Comments on: NovaVizia.com: Стажантът 2, епизод 8: Бъди истински лидер, не лукова глава!

By: Стажантът 2-9: Не слагай всички яйца в една кошница!

Стажантът 2-9: Не слагай всички яйца в една кошница! — Thu, 24 Jan 2008 19:15:50 +0000

[...] постави на дневен ред нещо, за което писах в материала си в предишния епизод – рязката смяна в атмосферата и в двата отбора. И Крис, [...]

By: zaza

zaza — Thu, 10 Jan 2008 09:05:21 +0000

В този епизод наблюдавахме отбор без лидер. Даже два отбора. Това беше много ясен пример какво се случва, ако екипът няма лидер. Причините бяха различни, но най-вече липса на авторитет. При апекс с лидера се свърши в момента, в който той прозря, че идеята на отбора ще го доведе до загуба. При мозаик всички бяха отписали Анди, което се видя от реакцията при посрещането му от заседателната зала – никой не очакваше той да се завърне. Това беше съпроводено сякаш и с недоволство.
В случая той пое лидерството – стремежът му да се докаже на моменти беше леко смешен. Той беше загубил авторитет и отборът му нямаше да го слуша, ако вървеше срещу него. (и ако не беше шампион по дебати) За разлика от него лидерът на Апекс трябваше да тръгне срещу отбора си и не успя да го направи, защото нямаше достатъчно голям авторитет (а и не беше убедителна) В този момент става ясно, че формален авторитет няма, единствено значение има – колко неформален ще си спечелиш.

Според вас какво трябваше да направи Елизабет? (или друг ръководител) в случай, че както и да обясняваш не можеш да убедиш отбора си 5-10 човека, че са на абсолютно погрешна посока. Тя си беше права, че не можеш да мислиш и да работиш за нещо, за което си мислиш, че не си права. (в предния сезон имаше нещо подобно, което не те вдъхновява)

Според мен Елизабет си заминаваше, Анди също. Нищо не ги спасяваше при загуба на отбора им. Анди сякаш го осъзна и при условие, че ако отборът му загуби – той ще си замине (това е последният му шанс да се докаже) той направи всичко възможно екипът му да работи според това, което той смята за правилно.
Точно обратното се случи с Елизабет – тя знаеше, че отборът и е на абсолютно грешна посока, но въпреки това се консултираше с него. Според мен решението беше – да разработи и представи собствената си идея. Бунтът беше почти без смисъл. Ако те се разбонтуват и спечелят – Елизабет получаваше имунитет, без да е направила нищо. Така че те решиха, че е по-лесно да загубят и да прехвърлят всички вината върху нея. След като осъзнаха това – никой нямаше желание повече да работи за победата. Единствения, който трябваше да работи и да поеме отговорността беше Елизабет. Тя обаче не осъзна това, не направи решителната крачка да представи собствената си идея, представи погрешна идея, което съзнаваше и трябваше да бъде уволнена.

By: Тодор Христов

Тодор Христов — Wed, 09 Jan 2008 17:42:50 +0000

Благодаря за коментарите, Весела и Илия!

За препоръките – да, явно това е някаква част от предварителната селекция на участниците, защото за Сезон 1 на “Стажантът” са били над 200 000 души. За Сезон 2 можем да предположим, че са били порядъчно количество, също.

Но очевидно е, че препоръките и връзките не вършат работа, когато други неща в участниците куцат.

By: Илия Добрев

Илия Добрев — Wed, 09 Jan 2008 16:59:38 +0000

Това което ми направи впечатление, освен всичко което коментира тук бе: “Въпреки добрите препоръки” – явно и там са нужни “връзки”

By: Vesela

Vesela — Wed, 09 Jan 2008 16:29:13 +0000

Благодаря много за изчерпателните коментари. Винаги когато имам възможност гледам Стажантът, а когато няма – чета вашите коментари. Последните две серии първо ги прочетох, а след това ги гледах на повторението в 16ч. и май вече така ще правя, защото се оказа, че е доста по-интересно
За самия “Стажант” 2-8. Тъкмо бях започнала вече да се чудя какво Анди прави в играта и той взе, че блесна. Това ми напомни на случай в моята практика когато един свит и наглед смотан сътрудник направи чудеса при първата дадена му вазможност. Харесвам такива ненатрапчиви бойци. Те са според мен двигателят на прогреса. Прекалено явните лидери често са въздух под налягане, за съжаление.