Готови ли сте да погледнете на работата си по нов начин?

Приключи анкетата на NovaVizia.com на тема “Считате ли, че работите работата, за която сте родени?”. В анкетата се включиха 263 души. Това не е представителна извадка, но все пак мненията на участниците в анкетата показват чувства и отношения към работата, която работим.

Какви са крайните резултати от анкетата?

• 43,73% от участниците в анкетата считат, че работят работата, за която са родени.
• 56,27% от участниците в анкетата считат, че работата, която работят не им съответства напълно.

За тези участници, които считат,че работят работата за която са родени – поздравления! Няма нищо по-хубаво от това 8-10 часа от денонощието, посветени на работа, да носят удовлетворение!

Поздравления и за тези участници, които отговориха искрено най-вече пред себе си, че работата, която работят не е тази, за която са родени! Подобно признание не се отдава всекиму. Различни са причините да работим работа, която усещаме, че не е подходяща за нас, понякога по стечение на обстоятелствата тези причини се преплитат и формират една обща голяма причина. Но все пак става дума за личен избор. И това може би е нещото, с което трябва да се съгласим, вместо да търсим “външна причина”.

Аз също участвах в анкетата. Считам, че работя работа, за което съм родена. В моя избор са проектирани няколко неща. Преди всичко професиите на моите родители, които обичаха работата си и бяха всеотдайни. Това ми харесваше и като дете често пъти подражавах на родителите си, правейки се, че аз съм такава, каквито са и те по професия. В работата, която работа, са проектирани още и младежките ми увлечения по археология, театър, кино, чужди езици. Тези увлеченията развиха някои мои заложби, а след това трудовият ми опит ги утвърди и доразви в в една по-ясно открояваща се рамка на компетентност за работата, която работя. А тя изисква постоянна и висока мотивация да изследвам, да откривам нови възможности, да систематизирам, да съм в състояние на постоянна любознателност и желание да уча, да гледам на дейността си като изкуство, да бъда артист, за да мога да предавам на други хора не само знания, но и чувства.

Ако животът и хората сме създадени в подкрепа на радостта, любовта, творчеството, съзиданието, в което впрочем вярвам че е так, то и работата, която работим, трябва задължително да ни радва и мотивира към обич, творчество, съзидание. Едно от най-важните условия в този смисъл е да работим работа, за която сме родени.

Какво означава “Работа, за която сме родени”?

Това не е свързано с намирането на работа. Работата, за която сме родени е успехът да бъдем себе си, да сме автентични и да изберем това, което ни носи удоволствие, чувство на пълноценност, радост, възможност да провяваме любов, да творим. Работата, за която сме родени трябва “да извира” от нас самите и да ни зарежда с енергия. Възможно е това да изисква от нас усилия, да отнема от свободното ни време, да не ни дава възможност да се излежаваме и отмаряме. Но тези усилия и лишения не бива да се разглеждат като “борба” или “страдание”, а като част от процеса на вътрешна мотивация, ако щете и като част от удоволствието.

Как да открием коя е работата, за която сме родени?

В една книга прочетох следното: “…рибата плува красиво и естествено и без излишни усилия, но не се справя така с ходенето; котките са страхотни за компания, но не могат да готвят; бебетата са страхотни в това да бъдат бебета, а не ядрени физици.”

Ами, работата, за която сме родени е точно това! За да разберем коя е тя, трябва да се самоопределим какви сме – риби, котки, бебета. За целта се иска да влезем, образно казано, в съзнанието си, защото работата на живота ни е приключение само и единствено в нашето собствено съзнание. Иска се концентрирано внимание и много силно намерение да направим това. По-нататък мислите се трансформират в реалност, защото ни подтикват да предриемаме неща, за които си мислим. Във всеки случай пасивното поведение на очакване няма да ни доведе до отговора на въпроса “А коя всъщност е работата, за която съм роден(a)?”

Ето въпросите, с които можем да проектираме мислите си в нужната посока.

• Какво е това, което ме вдъхновява и силно желая да работя?
• Какво е това, което обичам да правя? Какви са копнежите на сърцето ми? Мога ли си спомня случки от детството, които са ме дарявали с истинска радост?
• А какво е това, което носи радост в сегашната ми работа? Ако такава липсва, с какво я замествам?
• Как оценявам собствената си стойност?

Да имаме смелостта да задаваме подобни въпроси е важно. Важни са и отговорите. Когато се вслушаме в себе си, можем да открием силните си страни – в какво сме добри, способни, надарени. А след това остава да преценим дали сме попаднали на правилното място. Всичко това правим сами и това е свободата, от която можем да се възползваме. На какво още да обърнем внимание?

Няколко характеристики, които ни ориентират дали сме намерили работата за която сме родени

Налага се отново да използваме въпроси към самите нас, за да удостоверим дали това, което работим е “нашата” работа. Ето няколко характеристики, на които е добре да обърнем внимание:

• Работата, която работя, кара ли ме да се чувствам по-естествено, по-открито?
• Работата, която работя, покрива ли се с удоволствието?
• Чувствам ли признанието на околните?
• Дава ли ми работното място сигурност и чувство, че принадлежа към средата, към която съм се стремил?
• Чувствам ли се като у дома си?
• Имам цел и посока на действие?
• Оценявам ли работата си като ценна и значима?
• Радва ли ме това, което работя и наистина радостта ми е това дълбоко и истинско възнаграждение за моя труд?
• Чувствам ли се стабилно с това, което работя?

В резюме

Анкетата на NovaVizia.com “Считате ли, че работите работата, за която сте родени?” открои две групи мнения, чувства, отношения на участниците в анкетата към тяхната работа. Преобладават мнения, чувства и отношия, че работата, която се работи, не е напълно тази, за която хората са родени. А смисълът на живота е радостта, любовта, творчеството, съзиданието.

Готови ли сте да погледнете на работата си по нов начин?