Вглеждали ли сте се наскоро в това, което пише на визитните ви картички?
Не, нямам предвид името и фамилията ви, нито името и логото на организацията, за която работите (или притежавате), нито телефонните и факсови номера, нито е-мейл адреса, нито интернет страницата.
Става дума за длъжността ви. Вглеждали ли сте се наскоро в длъжността, която стои изписана на визитките ви? Как се чувствате, когато прочетете длъжността си или я кажете на глас? Ако не сте изричали някога длъжността си на глас, защо не опитате да го направите сега? Просто останете насаме със себе си за миг и изречете на глас пълното наименование на длъжността си.
Как прозвуча гласът ви?
Уверено? Със самочувствие? Със задоволство?
А може би с неудобство? С неловко чувство? Със страх?
Интересно е да се замислим какво чувстваме, когато прочетем или кажем на глас длъжността си. Какво усещаме, когато сме напълно сами със себе си и откровено се замислим за длъжността си и за това, което реално вършим.
Със сигурност има хора, които се чувстват комфортно, когато произнесат длъжностите си. “Финансов мениджър”, “Производствен директор”, “Мениджър Човешки ресурси”, “Генерален директор”… Звучи хубаво, нали? Важно и стабилно някак си, да? Самите думички, от които са съставени много длъжности звучат сериозно и внушават авторитет.
Познавам обаче хора, които се чувстват неловко, когато прочетат или произнесат на глас длъжността си. Някои от тях са споделяли това с мен:
“Какъв Маркетингов мениджър съм аз… (тук следва стеснителна усмивка). Следя какво ново е пуснала конкуренцията по магазините и изготвям справки в края на месеца, а през останалото време се ровя в интернет. При нас всички са мениджъри.”
В една от компаниите, в които съм работил, почти всички с изключение на работниците, чистачките и пазачите бяха мениджъри или заместник-мениджъри, в това число и аз самият. Мениджър по “това”, заместник-мениджър по “онова” - мениджмънт да искаш! Сякаш духът на Питър Дракър се бе вселил в тази фирма - преливаше от мениджмънт. Всеки носеше своите визитки в джоба или в чантичката и ги раздаваше при първия удобен случай.
Голяма част от хората във въпросната фирма бяха твърде далеч от “мениджмънта”. Те никога не го бяха изучавали или практикували сериозно. Независимо от написаното на визитките им, работното им ежедневие не включваше почти нищо от задачите, по които следва да работи един ръководител - да планира, организира, ръководи, мотивира, контролира. Може би 70-80% от хората извършваха чисто оперативни, рутинни задачи, които им се спускаха от един-двама “отгоре”. Никаква стратегическа или оперативна самостоятелност. Никакво творчество. Обикновена, “изпълнителска” работа.
Наскоро прочетох, че мениджърите в България били 500 000 души от градовете. При 100 бройки минимален тираж за отпечатване на визитни картички, това прави петдесет милиона мениджърски визитки, само при първи тираж! Представяте ли си какво би станало, ако за всяка визитка, която раздава, съответният мениджър прави и нещо наистина мениджърско?
Петдесет милиона истински мениджърски действия… Как ви се струва това? Аз мисля, че би било едно чудесно постижение.
Вгледайте се в написаното на визитните ви картички. Доволни и уверени ли сте в това, което е написано там? Това на визитката вие ли сте?
Ако отговорът ви е “Да” - моите най-искрени поздравления!
Ако отговорът ви е “Не” - какво смятате да предприемете по въпроса?
20 Коментара
Ива Недева на 02.03.06 в 09:03
Бинго! Благодаря за тази статия, Тодор! Подейства ми отрезвяващо, но и вдъхновяващо. Има много верни неща в написаното.
Тодор Коков на 02.03.06 в 09:03
Тази статия е удар в десетката.
Мариета Колева на 03.03.06 в 11:03
Много пъти съм си го мислила, но никога не бих могла да го изразя толкова добре. Трябва всеки да го прочете и да си зададе необходимите въпроси.
Койчо Митев на 03.03.06 в 13:03
Поздравления за този материал!
Красимир Кривчев на 20.03.06 в 15:03
Наистина чудесна статия, искрени поздравления!
Силвия Николова на 02.04.06 в 21:04
Здравейте,
Поздравявам Ви за тази статия! След като прочетох материала се замислих върху въпроси, които никога не са били на дневен ред.
Илияна Стойчева на 03.04.06 в 11:04
Чудесно! Може би по-често би трябвало да се замисляме по подобни въпроси и да си отговорим трезво и ясно - какви сме всъщност като личности, притежаваме ли повече ценности и т.н.
Благодаря Ви!
Борислав Инчев на 24.05.06 в 08:05
Искам и аз да изкажа на автора поздравленията си за статията. Наистина е много правдива.
Нели Евстратиева на 25.08.06 в 23:08
Поздравления за статията, точно на място и не много късно - докато не са станали всички в България мениджъри /не дай боже/.
Живко Делчев на 29.08.06 в 07:08
Страхотна статия! На много “мениджъри” тази думичка “мениджър” им служи като трамплин за самочувствие.
Димитър Минков на 09.10.06 в 21:10
Какво мога да кажа - в общество, в което всеки гледа какво си е купил съседа за да си купи по-голямо е нормално. Надявам се нещата да се променят, но нека не забравяме, че живеем на Балканите!!!
Поздравления за проницанието!!!
Илияна Владимирова на 11.10.06 в 11:10
Наистина интересен елемент е визитката, като част от комунекацията в бизнеса. Но тя одавна е загубила истинското си предназаначение, има подмяна на нейната роля и смятам, че хората са наясно с това и по- често се подсмихват, когато някои им подаде визитка, която започва с “мениджър….”.
Мисля, че тази тема е доста по- социологически дълбока, в нея трябва да се разглежда ролята на индивида, като част от личната му удоволетвореност от труда.
Татяна Табакова на 02.11.06 в 14:11
Крайно време беше да се чуе един по обстоен анализ ,за това каква трябва да е информацията вьрху визитката на т.н.”мениджьр”.
Според мен тази”длъжност” е изчерпана от сьдьржание и се пише само за престиж.
Чудесна статия! Благодаря Ви!
Димитър Н. Митев на 23.01.07 в 18:01
Ако мотивите ви да кандидатсвате в университета, който сте завършили са намеренията ви някой ден под името върху визитката ви да пише това, което пише сега значи всичко е на ред!
Боряна Великова на 14.02.07 в 09:02
Мисля, че отдавна никой в България не преценява човека срещу себе си по това какво пише на визитката му. Точно поради факта, че всички сме наясно доколко позицията “мениджър” е загубила стойност и тежест през последните 10-15 години. Едно чудесно резюме и гласно обличане на нашите мисли. Поздрави!
Най-търсеното през Февруари 2007 | NovaVizia.com - Издание за мениджмънт, бизнес и развитие на 01.03.07 в 09:03
[…] Какво пише на визитните ви картички? […]
gruh.org » Blog Archive » на 19.04.07 в 00:04
[…] (
Даниела Петрова на 24.10.07 в 15:10
Поздравления за материала. Наскоро и аз се сдобих с визитки, на които, слава Богу не пише “мениджър”, но все така ми е малко неудобно да ги раздавам. Още повече, че… какво тук значи някаква си визитка?!
Поздравления отново!
Петко Парасков на 25.12.07 в 17:12
Раздаването на визитки покрити било с един милиметър релефен печат или със пожълтени/позлатени/верефи е чисто балкански парвенюшки маниер на хора за които след две седмици не си спомняш.
Аз винаги ценя чисто информативно направените:))
Нов мениджър: Как да оцелеем през първите 100 дни? на 20.06.08 в 14:06
[…] получили повишение и вече сте мениджър (но не само на визитна картичка) или сте започнали нова работа, поемайки вакантна […]
Коментирай!