“Иноватор” е една от “мислещите” роли (поведения) на компетентния мениджър. Означава проактивност, креативно мислене и способност за управление на промяната.
Повече за ролята “Иноватор” можете да прочетете в първия материал за иноваторите, където има информация за една от трите компетенции, присъщи на “Иноватора” - проактивността. Ще ви бъде интересно да узнаете дали вашето поведение съвпада с рамката на “проактивността” и какви са качествата, които осигуряват проактивност в работата на мениджърите.
А сега, напред към втората компетенция на иноваторското поведение – креативнотото мислене.
Какво е “креативно мислене”?
Най-кратко казано, става дума за мислене, което е насочено към нови гледни точки, подходи и решения към проблема, вместо използване на познатите вече гледни точки, подходи и решения. Понятието е въведено за първи път от Eduard de Bonno през 1970г.
Защо им е нужно на мениджърите да са креативно мислещи, вместо традиционно мислещи, е излишно да обясняваме. Но ако някой от вас възприема несериозно идеята, че креативното мислене като компетенция в мениджърската работа е нещо несериозно, по-долу ще узнаете три много сериозни аргумента.
А именно, това са глобалната конкуренция (1), динамиката в поведението на потребителите (2) и особеностите на трудовия пазар (3).
Именно, когато конкуренцията е глобална, потребителите са днамични в исканията и покупките си, а пазарът е, както казват мениджърите, “труден”, не е достатъчно за мениджърите да са съсредоточени само върху подобряване на сегашните процеси. Налага им се да търсят качествено нови начини за повишаване на удовлетвореността на клиентите, за разширяване на пазарите, за повишаване на конкурентоспособонстта. Това става с помощта на креативно мислене.
Има много примери за креативно мислене в бизнеса и управлението, но вижте ето този, който Пол Слоун описва в книгата “Бизнес мисленето”:
“Едуард де Боно, великият гуру на креативното мислене, разказва как консултирал Ford Motor Corporation относно възможностите за по-голяма конкурентоспособност в Европа (става дума за 90-те години на ХХ век –Т.Хр.)…
От Ford подхождали към проблема за конкурентоспособността от гледната точка на производител на автомобили и си задавали въпроса “Как да направим автомобилите си по-привлекателни за клиентите?”
Де Боно подходил от друг ъгъл и задал въпроса “Как да направим шофирането по-приятно за клиентите на Ford?”.
Решението: Клиентите трябва винаги да имат къде да паркират в пренаселените градове. Съветът му бил Ford да закупят паркинги във всички важни градски центрове и да ги предоставят единствено на автомобили Ford.
Идеята била радикална за Ford, тъй като компанията възприемала себе си като производител на автомобили без интерес към бизнеса с паркинги.”
А сега вижте какви са типичните действия на креативно мислещия мениджър?
- Подлага постоянно под съмнение всекидневните неща, които е приел за даденост – правилата в компанията, статуквото, стандартите, нормите, фиксираните позиции за продукта, начина на работа, управлението. Задава си често пъти въпросите “Защо това го правим именно така?” и “Няма ли друг, по-различен начин?”
- Когато решава проблем, предпочита първо да “обърне” проблема, като го формулира не от своята гледна точка, а от гледна точка на различни хора – клиенти, служители, колеги от съседни отдели, обществеността.
- Използва въображението си, вместо единствено познанията си по проблема. Опитва се да си представи нещата в идеалния им вариант, мечтае, асоциира.
- Взаимства идеи, търси аналогия със собствения проблем, приспособява идеите и ги подобрява според хтова какъв е проблемът, който решава. За тази цел съзнателно събира информация от списания, интернет, книги, които се различават от бранша, в който работи компанията. Разговаря с хора, които не са от неговата професия.
- Поема винаги риск, например да се провали, без да се страхува от провали.
- Въвлича своите служители в генерирането на идеи, като им обявява, че критиката на чужди идеи е забранена. За тази цел използва специфични техники за генериране на идеи, вместо традиционните заседания, на които е обичайна практика мениджърът да говори, а останалите да го слушат.
- Създава пробен модел на идеята.
- Пробва модела в малък мащаб (нещо като пилотен проект)– например, с няколко клиента, с 1 или 2 отдела отдела. Проучва внимателно реакциите. Адаптира и подобрява идеята.
- Съставя план за отстъпление. Ако идеята не действа, извежда своите поуки.
- Опитва отново, без да изпитва страх и неудобство от провала.
Какви качества са нужни на мениджъра, за да мисли креативно?
- Развито въображение, което непрекъснато сам обогатява.
- Способност за асоциации на проблема с предмети, растения, животни, хора и др.
- Способност да се визуализира проблема чрез визиуални мисловни връзки, например “мисловна” или “мозъчна карта”.
- Силна концентрация на вниманието върху всичко, което е на пръв поглед встрани от проблема.
- Развито умение да задава прости въпроси, които позволяват открояването на различни предположения.
- Силен вътрешен самоконтрол.
- Поемане на риск.
- Чувство за хумор.
- Пълна отдаденост на творческата дейност.
- Организаторски качества.
Надяваме, да сме ви били полезни с информация за компетенцията “креативно мислене”. За да се орииентирате още по-добре в мениджърската компетентност, прочетете каква е концептуалната рамка на одита на мениджърската компетентност по системата ни “Промен”.
Коментирай!