямат, защото ги мързи.Не са ходили на училище, за да обвиним него, че възпитава в бедност и послушание.Добри хора са, но не им се работи.
Познавам и милионери, които не са чували за Кийосаки с неговите омъгьосани въртележки, не са ходили на всевъзможни курсове,а бачкат яко.Не ги мързи и работят, вместо да чакат парите да работят за тях(също много добър МЕМ, между другото).
Та нека организаторите да напишат за този пореден гуру, не че е милионер, а колко милионери той е “произвел” с книгите си и еднодневните си лекции.Тоест, колко процента му е успеваемоста.Да знаят хората, като си дават парите и да не изглеждат след това смешно като говорят странни думи, които не им утиват.
Просто трябва да се трудим.Така мисля аз, защото сигурно и аз съм програмиран.
P.S.Целта на коментара ми е да генерира трафик към сайта ни.По-дългичък излезе, а можех да се размина само с едно: “Браво, страхотна статия”!
;)

Отговори на този коментар

Tania Jordanova

С любопитство изчетох цялото представяне на филма Титаник и признавам ,че изпитах задоволство ,за точния начин на формулиране на моите мисли.От една година започнах да преценям по друг начин преживяванията на Али Реза в сериала Листопад.Тъжно е как един човек може да доведе семейството си до просешка тояга и как никога да не потърси вината в себе си.Всъщност в някои изследвания се споменава ,че точно бедността е аморална.И понеже ми омръзна да се повтаря един и същ мотив с внушението как добрият човек е винаги беден ,защото живее за едната чест и как само на него се случват нещастия престанах да гледам тв освен една Bulgaria on air.

Отговори на този коментар

Тодор Христов

Благодаря за оставените коментари дотук!

Лично аз откривам за себе си, че е полезно да чета провокативни материали, които ме изкарват от зоната ми на комфорт и предлагат нова или нестандартна гледна точка. Не винаги в първия момент мога да разбера или задължително се съгласявам с тази нова гледна точка, но всичко това ме кара да мисля и се опитвам да гледам на нещата под нов ъгъл, което е и най-важното, в крайна сметка.

Отговори на този коментар

Rene

Кой ли не дойде в България, за да даде още малко живот на своята претенциозна практико-емоционална теория?! “Здравословният егоизъм” на западната цивилизация многократно се опроверга от “градивния колективизъм и смирение” на източното общество, което едва ли се гради върху бедност. Спомнете си, как японците се пребориха с бедствията от март 2011. Защо организаторите на не поканят японски лектор в България.
Популярността се постига чрез ползване на готови мисловни и емоционални нагласи в публиките. Ако някой внушава нещо, сигурна съм, че то вече е внедрено в съзнанието на повлияната публика. Мем-ът не идва на празно място, т.е. който поема внушението, вече е повлиян.
Впрочем, не разбрах, на кого плаща десятък Ранди Гейдж?

Отговори на този коментар

мартина касова

Филма си го спомням и по-точно си спомням 3 неща:
1) сребърните гребенчета с камъни за коса;
2) подредбата на масата за хранене и по точно на приборите за хранене;
3) предверието със стълбищата и блъскащите врати на ресторанта.
Не Ви ли излизат конкретни спомени от този филм?

Отговори на този коментар

Тодор Христов

@Rene, моите уважения, но за какви точно организатори говорите и какви са тези “японски лектори”, които е трябвало да поканят?! Публикацията по-горе е откъс от книга на Ранди Гейдж във връзка с отношението към богатството и просперитета, къде в нея прочетохте за някакви организатори, за лектор с “претенциозна теория” и т.н.???

Ранди Гейдж ще има семинар в България, но той е на съвсем друга тема – “Изкуството на мултиплицирането”. Този семинар е за мрежовия маркетинг, МЛМ и директните продажби. Това е съвсем отделна, абсолютно различна тема от публикацията по-горе.

Отговори на този коментар

Rene

Няма лошо в препоръката, нали, Тодор? Едва ли семинарът е на “съвсем друга” тема. Който познава МЛМ, знае. Ранди Гейдж е планирал изявите си цялостно, в това не се съмнявам. Няма и критика, нали? Само изразявам желание, което организаторите, дай боже, да прочетат в този сайт, нали? Пожелавам ви го! Не разбрах за десятъка. Благодаря за личния Ви отговор!

Отговори на този коментар

Тодор Христов

Наистина се опасявам, че говорим за различни неща. Откъсът, цитиран по-горе е от книга, която издателство Анхира пусна на пазара и темата на този откъс няма връзка с организаторите на семинара за мрежови маркетинг.

За десятътъка – дава го на неговия духовен център, в случая – църква.

Отговори на този коментар

Ивелина Филипова

Той посещава църква?! Не знаех.

Отговори на този коментар

мартина касова

искам да допълня коментара си; за да си богат, трябва да изкарваш пари на гърба на другите.
Колко човека знаят за Ранди Гейдж и колко знаят и са гледали “Титаник”, това е най-голямата и в същото време безплатна реклама. Такова заглавие би събудило интерес, не, любопитство в повечето хора.
Държавата също си позволява този трик. ДДС-то е 20%. то храни държавния апарат и е на гърба на всички нас. Касовите бележки в магазините, документират този”грабеж” .
Банките ползват парите на вносителите, за да печелят, а когато изпаднат в криза държавата им помага. Прави го, за да помогне, за да не търпят загуби хората, които са си внесли парите, не заради банките сами по себе си, а те вече са си взели печалбата.
Моите 2 ако: ако бях завършила право , и ако бях в Америка, щях да опитам да спечеля пари на гърба на Ранди Гейдж като го съдя за неправомерно използване на филма “Титаник”, но той сигурно се е сетил, че нещо такова ще последва. Огледал е и изпипъл нещата добре от всички страни. Знае ли се какво може да излезе. :)))

Отговори на този коментар

Едуард Пюзантян

Един виц започваше така:
“Влязъл един луд в месарницата и поискал един литър месо …”
….
” … естествено, че ми е смешно – казал лудият – искаш литър месо, а не си носиш бутилка!” – Ето така завършва вица … или не съвсем ;)
Ще намерите продължението на вица в много филми и книги. Някои от тях дори са бестселъри ;)

Отговори на този коментар

Диана Василева

Здравейте, темата е интересна наистина. Аз също съм съгласна, че продуктите на много медии програмират съзнанието. За съжаление мисля, че програмирането в негативизъм преобладава. Все пак има мнения и медии разни, теории също и всеки би трябвало да преценява разумно кое и какво възприема. Нека всеки почувства щастието, когато постигне баланс, независимо дали е по-богат или по-беден. По въпроса за десятъка, ако това е вярно и ако Ранди Гейдж наистина го прави, това е похвално. Аз също мисля, че човек трябва да е благодарен на първоизточника за всички възможности и енергия. Въпросът все пак е разяснен и написан в една велика книга – Библия, Стар Завет.

Отговори на този коментар

Александър

Казаното от автора за програмирането, независимо дали е направено съзнателно или не, е вярно. Но осъждането е контрапродуктивно, защото засилва енергията на разделението, дуалността и противопоставянето. Както казва Майка Тереза (цитирам по памет), “Не бих подкрепила която и да е кауза срещу нещо. Не бих се обявила срещу войната, но с удоволствие подкрепям мира.” В този ред на мисли, осъждането на автора също връща топката. Пинг-понг :)

Отговори на този коментар

asktisho

Първо, благодаря ти, че ми обърна внимание на тази книга! Сигурно ще я прочета, като решаващо за случая ще бъде предварителното ми проучване в/у биографията на автора, а именно – дали този “собственик на много бизнес начинания” не е поредният, който забогатява чрез обясняване на хората как трябва да се забогатява, докато реално продава само голи идеи и фалшиви “рецепти за благополучие” срещу истински пари…Просто не харесвам хора, чиято пазарна ниша е отчаянието на хората. Не виждам никаква разлика между тях и лихварите. Вторите дори са по-полезни, защото временно решават някакъв финансов проблем, а първите ти взимат парите и срещу тях получаваш…въздух под налягане.

Не че имам нещо против селф-хелп бизнеса, де, ама станаха много такива автори напоследък и, общо взето, пишат само глупости – едни и същи неща (предимно за пари), говорят повърхностно, едностранчиво и откровено изкривяват нещата. Но никога не пропускат да поискат хонорар срещу “истината”, която предлагат – било то такса на семинар, било абонамент за списание, било задължително дарение или друг вид изнудване за пари. Срещу идеи.

А, най-лошото е, че заблуждават хората, които им вярват. Но, да приемем, че този автор не е от тях…Все още не съм му прочел биографията.

Гледната точка върху “Титаник”, която си избрал за откъс от книгата, е оригинална! Но пак е леко едностранчива.

Пропуснати са много от благородните прояви на богатите във филма: на капитана; на господата, които достолепно решиха да си отидат, пиейки бренди, без да се натискат в тълпата и да отнемат на бедните място в лодките; на джентълмените, които отстъпиха местата си, като отказаха да се качат при собствените си жени, за да има повече място за още жени и деца; включително и на главния лош герой, който, доколкото си спомням, май накрая се “освести” и реши да не се бори повече за жената и за живота си, защото разбра, че няма никакъв смисъл. Което не е поощрително поведение в реалния живот, де.

Бедните не са показани изцяло положително в този филм. Да не забравяме мачкащите се, настъпващи се един-друг и бутащи се през борда обезумели пътници от третата класа, готови да убият човек, само и само да получат място в лодките. Да не забравяме бедняците, които удряха по главата давещите се, за да не се качват в лодката. Да не забравяме дрипльовците, преоблечени като жени. Да не забравяме хазарта и алкохола, които бяха единствен източник на развлечения и постоянен спътник на хората от третата класа. Пред лицето на смъртта богатите се държаха по-достойно във филма. Само те даваха предимство на жените и децата.

Да не забравяме и получаващия подкуп моряк – той го играе беден – тази сцена допуска, че бедният може да реши да продаде и душата си за пари и, че да си беден никак не е хубаво, защото в един момент можеш да решиш да се самоубиеш от отчаяние, че си станал чак толкова беден, че да продадеш душата си за пари. А, ако си богат, имаш по-голям шанс да отървеш кожата в критична ситуация (страхът също е добър материал за мем). Да не говорим колко негативно внушение за християнската аудитория носи самоубийството.

Накратко, авторът използва една стара техника при създаването на бестселър: говори за известни лица / събития / културни продукти и ще станеш известен. Още повече, ако се заяждаш с тях!

Затова ще проверя дали един от основните му бизнеси не е да забогатява с парите на отчаяните хора, докато им обяснява как се забогатява (с техните пари).

Иначе за даването е прав.

Но не вярвам в десетте процента. В природата няма такива точни числа, нито “данъци”. Десетката е продукт на човешкия ум, както всички числа. Данъците – също. Нито логиката, нито данъчното облагане с фиксирани проценти ги има в естествения закон в природата. Естествен закон е даването. Слънцето и земята подаряват цялата си енергия на живота, за да може да разцъфти. Правят го напълно безплатно!

Ето защо, не намирам за естествено, ако подкрепяш разцвета на хората, да ги караш да си купуват книгата ти, да гледат филма ти или да им обясняваш срещу такса как става този разцвет. Има интернет, обясни им безплатно! Ако знаеш нещо съществено. Така дори ще стигнеш до повече хора. Както прави слънцето за земята и реката за мечките, докато им набутва пъстървата право в устата. Кога земята е върнала нещо на слънцето и кога мечката ще върне нещо на реката?

Когато се дава с кеф и без да очакваш нищо в замяна, това действително води до увеличаване на просперитета в личен план. Народът го е казал отдавна: “за да получиш, първо трябва да дадеш”. Дори само това да е успял да изрази авторът по достатъчно убедителен начин в книгата си, значи пак има смисъл да се прочете.

Поздрави!

И успех във всички начинания!

Отговори на този коментар

Тодор Христов

Благодаря за поздравите и коментара, Тишо!

Ранди Гейдж се е доказал в сферата на мрежовия маркетинг (достигайки сериозно ниво в тази област), а впоследствие и като информационен предприемач. Също така мисля, че сериозните суми, които е успял да спечели е инвестирал в редица недвижими имоти с цел нов доход.

Естествено, имал е и много други бизнес начинания, някои успешни, някои неуспешни. Той разказва с охота за някои свои неуспехи в тази книга (и за причините, и за изводите), както и в свои семинари.

Отговори на този коментар

Ева Добрева

До Тишо
Много ми хареса коментара Ви! Аз също съм на мнение, че за да сполучиш в живота трябва да даваш без да очакваш нещо в замяна. Може никога да не станеш много богат и преуспял, но нищо няма да ти липсва. Всичко в природата клони към равновесие и ако даваш, рано или късно ще получиш.

Отговори на този коментар

asktisho

@ Ева: Да, при това повече. Винаги е повече. Виж, изобилието е в това винаги да имаш точно колкото ти трябва в момента, за да реализираш дадено намерение и никога да не ти липсва, както се изразяваш. Е, добре де, плюс малко отгоре. :) Хумористичния характер на природата се изразява именно в това “плюс малко отгоре”. А то, понякога, достига до 500-700-1 000 %. Върху това, което си дал. Ако си дал правилно – с желание, дори – с вдъхновение, ако даването ти е доставило удоволствие. За предпочитане е да си дал анонимно, да е донесло голяма полза, да е в посока, от която получаваш истинска радост, да не очакваш нищо в замяна и т.н. Излишъците, които се връщат (обикновено от друг източник), аз ги наричам “космическата лихва”. Винаги е впечатляваща тази лихва. Няма банка, която да изплаща такива лихви по депозит, без да работиш, нито акции, които да носят такива дивиденти. Ако спазваш условията и “правата за ползване” на “космическата банка”, разбира се. Описал съм ги по-подробно в два мои поста: “Да постигнем изобилието с даване” и “Да постигнем изобилието с даване – капаните”. За да не се повтарям тук, ще посоча направо линк към първия от тях (вътре има линк и към втория):

http://asktisho.wordpress.com/2010/05/11/izobilie/

Относно вашето “няма да ти липсва” – напълно съм съгласен! Всъщност, изобилието е точно това – никога нищо да не ти липсва. Прекалено многото излишъци водят до страхове и притеснения какво ще правим с тях, да не ни ги отнемат, да не вземем да ги загубим и т.н., а обратното също е голям дискомфорт – оскъдицата си е pain in the ass :)

Така че, хубаво е човек да се научи да ПОЛУЧАВА космическите лихви (точно така – да получава – по-трудно е да се научиш на това, отколкото да даваш), но после веднага трябва да ги реинвестира обратно в “икономиката на изобилието”, за да не предизвиква “затлачване” на енергията и тя да не вземе да започне да го избягва, като избере да тече някъде другаде.

Абе, всъщност, ето ти направо линк към цялата “Теория на просперитета”:

http://asktisho.wordpress.com/2011/08/22/prosperity_theory/

:)

За разлика от Ранди Гейдж, няма да ти поискам хонорар, за да я прочетеш.

:)

@ Тодор Христов: Да е жив и здрав Ранди! Радвам се на успяха на хората, просто не симпатизирам на определени начини за неговото постигане и МЛМ определено е един от тези начини (колкото и да харесвам Кийосаки).

Причината е, че съществува прост математически метод, който доказва, че само ограничено количество от хора могат да спечелят в мрежата (която винаги си е пирамида, няма какво да се лъжем, но не в най-лошия смисъл на думата), а всички останали, след запълването на тази бройка, са на сигурна загуба. Поради ред математически причини, най-важният, от които, е ограниченият размер на пазара (или ограниченият брой на потенциалните участници в мрежата).

Естествено, като изчерпят един пазар, МЛМ-ите веднага се местят на друг и така тези отгоре винаги са на сигурен доход, за разлика от много други хора. Което не значи, че не може да се забогатее от МЛМ. Може и още как!

Проблемът ми с такива системи идва от там, че, когато те канят да се присъединиш, не ти казват (и няма как да разбереш) докъде точно е стигнала мрежата, доколко е изчерпала своя потенциал и на кое точно ниво се присъединияваш (да не би да е вече това, в което няма как да я разшириш дотолкова, че да излезеш и ти на печалба, а си обречен на сигурна загуба).

В отговор на тези забележки винаги получавам тонове корпоративна пропаганда от приятели, заробени по МЛМ. :) А то няма нужда от излишни обяснения, в математиката 2+2 винаги прави 4. Ако искаш, ще те запозная с въпросния метод – има само умножено, делено, събиране и изваждане. Мисля, че трябва да се преподава още във втори клас. :)

Другият ми проблем с МЛМ-а е, че хората, които те канят, и те не знаят на кое ниво са и на кое влизаш ти след тях, т.е, те в повечето случаи са водени от добри намерения и не се опитват да те набутат, но след като се набуташ започваш да ги мразиш и така се развалят истински приятелства, да не говорим колко порочно е да се опитваш да включиш роднини в “хранителната верига” на някой американец.

Истинските лъжци са тези, които винаги са на далавера – самите създатели, които знаят, че вече на този пазар системата им е изчерпана, но продължават да организират “мотивационни семинари” и да включват нови членове с ясното знание, че тези хора могат само да загубят и никога няма да си върнат инвестицията, дори да е само 2 лева…

Заради голямата ми уста преди време се опитаха да ме вербуват да водя курсове от една такава организация, но след като им показах елементарните изчисления (които не са мои), избягаха като дявол от тамян…И аз изгубих един сигурен доход от хонорар. Да, ама в бизнеса трябва да има, все пак, някакъв морал…

Парите не са толкова важни. Те са само резултат от полезността ти в обществото. Има два начина да изкарваш пари : 1/ като си полезен на другите около теб също да се развиват и да забогатяват или 2/ като изкарваш пари за тяхна сметка. Първият е по-сигурен. И по-траен.

За съжаление, МЛМ е вторият, прикрит зад първия (с помощта на убедителна копоративна пропаганда) и често, без дори да го знаеш.

Аз лично се водя от небезизвестния принцип: “забогатявай бавно”. :)

Просто, когато си изкачил следващото стъпало и с двата крака, когато си се “наиграл” на предишното ниво и напълно си го опознал, никой повече не може да те дръпне назад, защото и знанията, и контактите си стоят.

Това не може да се каже за МЛМ, където принципът е точно обратен. Пък и, ако това беше истински “маркетинг”, повечето компании щяха да го използват в практиката. Прилагат го само малък процент от компаниите, които продават, забележи, консумативи – т.е неща, които свършват, имат временна употреба и непрекъснато се нуждаят от презареждане. Мога да извадя още 100 аргумента защо МЛМ е, всъщност, добре дегизирана пирамида, ама айде стига съм плямпал тук и ще ги запазя за самостоятелна статия по въпроса…

Поздрави!

Отговори на този коментар

Благовест Георгиев
Мария

Аз мисля, че доста е задълбал този писател. Всички хора са различни – има бедни, които са скучни и богато, които са забавни и умеят как да се веселят. Всичко е въпрос на късмет, усърдие и много работа :)

Отговори на този коментар

митко

Само искам да ви кажа,че богатия има само пари няма нищо друго,а бедния няма пари но има всичко останало,така че не ми говорете че да си богат е много хубаво,парите винаги убиват било то душата,било то чувствата било то самия теб…………………..

Отговори на този коментар

Вероника Илиева Костова

Аз гледах Титаник този филм ме накара да се разплача , защото е толкова истински толкова сърдечен и просто как човек да не се разплаче като толкова много хора са загинали в ледената океанска вода .Дори на кораба е имало и доста българи. И когато гледах филма осъзнах ‘че понякога трябва да бъдем бедни и е по добре отколкото да сме толкова богати и надути. Джак е имал късмет когато се е качил на кораба , защото среща Роуз за пръв път и се влюбва в нея.А и когато роуз също вижда джак тя също се влюбва. И се радват на себе си’ но поале когато коръба се сблъсква с айсберга идва тъжната част корабът потъва и всички хора умират. Ето на тази част аз плаках. Трябва да ценим това което имаме защото чак тогава когато го загубим разбираме какво сме имали и какво сме загубили. На човек понякога трябва да му се иска да бъде беден отколкото богат, защото парите не могат да купят чояек. И джак обичаше роуз по-вече отколкото богатият и надут богаташ мъжът и’.майката на роуз я задължи да се омъжи за човек , който не обича само единствено заради пари. Явно парите са по- важни от това да си щастлив/а.какво значение има дали си богат или беден по- важното е да си жив и здрав да си с хората които обичаш и да им се поаветиш.ТРябва да слушаме сърцето си и каквото то ни каже това да правим. Понякога , разбира се ние се двоумим и неможем да изберем по кой път да тръгнем И ЕТо роуз послуша сърцето си и се отдаде на джак. Гордея се снея де да бяха всички толкова смели за да изберат един канален плъх пред богаташ. Който не е гледал филма ТИТАНИК нека да фо изгледа . Препоръчвам ви го. И ваз ще разплаче.

Отговори на този коментар

Коментирай