Стажантът 2, епизод 8: Бъди истински лидер, не лукова глава!

Снимка: Sxc.hu

Осмият епизод на “Стажантът” по ТВ 2 предложи на зрителите няколко много характерни примера за лидерството, работата в екип, контрола на лидера и какво става, когато този контрол излезе извън ръцете на ръководителя на група (амбициозни) хора.

Също така, поредният епизод на “Стажантът” даде полезен пример за хората, които работят в областта на рекламата, тъй като задачата на участниците в играта бе свързана именно със създаване на рекламна кампания.

Но за всичко това, по-долу. Започваме!

Задачата – да се създаде рекламна кампания за набиране на полицаи към Ню-Йоркската полиция (New York Police Department – NYPD)

Задачата в “Стажантът”, която Тръмп обяви пред отборите на Apex и Mosaic, бе свързана със измислянето и създаването на рекламна кампания за набиране на полицаи за ню-йоркската полиция.

Рекламната кампания щеше да се оценява от Дони Дойч, собственик на Deutsch Inc – една от големите рекламни агенции в САЩ. Между другото, за Дони Дойч вече стана дума в Шефовете на рекламни агенции са лицемери.

Дони Дойч даде кратки, но ясни инструкции по отношение на рекламната кампания – тя трябва да акцентира на емоционалния момент, на това какво би мотивирало хората да кандидатстват в полицията.

Как се справиха отборите с рекламните си кампании

Отборите на Apex и Mosaic избраха за пореден път различни подходи в справянето със задачата.

Лидер на Mosaic след теглене на жребий бе най-младият участник – Анди. Той сам предложи план за реализиране на кампанията, която да впечатли повече хора, с мотото “Кога за последно…?” Анди бе на мнение, че кампания, в която се акцентира на героизма, в съчетание със силен личен момент и обществен дълг, ще даде добри резултати.

За пореден път някои от съотборниците на Анди не бяха съгласни с идеите му. Анди обаче успя без да създава напрежение да елиминира радикално различните идеи, като в същото време взе на въоръжение някои от предложенията на колегите си и така замисълът на рекламната кампания на Mosaic бе завършен, след което и реализиран на снимачната площадка.

Отборът на Apex избра друг подход. Още в самото начало блесна Човекът-идея Радж, който извиси глас в подкрепа на идеята си рекламната камлания за набор на персонал (полицаи) да акцентира на борбата с тероризма и световните заплахи, които дебнат навсякъде.

Идеята допадна на някои от членовете на Apex, други не взеха отношение, но на един човек идеята съвсем не се хареса и това бе избраният също чрез жребий проектен ръководител Елизабет.

Елизабет от самото начало интуитуивно усещаше, че не тероризмът и милитаризмът следва да са водещи в създаването на рекламна кампания за набор, която има за цел да докосне емоционално зрителите (потенциалните кандидати). Тя изрази нееднократно несъгласието си с идеите на Радж и компания, но не успя да предложи нищо по-добро.

В крайна сметка, отборът на Apex също засне своя видео клип за рекламната кампания за набор, както и се подготви да презентира през Дони Дойч и две негови сътруднички – мениджъри във фирмата му.

Резултатите на двата отбора

И двата отбора презентираха идеите си и произведените рекламни материали пред Дони Дойч, който категорично избра за победител рекламната кампания на Mosaic. Мотивите – по-емоционално, по-близко до хората послание, което има по-голям шанс да мотивира кандидатите да подадат своите документи.

Това автоматично определи за победител хората в Mosaic, а някой от Apex трябваше да бъде уволнен.

Лидерство или лукова глава

Тук искам да направя една скоба, в която да коментирам поведението на участниците в двата отбора, както и някои аспекти на връзката лидер-последователи.

В задачата с рекламната кампания за нуждите на полицията, ми направи впечатление рязката смяна в “климата” и в двата отбора.

За разлика от почти всички игри до момента, в играта с рекламната кампания забелязах силни анти-лидерски настроения и в Apex, и в Mosaic.

В Mosaic например, имаше няколко души (Кели, Мария и др.) които говореха лошо за проектният ръководител Анди. Не били добри идеите му, трябвало по друг начин да се направи кампанията… Това говорене започна още преди самата задача, когато всички очакваха Анди да бъде уволнен в края на епизод 7 на “Стажантът”.

Анди обаче показа гъвкавост, не започна да спори, просто отхвърли част от идеите на колегите си, тъй като прецени, че не се вписват в замисъла, който бе предложил, но с други неща се съгласи по съвсем естествен начин и на финала Mosaic показаха едно добро рекламно решение, съобразено с предварителните изисквания на Дони Дойч.

Нещо повече, Анди се съгласи в презентацията на проекта водеща роля да бъде дадена на съотборника му Кели, тъй като той е бивш военен и по думите му, “имал опит в тези неща”. Анди не показа колебание, просто направи това, от което прецени, че отборът му ще има полза.

На съвсем друг полюс стояха нещата със стила на ръководство на проектният ръководител на Apex, Елизабет.

Ако сте гледали епизод 8, вероятно сте забелязали враждебността, която витаеше около Елизабет почти от самото начало на проекта за рекламна кампания. Почти никой не искаше да й помогне с нищо. Над 50% от участниците в Apex почти не взеха каквото и да е било отношение към екипната задача (с идеи или реална работа), камерата дори показа Дженифър от Apex да си поставя червило в разгара на дискусиите по замисъла на рекламната кампания.

Екипът на Apex страдаше от сблъсък на идеи. Единствената идея за рекламна кампания бе приета безмълвно от почти всички, без Елизабет, и започна работа по обмисляне на детайлите. Липсваше характерният за първите няколко епизода на “Стажантът” брейнсторминг, липсваха разговорите, двупосочната комуникация.

Основна заслуга за това разбира се има самата Елизабет – лидер на екипа. Тя не се съгласи с идеята за рекламна кампания, която другите гласно или мълчаливо подкрепиха, но през цялото време не съумя да измисли нищо друго, с което да подобри представянето на екипа си в това състезание.

През цялото време, Елизабет бе разкъсвана от размисли, противоречия и колебания. Нееднократно смени мнението си за много неща и в крайна сметка никой не можа да разбере зад каква точно идея застава, какво иска, какво очаква от този проект и от хората си.

За мен бе много интересно да наблюдавам малкия бунт, който се “оформи” срещу Елизабет. Внезапно се оказа, че сътрудниците на Елизабет не искат тя да ги ръководи, защото ги води в погрешна посока, по-точно в никаква посока, лута се и е много хаотична в решенията си.

В този случай е много лесно да се обвини Елизабет, в мекушавост, нерешителност, липса на самочувствие или креативност, но истината за мен е някъде по средата. По-конкретно имам предвид, че съотнорниците на Елизабет сами направиха така, че тя да се чувства зле, отхвърлиха нейния формален авторитет и някак си само чакаха края на играта, за да дойде моментът на уволнението и Елизабет да си тръгне по заповед на Доналд Тръмп.

Но безспорно, по-голямата част от вината за колебливостта на Елизабет е на самата нея. Ето какво можеше да направи тя, за да ръководи хората си по-добре, за да тушира бунта и за да реализира по-добра рекламна кампания от предложената от колегите й:

• Брейнсторминг. Сблъсъкът на идеи винаги е добре дошъл. Елизабет следваше да насърчи хората да продължат да дискутират как ще планират кампанията за набор. Време за това винаги има, ако има желание.

• Личен пример. Елизабет следваше да предложи сама алтернатива за идея на рекламната кампания. Голяма нейна лична грешка бе фактът, че само спореше, че идеята на колегите й не е достатъчно убедителна, но така и не предложи нищо сама.

• По-оживена комуникация с всички. По едно време Елизабет изчезна някъде в коридорите, за да върши сама нещата, отчаяна, че другите не я разбират и не са кой знае колко кооперативни към нея.

Вместо това Елизабет можеше да разговаря по-активно, по-убедително и с фокус върху крайните срокове с всички, докато екипът заедно не измисли добър вариант за рекламна идея и кампания.

• Ясна визия. Лидерът на Apex не показа ясната си визия какво желае от хората. Вместо това тя се оплакваше кое не било наред. За да бъде човек лидер, той трябва да има визия. За да има иновативни решения, също е нужна визия.

• Приобщаване на неактивните членове. В един ефективен екип всеки е полезен с нещо. Безсмислено е да се говори, че разполагаме с екип, ако един или повече от членовете на групата хора не се включва с нищо в работата, с нищо не е полезен.

Имаше такива хора в Apex и Елизабет би могла да се опита да ги приобщи, било чрез директна покана да се стегнат и “влязат в час”, било чрез делегиране на конкретна задача, било чрез по-активна двупосочна комуникация. Но НЕЩО трябваше да се направи с тези хора.

• По-активна работа с по-съпричастните колеги. Съотборникът на Елизабет – Кевин, бе такъв човек. Но Елизабет не се съобрази с Кевин в общите си решения с него, игнорира го и за пореден път промени мнението си за начина, по който трябва да се проведе кампанията за набор на полицаи, а той разбра за всичко това в последния момент.

• Решителност в критични моменти

За Елизабет имаше няколко важни момента в цялата игра, но решителният според мен момент бе когато се разбра, че хората й са много отрицателно настроени срещу нея, обезпокоени от липсата на визия за проекта и перспектива за финализирането му.

Това бе момент на истината за Елизабет и точно там тя можеше да блесне, въпреки всички свои слабости до този момент. Елизабет можеше да (опита да) направи това, като по решителен и недвусмислен начин върне проекта в ясни рамки, визия и замисъл, както и като отговори публично на всички, които я недолюбваха.

Тя би могла например да каже нещо сплотяващо на хората, да ги фокусира към целта, а не към междуособиците, да им даде да разберат, че в крайна сметка играта изисква общи усилия и концентрация, не дрязги.

Ако след тези действия продължаваше да има хора, които са явно против лидера си, Елизабет можеше просто да ги помоли да напуснат проекта – не е задължително на всяка цена да работиш с някого в екип, ако той не иска да е полезен на екипа!

Мисля, че във връзка с разсъжденията ми ще ви бъде интересно да прочетете тази статия за лидерството, със заглавие “Накарайте слона да скача”. Ето един много характерен откъс от нея:

Лидерството не е да накараш хората да сторят това, което искат. Ако те искаха да го сторят, вие нямаше да сте им нужен за лидер.

Вместо това, лидерство е да накараш хората да направят онова, което не искат (или мислят, че не могат да направят) – и при това да бъдат изцяло въодушевени да го вършат.

Този парадокс е в основата на всяко велико лидерство.

В крайна сметка, Елизабет не направи нищо, за да защити позицията си на лидер, и вместо лидер се оказа в ролята на най-обикновена лукова глава (без да влагам нищо обидно) – т.е. в ролята на човек, който иска нещо, но не знае какво иска, как го иска и от кого го иска, въпреки че настоява, че знае и че е права за всичко.

Такива хора нямат шанс в среда, изпълнена с конкуренция и напрежение.

Кой бе уволнен

След всичко написано дотук, вероятно става ясно, че Елизабет, лидер на Apex, бе уволнена от Доналд Тръмп. Този път той постъпи много сурово, като право в очите каза на Елизабет, че я намира за ужасен ръководител, въпреки добрите препоръки, с които е попаднала в играта.

За първи път от началото на сезон 2 на “Стажантът”, Доналд Тръмп не даде възможност на ръководителя на екипа да направи номинации за изгонване и директно уволни Елизабет.

А победителите от Mosaic получиха своята достойна награда – техният видео клип за набор на персонал (полицаи) бе излъчен пред очите им на Таймс Скуеър и стотици хора имаха възможност да го видят. Така, членовете на Mosaic получиха възможността да изпитат истинско професионално удовлетворение и признание от добре свършената работа.

* * * * *

Предаването продължава с нов епизод тази вечер. Гледайте новата серия по ТВ 2 в 23,00. А ако сте гледали епизода, за който ви разказах по-горе, ще се радвам да чуя вашите впечатления и коментари.