подборПродължава поредицата от кратки статии, посветени на 10-те роли на компетентния мениджър и 30-те компетенции към тези роли.

Ако сте пропуснали да прочетете всичко за първите две “мислещи” роли – “Стратег” (3 статии) и “Наблюдател” (3 статии), можете да направите това още сега.

Третата мислеща роля на компетентния мениджър е ролята “Иноватор“. Кръстихме я с това име, защото е свързана най-силно с мислещото поведение (качества на ума, памет, абстрактно и практическо мислене, воля, навици), ориентирано към:

  • Проактивност
  • Креативност
  • Управление на промяната

Едва ли някой ще оспори приноса на тези 3 компетенции за успеха от работата на мениджъра.

Глобалната конкуренция, промените в поведението на потребителите, динамиката на икономиката и трудовия пазар са така категорични, че от мениджърите се иска, наред с всичко друго, да са постоянно проактивни, вечно креативни и с много добра способност да управляват промяната, в която те сами въвличат процеси и хора в компанията.

Очевидно е, че не може да се очаква от всички мениджъри еднаква степен на компетентност като “Иноватори”. Причините са и генетичният талант, и образованието и ценностите на мениджърите.

Какво е “проактивност”?

В повечето от речниците няма да намерите думата “проактивност”. Можете да прочетете какво означава в енциклопедия Wikipedia. Там например се казва, че проактивният човек поема отговорност за своя живот, вместо да търси причините извън себе си – в обстоятелствата около него или в действията на другите хора.

“Проактивността” като понятие е известно още през 1946 г. Негов автор е Victor Frankl, но то е популяризирано от Stephen Covey през 80-те години на ХХ век с идеята хората, които работят и се занимават с бизнес и управление “да събудят” в себе си проактивното поведение.

Според Stephan Covey, проактивността е част от човешката природа, но някои хора не могат да я използват. Covey е убеден, че в основата на проактивното поведение е осъзнаването на собствените ценности.

Проактивността е едновременно и инициативност, и поемане на отговорност, преди “нещото” да е станало факт. Можеш да си проактивен, ако целенасочено и напълно осъзнато направиш избора да предприемеш нещо (да инициираш) някакво действие, събитие, да осъществиш план, да направиш реалност една кауза, да обещаеш и да изпълниш обещанието си докрай. Колкото по-силно осъзнаваш собствената си свобода на собствен избор, толкова по-силна е проактивността.

Ако на вас ви харесва да сте такива в работата си като мениджъри, вижте какви са типичните управленски действия

  • Да наблюдавате постоянно и със загриженост какво става във вашия отдел и в компанията.
  • Да анализирате и оценявате всички ярки симптоми и зараждащи се тенденции, които биха били заплаха, съответно благоприятна възможност за отдела и компанията.
  • Да съставяте план как отделът и компанията могат да се справят със зараждащата се ситуация.
  • Да привлечете за съмишленици служителите от отдела, вашите колеги-мениджъри от други отдели, както и самите висши мениджъри.
  • Да ги убеждавате в това, че вие сте прав (а)така, че предприемат нужните действия, като посочвате ясно какви резултати можете да постигнете заедно.
  • Да се предложите като ръководител на някои действия, или да поемете изцяло ръководството.
  • Да изпълните с чувство на дълг всички действия, като постигнете тези резултати, които сте обещали.

За да се справяте успешно с проактивното поведение, от вас се иска:

  • Да сте загрижен(а) за изпълнението на задачи и цели – вашите лични задачи и цели, задачите и целите на отдела, който ръководите и задачите и целите на компанията.
  • Да сте ориентиран (а) само към това, върху което можете да влияете и променяте. Ето защо погледете как точно са описани задачите и целите във вашата собствена длъжностна характеристика.
  • Да имате изграден навик за работа с информация, така че навреме да уловяте тревожни симптоми и тенденции в работата на отдела и на компанията.
  • Да разчитате и на въображението си, когато става дума за откриване на заплаха или възможност за промяна в отдела и компанията.
  • Да познавате отлично собствените си възможности и да разчита изцяло на тях, когато става дума за новости и промяна.
  • Да се чувствате независим (а) като личност, за да имате вътрешна убеденост, че инициативата и отговорността са в унисон с вашите ценности.

Това е накратко компетенцията “Проактивност” – част от мислещата роля “Иноватор”. По този начин тя е заложена в системата за одит на мениджърската компетентност “Промен”.

Когато решите да узнаете доколко сте проактивни във вашата мениджърска дейност, имайте предвид по-горната информация.

Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне по-долу. Благодарим ви!


rss feedХаресва ли ви това, което четете тук? Абонирайте се за най-новите ни статии с RSS фийд или направете безплатен абонамент по е-мейл, за да получавате първи информация за всичко най-ново при нас. 6000+ души вече сториха това.

Татяна Христова от "Сита Мениджмънт Консулт" ООД помага на малките и средни фирми в България да усъвършенстват качеството на управление и управление на човешките ресурси чрез инвестиции в качествено индивидуално обучение по човешки ресурси и обучение по работа в екип. Татяна Христова е известна в България с неуморната си работа в сферата на управлението и човешките ресурси, автор е на голям брой книги, стотици статии и редица изследвания. Гост e в национални и локални медии – телевизия, радио, преса, интернет.


Публикувано в: Мениджмънт и лидерство на 17.10.07 и обозначено с



Още по темата:

{ 2 trackbacks }

Ролята "Директор" и властната позиция
25.11.07 в 19:18
Творчество
09.07.08 в 17:37

{ 5 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }

1

Ивалина Ташева 20.10.09 в 10:02

Този материал е публикуван преди две годни, а няма нито един един коментар?!
Проактивното поведение е обяснено прекрасно в “Седемте навика на високоефективните хора” от Стивън Кови. Казано накратко проактивността е способност да се задвижваш, а не да чакаш да бъдеш задвижен. В този смисъл, ако не притежаваш тази способност няма как да си мениджър.Хората, които чакат да бъдат задвижвани са изпълнители и също могат да бъдат успешни в работата си, но никога не биха могли да изпълняват мениджърски роли.
Искам да внеса малко допълнение относно “условието” да притежаваш проактивно поведение “Да се чувствате независим (а) като личност”. Независимостта днес е мит, но и мода. Стремежът към независимост ни заплашва със социална изолация. Не се замисляме, че и най-независимите са зависими, но по-точното изразяване е взаимозависими. Именно взаимозависимостата е присъща на проактивните личности – “аз мога и сам, но когато използвам най-доброто и у другите ще постигна по-добър резултат”. Този подход показва, че имаш представа за собствена си стойност, но притежаваш и мъдростта да се възползваш от уменията и способностите на другите. Знаеш, че 1+1 е повече от 2!

2

Татяна Христова 21.10.09 в 11:01

Съгласна съм с Вас, Ивалина!

“Да се чувстваш независим” – това означава (поне според мен) да разчиташ преди всичко на себе си, но не изключва да използваме най-доброто от другите.

3

Хараламби Калев 21.10.09 в 16:11

Това, че няма коментари толкова дълго е показателно колко актуална е тази тема за съвременните мениджъри!
Един коментар към коментара на г-жа Ташева. Най-общо за ефекта, когато 1+1 е повече от 2 се сещам за един термин, който научих по време на висшето си образование в СА “Д.А. Ценов”, гр. Свищов и той е синергия. Според wikipedia синергия (синергизъм) е съвместно действие, при което крайният ефект или отговор е по-голям от сумата на ефектите или отговорите, предизвикани по отделно от всеки агент (фактор). Така че проактивният мениджър трябва да вярва в способностите си да създаде синергизъм и да може да го управлява.
Какво имам предвид – хора събрани в екип да работят заедно може да постигнат този ефект, ако мениджърът е разпределил точно работата според компетентностите, осигурил е подходящата обстановка за работа. Защото без тези предпоставки може да се получи ефект от обратна синергия, ако има такъв термин изобщо.
Така че, надявам се да не съм се отдалечил много от темата, не трябва само да се надяваме да създадем синергизъм в работата на екипа, но и да го управляваме за да може 1+1 да не прави 3, а по възможност 4 и повече. А проактивността може би се крие в това да се открият правилните хора, които ще осигурят желания ефект.

4

Жасмина Маринова 21.10.09 в 20:15

Чудесно и на място уточнение, направено от г-жа Ташева, относно нивата на зрялост на един индивид. Тръгвайки от зависимост, през независимост и взаимозависимост. Наистина е много важно осъзнаването на факта, че един ръководител съвсем не е независим, когато се намира на ‘върха на пирамидата’. Точно тогава е най-силно изразена потребността му от взаимозависимост, било от колеги, подчинени, контрагенти и т.н. Само ръководители и съответно организации, осъзнали този факт и търсещи взаимозависима позиция биват ефективни.

5

Ивалина Ташева 25.10.09 в 17:37

Колко сме малко коментиращите тук пък какво надприказване стана по купуването на курсови работи :) Заприлича ми на говорилните на тема футбол и политика :)

Госпожо Христова, аз Ви разбрах какво имате предвид под независимост, но направих уточнението заради масовото разбиране – “никой за нищо не ми трябва, сам съм си силен и достатъчен”.



КОМЕНТИРАЙТЕ сега (моля, пишете на кирилица):

Създайте си уникален Граватар (снимка) за вашите коментари. Граватарът ще се асоциира с е-мейл адреса, който оставяте, когато коментирате тук.


+ 5 = 12