За ролята на PR и практиката на PR у нас през 2007г.

Когато „нещо” трябва да придобие известност, било то личност, компания, идеология, течение или влечение, то бива рекламирано. Другият начин е медиите/хората сами да популяризират “нещото”. Това е, с което се занимава PR-ът (Връзки с обществеността).

Под „компания” по-долу, моля читателя да подразбира всичко онова, което може да бъде популяризирано - тъй като изреждането на всички „неща”, би довело до пропуски от моя страна и до отегчаване на читателя, от друга.

Доколко българските PR кампании и в родината, и в чужбина са успешни?

PR-ът съдържа особена специфика в начина си на създаване на популярност. Причината е в това, че медиите правят дадена компания по-известна. Медиите си вършат работата, като предоставят продукт на своята аудитория. Като този продукт може да носи потенциално възхитителна информация, както и потенциално възмущаваща и раздразнителна информация. Именно тук се крие и опасността от използването на PR от дадена компания. Компанията трябва да внимава чрез каква информация става известна!

Всяка компания има интерес да предложи нещо което да възхити останалите. На теория, изглежда доста просто и логично. Ако погледнем върху практическото използване на този инструмент обаче, нещата не стоят толкова просто.

Поглеждайки към политиката, например, виждаме, че всеки политик иска да постигне същото спрямо своите потенциални гласоподаватели.

Въпреки, че ползват услугите на PR-и, не всички политици и политически партии успяват да убедят гласоподавателя. Изгубилите битката за кметското място в София не успяха да убедят софиянци да им повярват и да гласуват за тях. Положението с убеждаването стои по същият начин и при компаниите.

Медията служи като посредник между PR-ът и пазара. PR-ът независимо от това дали го има като кадър, отдел или екип в една компания или просто в ума на шефа, все пак изпраща сигнали към пазара (сигнали, защото и липсата на информация е сигнал). PR-ът може да не се интересува от медията или пазара, но пазарът определено се влияе от впечатлението, което компанията е оставила у него.

Визията изпраща сигнали към медийният пазар, обществеността и всички останали.

Към визията на компанията се проявява интерес, както от пазара, така и от заинтересованите медии. PR-ът играе ролята на посредник м/у компанията и всички останали. Особено голям е интересът от страна на някои медии, който е предизвикан от нуждата им от информационен ресурс.

Деликатните връзки с дадена медия могат да бъдат много добре смазани, особено ако има финансови или други взаимоотношения между компанията и медията. Дали подобни взаимоотношения са практика у нас, оставям на читателя да прецени, сам за себе си.

Вероятно най-добрият пример за негативен PR на българските телевизионни медии е шоуто „Господари на Ефира”. Шоуто представя гафове, произведени от българските кабелни и ефирни медии, както абсурди от дейстителността. Шоуто превръща тези гафове и абсурди в свой информационен продукт.

Важно е да се отбележи, че информационният ресурс, предоставян от една компания, определя медийния продукт. Липсата му, също. По този начин, продуктът може да бъде както положителен за компанията, така и отрицателен!

Оценка на продукта, можем да получим чрез отговор от страна на пазара (обществеността). На последните избори за кмет на София, имаше ниска избирателна активност, като повечето гласове, бяха получени от няколко кандидат кметове. PR кампаниите бяха различни чрез послания си и това предостави ресурс за преценка на избирателя. Резултатите от изборите са:

1. Няколко кандидат-кметове в борба за кметското място и един получил над 50% от гласовете.
2. Няколко други кандидат кметове, имаха възможност да дадат пресконференция.
3. Много кандидати са понесли загуба от реализирането на PR кампанията им.
4. Кандидати със слаба известност, за чийто успех и неуспех не може да се съди по рекламата (или липсата й ) и PR кампанията (или липсата й).

Един от кандидатите със сигурност е спечелил. Дали останалите са изгубили, преценете сами. Сигурното в случая, е че значителна част от избирателите не бяха убедени от PR и рекламните кампании да отидат да гласуват за някой от кандидатите. Съдейки по решението на софиянци да не гласуват и на база на големия брой гласове за настоящия кмет, то повечето PR кампании определено са се провалили.

Къде е проблемът?

PR кампаниите са инструмент, който може както да донесе повече печалба, така и повече загуба на една компания.

Няколко примера от реалността:

Тази година PR-ът роди доста голяма реколта в българското и международно медийно пространство. На международната сцена, един маркетингов гаф, беше добре отразен в българските, а вероятно и в някои чужди медии. Това е недовършеният щанд на туристическото изложение „Уърлд травел маркет 2007″ (World Travel Market - WTM) в Лондон. Със сигурност случилото се се е отразило негативно на визията на българският туризъм, България и на фирмата, изграждаща щанда.

Компанията може да не се интересува от своята визия, но пазарът и заинтересованите медии се интересуват.

След трагичната катастрофа на Максим Ставински, “vivatel” започна да сваля всички улични реклами, на които той присъстваше. Няколко месеца преди това бяха свалени и всички реклами с “Каризма”, поради участието на Галя от “Каризма” във Вип Брадър на Нова телевизия.

Ето още един пример:

На 15 Декември 2007г., в рубриката на Karieri.bg - pro.file, в която се представят различни делови личности, бе преставен и Александър Димитров, изпълнителният директор на “Германос Телеком България”, в материал със заглавие “Вратите на Германос са отворени за способни и амбициозни хора”.

След статията с отговори на предварително зададени към г-н Александър Димитров въпроси от читатели са показани и коментарите към статията.

Един от коментарите на читател е доста красноречив за това PR представяне на г-н Димитров, по-конкретно коментар #6:

Аз повече няма да чета тази рубрика и изобщо въпросите, отговорите на гости. Всичките гости отговарят по един и същ начин на различно зададени въпроси, даже и думите са едни и същи. От един учебник ли са чели, един учител ли ги е учил?!

Когото и да поканите, той/тя винаги отговаря като останалите по един и същ начин - нищо конкретно, никакво предложено решение на посочени проблеми, а вечните хвалби как мислели за клиентите и как предлагали най-доброто.

Досега никой не отговори точно и ясно на въпросите, зададени към него. В такъв случай аз не виждам смисъл от въпроси на читателите, като отговорите са известни винаги предварително.

А ако целта е само да се намираме на интервюта и да станат малко по-известни някои личности…

Коментар #6 показва доколко безполезно за него (читателя) е да се „разтеглят локуми” и да се приказват общи приказки около въпросите, без да се дава конкретен отговор. Това не е изключително явление, подобни отговори може да се видят и в другите профили в рубриката.

(Бел. авт.: Авторът на статията няма нищо общо със написаното в коментар #6)

Дотолко „разтеглянето на локуми” се е наложило в Българския PR?

Достатъчно голяма ли е приликата между българските PR кампании, за да създадат един стил тип „клише” в PR-а?

PR-ът трябва да създава визия, която да продава! Една компания изпраща много информация и за всеки има различна визия, според собствените представи за света. Това създава множество визии за компанията на пазара, а всяка информация от/за компанията по още една визия.

Визия, която е изтъркана от употреба, може да предизвика апатия и/или дори да дразни и отблъсква.

Когато една компания предлага продукт или услуга, потебителят, при равни други условия, показва впечатлението си от компанията, като стане клиент или избягва да бъде клиент на съответната компания.

PR-ът може да бъде най-подходящият инструмент в ръцете на една компания, в битката за клиента. Но също така може да шокира и възмути потербителя и той за дълго или дори завинаги да обърне гръб на това, което му предлага компанията.

В контекста на управлението на рекламната кампания и PR кампанията една прилика и едно различие.

Рекламната кампания може да се промени и/или прекрати. PR кампанията на една компания - също. Но заинтересуваните медии могат да продължат да произвеждат своя информационен продукт. Последното е своеобразна популяризация на компанията, чрез медиите, която популяризация не е под контрола на компанията (при липса на влияещи взаимоотношения между компанията и медиите). Т.е. решението относно популяризацията на компанията сред аудиторията на медията, е в ръцете на медията.

Приликата, от своя страна е, че целта на рекламната кампания е бизка до тази на PR кампанията, а именно:

„Да продава повече, по-често, на повече хора и за повече пари.”

Из „Краят на рекламата такава, каквато я познаваме” Серджо Зийман.

Много български компании се опитват да правят положително впечатление чрез своите PR кампании. Колко от тях са поели по пътя към стил „клише” ?

Тази статия на Георги Танев се публикува за първи път на страниците на www.NovaVizia.com.

Благодарим ти, Георги!