16 октомври е “Национален ден на шефа” в САЩ.
Интересен Национален ден, нали!?
Ако вашите шефове понасят хумор, поздравете ги!
Не знам как точно се отбелязва този ден в американските компании, но по повод празника в Inc.com има списък с петте навика на “добрите” шефове:
- Добрите шефове винаги се съобразяват с възприятията на своите служители, тъй като всеки вижда нещата в компанията от своя ъгъл.
- Добрите шефове се стараят техните служители да се чувстват добре, като ги изслушват внимателно и учтиво.
- Добрите шефове се интересуват кой, какво точно е свършил и какъв е приносът му за компанията.
- Добрите шефове делегират.
- Добрите шефове помнят кой какво хоби има, помнят имената на членове на семействата, кой се страхува да лети със самолет.
Вижте още за петте навика на “добрите” шефове.
Опитвам се да си отговоря на въпроса кой от бившите ми шефове отговаря на всички критерии. Или на част от критериите.
Не съм доволна от отговора, който формулирам.
Пожелавам ви от сърце да имате “добри” шефове!
А когато станете самите вие шефове, не забравяйте да бъдете “добър” шеф!
{ 1 trackback }
{ 2 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Христо 16.10.07 в 10:10
Интересен празник, интересен материал. Но след като не е популярен и не се празнува в България, първото което ми идва на ум е, че нямаме достатъчно повод за това. Във връзка с това ще Ви припомня една стара история - разговарят двама приятели по повод работата си и от дума на дума стигат до въпроса за шефа. “На теб кой ти е НЕПОСРЕДСТВЕНИЯТ ръководител ? - пита единият. “Нямам такъв”. “Не може да нямаш, всеки си има непосредствен ръководител/ шеф, трябва да имаш и ти”. “Да имам, но моят е ПОСРЕДСТВЕН”.
Но аз ще празнувам, моят шеф е много близко до петте навика на добрите …
Kalata 16.10.07 в 15:10
Гледна точка:
Добър шеф няма.
За да бъде един човек шеф в истинският смисъл на думата нужно да се поддържа известна дистанция във взаимоотношенията, която липсва във връзката с “добрите” хора
“внимателен” е далеч по-удачно прилагателно за човек, който бихме искали да следваме, и за който бихме искали да работим