Ако ви предложат пост в “Управлението на човешките ресурси”

Може би няма да повярвате, но интересът на българските компании към поста “Мениджър по управление на човешките ресурси” се увеличава.

Ще се позова на броя на запитванията за Индивидуално обучение по управление на човешките ресурси, което аз и колегите ми обявихме, че провеждаме със старта на фирмения ни сайт през Април 2007г.

Оттогава досега сме получили близо 60 запитвания. Това означава, че близо 60 души се интересуват от обучение по управление на човешките ресурси, при това по нашата програма.

Статистиката ни сочи, че най-често причините за интерес към обучението по управление на човешките ресурси са три:

• “Назначен(а) съм на поста “Мениджър/Специалист човешки ресурси”, но нямам познания.”

• “Предлагат ми поста “Мениджър/Специалист човешки ресурси”, но съм с висше образование по психология”. Посочва се също така и висше образование по филология и икономика.

• “Сега работя друго, но много ми е интересно да се занимавам с човешки ресурси и смятам да се развивам и реализирам в тази област.”

И най-беглият анализ на по-горните причини, разкрива няколко неща:

• Че на поста “Мениджър/Специалист човешки ресурси” в компаниите се назначават хора, които не знаят как се управляват човешките ресурси.

• Че директорите и собствениците, които назначават такива кандидати, им е все едно какво знае кандидатът за поста “Мениджър/Специалист по човешки ресурси”, може би защото по-важното е “Да има някой там, назначен, пък все ще се научи лека-полека.”

• Че кандидатите за пост “Мениджър/Специалист по човешки ресурси” осъзнават колко и какви беди могат да причинят на компанията, която ги е наела, просто защото не знаят какво (и как, кога, защо и т.н.) е управление на човешките ресурси.

С цялото ми уважение към всички, които се интересуват от обучение по управление на човешките ресурси (в т.ч. и наши потенциални клиенти), аз лично съм притеснена заключенията, които и вие току що прочетохте по-горе.

Шестдесет желания за обучение по управление на човешките ресурси може да означава шестдесет български компании, в които управлението на човешките ресурси не е управление на човешките ресурси.

Шестдесет желания за обучение по управление на човешките ресурси може да означава шестдесет кандидата за пост “Мениджър” или “Специалист”, които осъзнават, че функционалната им компетентност за заемане на тези длъжности е под санитарния минимум.

При това, една сериозна част от тези хора вече работят в областта на управлението на човешките ресурси!!!

А сега, ето няколко въпроса към тези, които имат намерение да се развиват в областта на управлението на човешките ресурси.

• Задайте си въпроса от къде, от кого и как сте получили познания за управлението на човешките ресурси.

Какво е мястото (учебно заведение, курс), където сте получили познанията, кой/кои са хората, които са ви учили, имат ли солидна и най-съвременна подготовка в управлението на човешките ресурси, имат ли практика в тази област, използват ли примери или ви предават само дефиниции и твърдения, с помощта на какви учебни методи и при каква схема е преминало вашето учене?

Ако вашите отговори, след като прочетохте това, не ви удовлетворяват и ви причиняват повече дискомфорт, отколкото душевно спокойствие, давайте смело напред и търсете нови места, хора и начини, за да усвоите съвременни познания за управлението на човешките ресурси.

• Задайте си въпроса дали наистина познанията ви за управление на човешките ресурси са истински.

Може би са познания по управление на персонала, трудово право, трудова психология, или нещо друго, но не и по съвременно управление на човешките ресурси? А знаете ли всъщност какво е съвременното разбиране за компетентност в тази област?

Ако отговорите ви са колебливи, замислете се по-сериозно за вашето развитие.

• Откровено си отговорете на въпроса коя е последната книга по управление на човешките ресурси, която сте прочели.

Коя е конференцията, дискусията или работната среща, в която сте участвали с изказване? Какви изводи направихте по отношение на вашата практика? Променихте ли нещо в работата си?

Ако се смущавате да отговорите на тези въпроси, не се колебайте да потърсите форми за вашето професионално развитие.

И накрая, ако имате намерение да се развивате в областта на управлението на човешките ресурси, но вашият интерес към обучение за получаване на познания е свързан единствено с най-лесния начин за получаване на крайния документ - “диплом”, “удостоверение”, “сертификат” – то забравете всичко това, което току що прочетохте.