Най-популярните обяснения за провалите на топ-мениджърите

Преди няколко дни ви насочихме към презентацията на Сидни Финкелстейн на тема “Защо се провалят умните мениджъри?” Ако случайно сте пропуснали да я изгледате, направете го сега.

Тъй като ние от СИТА Мениджмънт Консулт се придържаме към принципа, че презентациите, книгите, статиите и обученията са най-достоверни и полезни, когато са построени на основа на някакво изследване в практиката, то не пропуснахме да се снабдим още преди 3 години с превъзходната във всяко отношение книга на Сидни Филкенлстейн, която се продаваше в България преведена на руски език под заглавие “Ошибки топ-менеджеров ведущих корпораций” (Алпина 2005).

В няколко поредни статии ще направя така, че онези от вас, които не са чели книгата, или по езикови причини нямат възможност да проследят презентацията на Финкелстейн, да получат по-голяма култура и поглед върху провалите в мениджмънта.

И така, ето кои са най-популярните обяснения в обществото за провалите на топ мениджърите според Сидни Финкелстейн, който в продължение на 6 години е ръководел мащабно изследване за провали и катастрофи в живота на различни компании, в различни точки на света:

• Некадърност
• Невъзможност да се предвиждат опасностите
• Неизпълнение на вече взети решения
• Липса на лидерски качества
• Недостиг на материални ресурси
• Недостатъчно усърдие
• Алчност и липса на морал

Подобни обяснения са популярни и у нас. Само сега например, покрай снежната обстановка на Зима 2008 чухме, че “нямало достатъчно пари”, “голяма е некадърността”, “цари алчност и нисък морал”, “не е възможно да се предвидят всички опасности” и т.н.

Въпреки популярността на тези обяснения, изследването на Финкелстейн не е открило достатъчно основателни и правдободобни аргументи в тяхна подкрепа.

Например, изключено е според Финкелстейн, че може да има некъдърен, т.е. некомпетентен мениджър. Старо правило е всеки бъдещ мениджър следва да има солидно образование по мениджмънт, бизнес администрация, публична администрация в някое авторитетно учебно заведение или център за квалификация в САЩ, Европа, Азия.

Това правило се спазва и затова топ-мениджърите в другите страни са хора с високо интелектуално ниво, задълбочени познания в различни области на обществения и икономически живот и са специално подбрани според трудовия им опит на подобни длъжности.

Стечението на различни обстоятелства, които биха могли да създават напълно непредсказуема ситуация, също не е основателно обяснение за провалите в управлението. Според изследването на Финкелстейн за повечето от корпоративните катастрофи висшите мениджъри са разполагали с информация, показваща каква точно е ситуацията.

Липсата на лидерски качества също не е приемливо обяснение. Според изследването например, преобладаваща част от мениджърите, допуснали провали, са имали силно лидерско поведение - били са силни личности, имали са чар, убедителна комуникация и са били изключително последователни.

Заключението на Финкелстейн е, че по-горните обяснения са популярни, но се разминават с истинските причини за провалите в управлението. Той ги открива в 4 поведенчески модела на мениджърите, за които ще стане дума в следващата статия.

Ето няколко малки коментари от моя страна.

• Вероятно имаме основание да мислим, че поради некъдърност, т.е. некомпетентност, у нас съществуват управленски провали. Какво обаче правим, за да не ги допускаме?

Назначаваме ли на мениджърски постове хора без добри академични познания по управление, макар че имат експертни познания в някакво функционално направление на компаниите? Да, назначаваме, при това както се казва “с удоволствие”.

Подценяваме ли обучението по мениджмънт в университетите, изискваме ли достатъчно от младите хора познания, “вкарваме” ли практика по време на обучението, как оценяваме знанията на студентите по мениджмънт?

Да, подценяваме обучението мениджмънт, правим се на “добрички” преподаватели и не изискваме, учим на “някаква теория”, без да я обвързваме достатъчно с наша и чужда практика на управление, оценяваме като надценяваме! И всичко това правим вече прекалено много години!

Обучаваме ли работещите мениджъри на компетентност? Обучаваме, но не съвсем по правилата. Нерядко казваме: “Те си знаят, затова нека семинарите за мениджъри да са по-скоро развлечение за тях, отколкото обучение”. И други работи още казваме.

• Вероятно също така имаме основание да обясняваме провалите в управлението с непредсказуемата ситуация. Какво обаче правим, за да имаме по-малко непредсказуеми ситуации?

Организираме ли мениджърските екипи да участват в разработването на бизнес плана, което всъщност се оказва най-добрата практика за разработване на бизнес план? Може би в някои компании у нас това се случва, но в преобладаваща си част компаниите у нас работят без бизнес план. Или с план, който не е достатъчно реалистичен.

• Вероятно имаме донякъде и основание да обясняваме причините за провалите в управлението с липсата на лидерски качества. Какво правим, за да не допускаме това?

Обучаваме ли младите хора на лидерско поведение? Обучаваме ли мениджърите да са лидери, а не надзиратели? А ако ги обучаваме, кой го прави това и как?

Надявам се да съм ви била полезна и този път. Кои са дълбоките причини за провалите на мениджърите според Финкелстейн, ще узнаете от следващата статия, съвсем скоро, отново в NovaVizia.com.