Мениджърски филтър

Снимка: Shc.hu

В миналото, когато работех в компании с по-голяма численост на персонала, ми се е случвало да чувам коментари на колеги по отношение на един или друг мениджър. Няма да скрия, че ми се е случвало да вземам участие в подобни коментари - волно или неволно.

Може би знаете за какво говоря - малка група колеги се събира заедно и коментира (оплаква се от) определен мениджър, и по-конкретно, коментира или липсата на мениджърски качества и компетентност, или неумението за трезва преценка на ситуацията във фирмата, на проблемите й, на проблемите на хората, перспективата за развитие и т.н.

Във всички тези коментари винаги е ставало дума за грешките на конкретния мениджър, отдавани единствено и само на него и компетентността му. И като че ли колкото по-високо място в йерархията на фирмата е заемал въпросният мениджър, толкова повече са били коментарите по негов адрес.

Допускам, че дотук не чувате нищо ново, поне някои от вас.

Днес обаче прочетох едно по-различно и в същото време - достатъчно достоверно обяснение на това защо мениджърите, колкото по-високо в йерархията са, губят реална представа за ситуацията във фирмата си и за нейните проблеми.

Става дума за т.нар. “Мениджърски филтър“.

В статия със заглавие “Понякога, ако се издигате нагоре, става по-трудно да забелязвате какво се случва долу” в електронно издание на Wall Street Journal се разглежда именно поодбен казус. Авторката, Керъл Химовиц, говори за т.нар. “мениджърски филтър”, т.е. за причините, поради които мениджърите губят част от реалната представа за света около себе си.

Вижте следния откъс:

Мениджърите в големите фирми, които се сблъскват с голям брой йерархични нива между себе си и служителите, които реално извършват работата, имат трудности с разбирането на това как работят стратегиите, които са измислили.

Онези мениджъри, които желаят да разполагат с точна информация, следва да са готови да прекарват повече време на “предната линия” на работата, където могат да разчитат да чуят “от първа ръка” за проблемите на служителите и фирмата като цяло.

И още един откъс:

…Повечето изпълнителни директори избягват да научават какво мислят или правят служителите им.

Вместо да се заобграждат с други мениджъри, които мислят по същия начин като тях, тези директори се нуждаят от хора от ниските етажи на йерархията, които са различни, имат съвсем други силни страни и по този начин помагат да се погледне на реалността по различен начин.

Тези два откъса ме провокираха да се замисля колко голям автогол си вкарват всички онези ръководители, които се заобграждат единствено със “свои” хора, които умеят да казват “Да”, но не умеят (или не искат) да казват “Не”.

Същите тези хора са своеобразен мениджърски филтър. Веднъж допуснати в обкръжението на конкретния мениджър, те започват да филтрират неговата информация - какво научава мениджъра, какво не научава, по кой въпрос какво е (уж) мнението сред персонала, кой какъв е и защо такъв е…

Мениджърските филтри в лицето на най-верните приближени могат да изиграят лоша шега на всеки мениджър, тъй като пряко влияят на неговата мениджърска компетентност да събира информация, да анализира информация, както и да предава информация.

Ето защо, ако сте мениджър на висш пост или ви предстои да станете такъв - огледайте се и си спомнете за мениджърските филтри. Замислете се дали не сте се заобградили с твърде много еднакви на вас хора, с твърде много приятели, с твърде много “ваши” хора.

Подобни хора могат да ви бъдат полезни със своята добронамереност и лоялност, но могат и да филтрират (умишлено или неумишлено) значителна по обем информация, която може и да е ценна и важна за вас, но просто никога да не достигне до ушите ви.

Липсата на истинска, жива обратна връзка ще влоши мениджърските ви позиции и може да ви направи да изглеждате некомпетентен в качеството си на ръководител. Така че, внимавайте с кого работите и по-често търсете многообразието и конструктивните конфликти - всичко това може да ви бъде само от полза в дългосрочен план.