“Колко от вашите мениджъри според вас са достатъчно компетентни в работата си?” попитах двамата собственици на фирмата, с която от известно време работим.
“Трудно ни е да преценим – казаха те. Една част от нашите мениджъри са добри по отношение на едни задачи, но трудно се справят с други задачи. Колкото до останалите, можем да кажем, че те не са особено добри във всяка една от дейностите, с които се занимават.”
На практика двамата собственици направиха нещо, което заслужава поздравления. Те изрекоха на глас една своя тъжна констатация за мениджмънта на тяхната фирма. А когато в една фирма работят недотам компетентни мениджъри, очакванията за висока организационна ефективност не могат да бъдат кой знае колко големи. Некомпетентните мениджъри провалят бизнеса.
Как обикновено се борим с мениджърската некомпетентност?
Ето най-разпространените начини:
- Чести и доста остри забележки;
- Строг контрол;
- Стесняване на кръга на самостоятелни решения;
- Уволнение.
Острата забележка работи, но само 1 или 2 пъти. Ако забележките станат ежедневна практика, некомпетентният мениджър няма да стане по-малко некомпетентен.
Същият ефект се получава и от строгия контрол. Допълнително той засилва чувството на малоценност и прави подчинения още по-зависим от шефа.
Стесняването на кръга на самостоятелни решения също не е особено полезно. Строгият контрол създава така нареченото “автоматично” поведение – всеки път когато се налага вземане на решение некомпетентният мениджър тича при своя шеф, а в крайна сметка на шефа му писва от това да бъде непрекъснато на “стенд бай”.
Колкото до уволнението, къде е гаранцията, че на мястото на некомпетентния мениджър няма да бъде назначен друг некомпетентен?
Затова аз приемам по-горните мерки за пасивни – те не разрешават проблема с некомпетентността на мениджърите.
Защо тогава продължават да бъдат използвани?
Една от важните причини според мен е липсата на достатъчно смелост у собствениците и изпълнителните директори да признаят на глас, че във фирмата има некомпетентни мениджъри. Не е лесно да се изрече такава истина. Тя касае преди всичко до компромиса, който собственици и изпълнителни директори са направили, когато са назначали некомпетентни мениджъри във фирмата.
И още. Отразява грешната практика да възнаграждава с редовни месечни заплати некомпетентността.
Да се греши е човешко. Но да осъзнаеш, че си сгрешил, е още по-човешко. Хората сме създадени като същества, които трябва да използват силата на съзнанието си. Там са нашите най-силни вътрешни възможности да поправим грешките си.
Връщам се към двамата собственици, които имаха смелостта да признаят някои свои неправилни практики по отношение на мениджърския състав в тяхната фирма. Бяха използвали всички по-гореописани мерки, за да се справят с некомпетентността на някои свои мениджъри. И признаха, че те “не работят”.
В резюме, нещата мога да ги подредя по следния начин:
- Имайте смелостта веднъж годишно да разберете каква е степента на компетентност на вашите мениджъри. Използвайте за целта специално създадени, достоверни и валидни техники, вместо оценки “на око”.
- Вижте какво може да се направи персонално за всеки мениджър. Профилът на неговата компетентност сам по себе си красноречиво сочи възможните решения.
- Имайте смелостта да въведете съвременна практика за управление на човешките ресурси. Потърсете помощ отвън, ако смятате, че това се налага.
{ 3 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Димитър Н. Митев 04.01.08 в 22:48
Критериите и базата за сравнение са често подценявани и пренебрегвани от собствениците в подбора! Съгласен съм с това, че може да се направи персонално за всеки мениджър. Профилът на неговата компетентност сам по себе си красноречиво сочи възможните решения но колко от собствениците г-жо Христова са способни да стигнат до заключението ако самите те са не дотам компетентни?
Татяна Христова 05.01.08 в 11:40
Да, г-н Митев, можем само да съжеляваме, че не са кой знае колко много собствениците с подходяща компетентност да управляват сами своя бизнес.
И все пак аз си мисля, че има светлина в тунела! Съдя само от собствен опит, а вероятно и има другаде подобно раздвижване.
Поздрави
Христов 07.02.08 в 13:08
Има много фирми, които са стигнали до парадокса с порасналата компания, в която мениджърите мислят, че всичко е наред, че инструментите, които са използвали, когато компанията е била малка трябва да продължават да се използват, след като компанията е пораснала тройно и четворно. Още по-голям парадокс е, когато собствениците искат промяна и усъвършенстване на структурата и на инструментите, с които се извършват дейностите, но мениджърите ги е страх от новото и непознатото /защо да променяме нещо, като така сме си добре?/. поред мен това е проблем – червената лампичка мига – но никой не казва как може да се излезе от тази ситуация.