Снимка: Sxc.hu
Седмият епизод на “Стажантът” 2 с Доналд Тръмп по ТВ 2 бе много показателен по отношение на ситуациите, в които един служител непрекъснато се оправдава за неуспехите, като посочва за единствени виновници колегите и шефа си. В същото време, този служител не е в състояние да предложи и аргументира дори една своя идея, която да доведе до успешен край и от която да спечели целият екип.
Също така, поредният епизод на “Стажантът” даде възможност на всеки да се убеди, че в държави като САЩ, стига наистина да поискаш, можеш да печелиш пари “от нищото”, предвид на големия и богат пазар, пазар на всичко. Задачата, която бе дадена на участниците в “Стажантът” бе именно такава.
Нека видим в повече детайли какво точно се случи в “Стажантът” 2, епизод 7.
Задачата – да се предлагат услуги за кучета в Central Park
Задачата и пред двата отбора в “Стажантът” бе да измислят възможно повече идеи – услуги за кучета, които се разхождат в Central Park в Ню Йорк. Отборът с повече реализирани продажби от услуги за кучета щеше да спечели мисията, а някой от отбора на загубилите щеше да бъде уволнен.
Central Park в Ню Йорк е най-предпочитаното място за разходка и отдих на нюйоркчани. Това е парк с огромни размери, в който има много зеленина, растителност и “стопани”, които извеждат кучетата си на разходка. Ето защо, ако имаше място, в което да се предлагат услуги за кучета, това бе именно най-подходящото от всички възможности – Central Park.
Промяна в състава на отборите
Важно е да се спомене, че отборите на Apex и Mosaic промениха своя състав. Доналд Тръмп реши да внесе свежест в състезанието, като пожела проектните ръководители на двата отбора – Уес от мъжете и Дженифър от жените, да посочат по трима свои колеги, които да преминат в другия отбор.
За този ход бе време, тъй като това без съмнение ще доведе до разместване на пластовете в отборите, до създаване на нови взаимоотношения, прекъсване на стари, изграждането на практика на нови екипи.
В теорията на екипната работа е добре известен фактът, че един екип се създава на практика наново, когато дори само един от членовете му е нов. С всеки нов служител, който се влива в редиците на един екип, екипът се връща обратно в началната фаза на своето развитие – етапът на формиране на екип.
Именно фазата на формиране, в която обикновено хората в екипа се опитват да разберат защо са събрани да работят заедно, по каква цел, кой-кой е и с какво може да е полезен, наложи на лидерите на двата отбора да направят равносметка кой с какво може да е полезен за екипната работа, в какво вижда своите силни страни, в какво вижда своите слабости.
В това отношение бе интересен подходът на Дженифър – ръководител на Apex. Тя не само помоли новите членове на екипа да кажат нещо за себе си, но и помоли колегите на всеки един нов член на екипа също да опишат силните и слаби страни на всеки.
Това, в една по-реална бизнес среда е важен момент, тъй като твърде често самооценката на един човек се разминава с оценката на околните. Един служител смята че е особено силен и способен в определен тип задачи и дейности, но колегите му, които го наблюдават отстрани съвсем не са на това мнение. Важно е мнението и на двете страни, но нерядко по-обективното мнение идва от колегите, които са живи свидетели на трудовото поведение на съответния служител, на неговите приноси и резултати.
Между другото, наблюдавам много често това в одитите на екипна ефективност и мениджърска компетентност, когато един човек описва себе си, но и получава оценка от трима-четирима свои колеги. Резултатите често пъти са различни и много показателни.
Коментарът на Доналд Тръмп по повод преразпределението на отборите и освобождаването на трима души от всеки екип бе:
Така е в живота и в бизнеса – някои може би са раздразнени, че са изтъргувани, но често пъти това се случва и е добре да го имаме предвид.
Как протече състезанието за Apex
Двата отбора избраха различна тактика в продажбата на услуги за кучета.
Отборът на Apex, воден от Дженифър, избра тактиката да предлага възможно повече услуги на стопаните на кучета. От Apex не се ограничиха единствено със стандартен пакет услуги, като например измиване с четка и шампоан, а непрекъснато търсеха нови и нови идеи за комерсиализация на труда си.
Ето как, освен стандартното измиване, от Apex внедриха и услуги като рязане на нокти за кучета и дори масаж на кучета (!) Учудващо бе, че дори за тези услуги се намериха клиенти в Central Park.
По отношение на новите услуги особено активен бе Радж от Apex. Той непрекъснато занимаваше ръководителя на екипа с всякакви идеи, повечето от които се струваха налудничави на Дженифър и тя не му разреши да се приложат. Все пак, Радж успя в една от идеите си, като убеди лидера на екипа да се разделят на две групи, за да причакват клиенти на различни места и така да увеличат оборота от продажби.
В тази задача (но не само) Радж се изяви като онзи член на екипа, който наричаме “Човек идея”. Екипната роля “Човек идея” е от мислещ тип и е характерна с това, че човекът, който я изпълнява непрекъснато изобретява, иновира, дава оригинални и нестандартни предложения. Без такъв човек екипът страда от липсата на новаторство и при равни други условия не може да прогресира напред спрямо конкуриращи се с него екипи. Често пъти обаче “Човекът идея” е разсеян или непрактичен.
В тази, а и не само тази задача Радж се изяви именно като “Човек идея”. Много от идеите му бяха непрактични, но и малкото, които бяха приети от ръководителя на екипа се оказаха свежи попълнения, които подпомогнаха членовете на Apex да спечелят поставената им мисия.
Между другото, същото мнение за Радж изказа и друг член на Apex – Кевин, когато бе помолен да опише силните и слаби страни на колегата си.
Направи впечатление и активното включване на ръководителя на екипа – Дженифър, във всички етапи на работата, в т.ч. и в реалната работа (миенето). Днежифър даде личен пример във всяко едно отношение, не клинчеше от работата, не се правеше изкуствено на “шеф”. Мисля, че това също помогна на Apex в значителна степен, за разлика от други примери в предишни епизоди, където лидерът само командваше, без да работи.
Как протече състезанието за Mosaic
Състезанието за Mosaic премина по-различно.
Още в началото, хората в Mosaic решиха, че ще направят пункт за пълна промяна на кучета. Освен това, решиха и да използват стария номер с благотворителността, като обявиха, че част от продажбите ще отидат за благотворителни цели в полза на местна пожарна команда.
В последствие се оказа, че нямат възможност да осъществят връзка с пожарникарите, за да поискат тяхното съгласие, и се наложи спешно да търсят алтернатива – да дарят пари в полза на организации, които се грижат за животни. Единствената организация, която успяха да открият в суматохата, бе приют за котки.
Търсенето на организация, на която да се дарят пари обаче забави много хората от Mosaic и те се появиха в Central Park, за да предлагат услугите си за кучета едва по обяд. По същото време колегите им от Apex вече продаваха активно своите услуги и трупаха емпиричен опит кое върви и кое не.
От Mosaic така и не успяха да предложат на стопаните на кучета нещо кой знае какво по-различно от стандартната си услуга. Освен това, те бяха стационарно закотвени на своите места в пункта за “пълна промяна” на кучета, което като че ли не им помогна много.
В хода на цялото предаване правеше впечатление поведението на една от участничките от Mosaic – Стейси. Тя непрекъснато задаваше въпроси. Когато, още преди началото на играта Стеси бе помолена да опише своите силни страни, тя гордо заяви, че нейна силна страна е именно да задава въпроси.
Стейси задаваше много въпроси в играта с кучетата, но по-рядко даваше отговори на тези въпроси. Питаше за всичко, за което можеше да се сети, но тъй като не аргументираше докрай своите лични идеи и предложения, остави впечатление в околните, че е човек, който само говори, без да върши реално някаква работа.
Това впечатление се затвърди в играта с кучетата, тъй като повечето нейни съотборници миеха кучета или приканваха клиентите да ги посетят, но Стейси стоеше отстрани, не изми нито едно куче, нито направи каквото и да е било, свързано със задачата.
В интерес на истината, Стейси имаше идеи – да се правят снимки на кучетата преди и след “пълната им промяна”, както и да се обличат кучетата в различни костюми. Тези нейни идеи обаче не бяха приети от ръководителя на проекта, а и тя не продължи да защитава идеите си докрай, не успя да убеди в ползата от идеите си, не съумя да аргументира с достатъчно примери с какво точно нейната идея ще допринесе за успеха на отбора.
Не искам да критикувам Стейси за това, защото понякога човек наистина не успява да прокара идеите си, тъй като е силно зависим от своя пряк ръководител. И все пак, тук ще споделя само, че съм имал колеги, които са постъпвали именно като Стейси – задавали са въпроси, или още по-лошо – дори и въпроси не са задавали, и в крайна сметка никога не са се включвали активно в какватои да е било работа (или обмисляне на нещо), след което, съвсем логично, никога и не са били отговорни за каквото и да е било, не са допускали грешки, не са били критикувани.
Случвало ли ви се и на вас да работите с такива хора?
Крайните резултати
В крайна сметка, работният ден за двата отбора в “Стажантът” приключи – слънцето започва да залязва над Central Park и стопаните на кучета се прибраха по домовете си. Дойде време да се направи рекапитулация кой от двата отбора е продал повече услуги за кучета.
Ето финансовите показатели:
- Продажби на Apex – 307,41 долара.
- Продажби на Mosaic – 122,12 долара.
Или, с близо 3 пъти по-високи продажби, спечели отборът на Apex. Съответно, участниците в Apex спечелиха възможност да се срещнат и разговарят с новия кмет на Ню Йорк – Майкъл Блумберг, основател на световната икономическа и финансова информационна агенция Bloomberg, който между другото посъветва така:
Не правете компромиси със стандартите и целите си! Всеки компромис, който се е оказал в крайна сметка неудачен за вас, е нещо ужасно.
Кой беше уволнен
На масата срещу Доналд Тръмп в заседателната зала за уволнение се изправиха лидерът на Mosaic Уес, както и младия Анди (за втори път) и Стейси, за която стана дума по-горе. За Стейси това също не бе първото явяване в залата за уволнение.
Доналд Тръмп заключи, че Уес не е бил достатъчно убедителен като лидер, че отборът му не е предложил максимално разнообразие от услуги и че логично са загубили в резултат на това. Също така, Тръмп, а и съветниците му не пропуснаха да отбележат, че в Mosaic е имало хора, които не са се включвали кой знае с какво в работата по поставената им задача. Един от хората, който визираше Тръмп бе Стейси.
Стейси, от своя страна заяви съвсем хладнокръвно, че няма никаква вина за загубата на отбора си. Тя каза, че след като отборът е загубил, трябва да се уволни лидера на отбора, защото тя самата не е направила нищо, което да е предизвикало загубата. Стейси каза, че е имала идеи за продажбите на услуги за кучета, но че нито една нейна идея не е била приета от лидера.
Това преля чашата на търпението на Доналд Тръмп, който с категоричен тон даде на Стейси да разбере, че не е нужно непрекъснато да се оправдава и да сочи останалите за виновни, че следва да е много по-активна в работата, ако иска да се сдобива с резултати, че следва да предлага, аргументира и отстоява своите идеи много по-самоотвержено, а не да се крие зад гърба на лидера на отбора.
Именно поради последната причина – непрекъснатото криене зад гърба на ръководителя на екипа и не особено активното работно поведение, Тръмп взе решение да уволни именно Стейси, като й каза:
Понякога трябва да продадеш идеята си, не само да имаш идеи!
В резюме за “Стажантът” 2, епизод 7
Епизод 7 на “Стажантът” 2 предложи няколко чудесни практически казуса, които имах възможността да наблюдавам в почти реална среда, а именно:
- Кои екипни роли как се проявяват в хода на работата на един екип?
- Дали е добре лидерът да се включва максимално активно в работата на екипа си или е по-добре да стои отстрани и да дава инструкции и насоки (Дженифър от Apex бе от първия вид лидери, като даваше личен пример)?
- Защо в САЩ успяват много бизнес идеи, които за България изглеждат самоубийствени или налудничави (по примера от играта, оборотът за 1 месец с услугите за кучета в парка може да надвиши 10 000 долара, като се замислим).
- Какво се случва с теб, когато бягаш от отговорност и се оправдаваш единствено с другите?
- Защо е важно да умеем да проявим воля, както и да вложим максимума от комуникационните си умения, за да убедим околните в правотата на идеите ни, да “продадем” идеите си на другите?
А ето всички материали в NovaVizia.com във връзка със “Стажантът” 2:
- Стажантът
- Стажантът 2-1: Не чакай някой да те покани да си свършиш работата
- Стажантът 2-2: Не поемай глупави рискове!
- Стажантът 2-3: Придържай се към рамките на бюджета!
- Стажантът 2-4: Ако искаш да си лидер, хората трябва да те уважават!
- Стажантът 2-5: Точната цена решава всичко!
- Стажантът 2-6: Познавай добре пазара си или умри!
- Стажантът 2-7: Не се оправдавай непрекъснато!
- Стажантът 2-8: Бъди истински лидер, не лукова глава!
- Стажантът 2-9: Не слагай всички яйца в една кошница!
- Блогът на Доналд Тръмп
- Стажантът 2-10: Подготовката в продажбите е най-важна!
- Стажантът 2-11: Никога не губи самообладание!
- NovaVizia.com във вестник “Класа” със “Стажантът”
- Стажантът 2-12: Не се оставяй да те надприказват!
- Стажантът 2-14: Опознай конкуренцията си и не я подценявай!
- Стажантът 2-15: В интервюто за работа най-важното е да си победител!
- Победителят в Стажантът 2
{ 1 trackback }
{ 10 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Ivan 08.01.08 в 19:02
Дълго време се въздъжах да коментирам и то съзнателно постингите относно “Стажантът”. Въздържах се защото мисля, че да преразказваш и да се съглазяваш и накрая да резюмираш( което е единсвеният начин на автора) не е начина да изразиш мнение или просто нямаш мнение. Да гледам с интерес сериала, но по-добре да се пише кое ми хареса, с кое съм съгласен, с кое не, защо и т.н. Тогава би имало смисъл да се пише… . Понякога аз бих уволнил участника, който уволнява и Тръмп, понякого бих уволнил друг, а един път бях възмутен от решението на Тръмп и както се пошегувах тогава, човекът който трябваше да бъда уволнен е не друг а самият Тръмп.
За конкретният епизод да и аз бих уволнил Стайси , дори бих я уволнил много по-рано, има поведение и даржане характерно за една група от хора ( съжалявам дори за един конкретен етнос). За съжаление нямам толкова време да се разпростирам и описвам моите за и против, просто ми липсва толкова време, но исках да маркирам и своето мнение относно постингите по тази тема, като цяло…
Поздрави,
Иван
Тодор Христов 08.01.08 в 20:39
Иване, благодаря за коментара. Не е трябвало чак толкова дълго време да се въздържаш да коментираш, според мен.
Моята цел с тези материали е да запаля повече хора да гледат предаването (за тези, които не го следят, защото не всички го следят и не са длъжни да са чували за него), а така също и да провокирам към някои разсъждения, като насочвам към различни въпроси, свързани с добрата теория и практика на лидерството, работата в екип, продажбите, работните взаимоотношения, предприемачеството и т.н.
Насоките правя непрекъснато с различни линкове към материали в NovaVizia.com и извън NovaVizia.com, a така също и от време на време, в някои материали, споделям и малко личен опит.
Това, че описвам какво се е случило в някой епизод не е повод за капиталния извод, че “нямам мнение” или че “се съгласявам”.
Но ако ти имаш конкретно мнение, свързано с конкретна случка, описана в някой мой материал – моля, коментирай, ако имаш време, ще се радвам.
zaza 08.01.08 в 21:59
В САЩ има пазар. (точка) Има търсене (точка) има и предлагане (точка) Това е съвсем накратко защо в САЩ хоратаще платят да им изкъпят кучето, а в Бъгария не.
Основният фактор е специализацията в дейностите- всеки работи това, което може и плаща за всичко останало. Ако всеки си работи само по специалността – той винаги ще има работа. Това е и една от основните грешки на комунизма. Всеки да прави всичко, а не само това, от което разбира. Вчера слушах как един човек се оплаква, че в неговия блок навремето всяко семейство е трябвало един ден да чисти входа. Днес никой няма да си отдели от времето да чисти входа и особено в САЩ. През това време доходността ако си работиш по специалността почти винаги ти е по-висока. Също така не би отделил от почивното си време, защото то е малко и би предпочел да възложи услугата на някой друг.
Стейси наистина беше малко неадеквагта н тящои дасами, а в други се губеше. Да не можеш да застанеш и да защитиш идеите си достатъчно добре е голям проблем и може би е логично да си отеди, за да поучи още малко.
Какво прави Анди? Не съм го виждал да се занимава сериозно с нищо до сега. Съотборниците му казаха, че е млад. Веднъж го номинираха, защото нищо не е правил, но изгоряха други, защото бяха направили много и фрапиращи грешки. Ако скоро не направи нещо забележимо – не виждам начин да се задържи в играта.
Алек 09.01.08 в 00:58
На мен пък ми беше мн интересен въпроса до каква степен лидера трябва да участва в самия процес на работа.Наистина лидера на APEX се включи много добре в самото миене на кучетата и така даде пример на всички останали , но смятам , че в дългосрочен план ако тя извършва най-много работа от всички ще се промени много отношението и респекта на останалите към нея като лидер на екипа.
Тодор Христов 09.01.08 в 09:58
Алек, това е много интересен въпрос!
В задачите от “Стажантът” според мен печелившата тактика на всеки ръководител на проект е да се включва възможно най-активно в част от реалната работа. Освен планирането, вземането на решения, делегирането на задачи и даването и събирането на обратна връзка, чрез включване в работата лидерът ще придобие реална представа как върви работата, ще може да усети “пулса” на проекта и ако се налагат някакви промени в поведението на екипа – би могъл да ги предприеме незабавно.
Това разбира се не бива да става с цената на вглъбяване в някаква малка, много специфична задача, защото все пак лидерът следва да има представа преди всичко за общата картина в екипа, не само за определени детайли.
Смятам, че с реалното включване в работата (след като планирането и делегирането са приключили) лидерът само ще извоюва допълнителен авторитет и няма да бъде обвинен, че не прави нищо, че само командва.
Конкретно в “Стажантът”, с включване на лидера в работата (по някои задачи, когато се налага) екипът му ще получи допълнителен ресурс, т.е. конкурентно предимство – защото времето и ресурсите във всички задачи са изключително ограничени.
Но… ако за момент се пренесем извън “Стажантът”, тогава ситуацията се променя, тъй като се предполага, че екипът ще има малко повече време от половин или един ден, за да постигне целта си.
В тези случаи лидерът може да се включи, а може и да не се включи в работата, стига да разполага с достатъчно ресурси.
Като цяло, личният пример винаги е добре дошъл, особено за по-неопитни служители, които имат нужда от насока и вдъхновение, но лидерът на един екип има като цяло съвсем други основни задачи – планиране, организиране, контрол, мотивация, даване и получаване на обратна връзка кой как работи и какво да промени в работата си, оценка, възнаграждение и много други неща.
Или, споделям мнението, че в дългосрочен план отношението на съекипниците към ръководителя на екипа би се променило, ако той работи на равни начала с тях, но не толкова защото работи с тях (едва ли не е равен), а защото няма да съумява да се справя именно с лидерските и мениджърските си функции, които би следвало да са основен приоритет.
zaza 09.01.08 в 17:34
Относно работата на лидера – виждал съм как мениджър мие тоалетни, за да покаже на персонала, че чистите тоалетни са от първостепенно значение за клиентите и ако са мръсни те няма да бъдат достатъчно удовлетворени. Това от своя страна води до намаляване на приходите, защото вероятно няма да се върнат.
Това обаче – отвъд океана…
Тодор Христов 09.01.08 в 17:45
В допълнение към примера с тоалетните:
Това е личен пример и просто няма как да не му стане неудобно на човек, когато мениджърът му свърши работата вместо него, и няма как да не си вземе бележка, освен ако…
…Освен ако изобщо не си вземе бележка и не му стане неудобно, което обаче е ясен знак за мениджъра, че въпросният човек вече трябва да си ходи.
Чудесно е, че мениджърът мие тоалетните, но той не може да ги мие вечно – за тази работа се разчита на друг.
Надявам се Алек да е доволен от приведените примери и разсъждения.
Иво Симеонов 09.01.08 в 22:44
В този епизод решаващото беше бързината на реакцията. Екипите трябваше бързо да се организират и просто да работят целенасочено. Време за кой знае какви иновативни идеи и мениджърски решения нямаше. Затова спечели по-организирания отбор. Стейси прекалено много умуваше и с това пречеше на отбора веднага да се захване за работа. А относно поемането на отговорност – ясно е, че котка по гръб не пада и тя никога няма да си признае, че се е издънила. Най-лошото за нея е че така и не разбра за какво я уволняват и не научи нищо от играта.
Тодор Христов 09.01.08 в 23:13
Но понякога можеш просто да кажеш “Направих това и това, а това и това – не”, вместо да кажеш “Аз не съм виновен.”
Това може да се окаже по-перспективна и храбра позиция, която да повлияе на Тръмп, защото той явно не обича хора, които никога не са виновни и никога не грешат – само Тръмп не греши.
Но пък харесва куражлиите.
zaza 10.01.08 в 17:07
В случая беше нещо като назидание – да покаже, че като не си вършат работата хората – някой трябва да изчисти тоалетните и това е той! Това означаваше хващайте се на работа!
Според мен ако работниците са заети на 100% а мениджърът е разпределил задачите и се е погрижил за всичко – нормално е и той да се хване да им помага, вместо да седи отстрани и да ги наблюдава. В такива случаи мотивира повече персонала, гледната точка не е, че изпълняват заповеди, а че помагат и изпълняват заедно задачата с обща цел. Това обаче трябва да е съчетано и с доста други дейности за получаването на истински екип.
Голям проблем в България е, че мениджърите се срамуват “да мият тоалетни” или смятат, че това не е тяхна работа. Резултатът от работата на мениджъра е постижението на екипа. Ако служителите не могат повече, но мениджъра е свободен – нормално е и тоалетни да мисти, защото той е отговорен ако са чисти или не.