Тибетски мисли за ценните неща в живота

от Татяна Христова в Личностно развитие

ПътКои са ценните неща в живота е въпрос, по който повечето от нас имат мнение. Независимо от това мисля, че е добре да сравняваме мненията си, най-малкото защото такъв е пътят на човешкото познание.

По-долу са напътствията на един от видните съвременни тибетски учители – Джигме Кхйенце Ринпоче. Той е роден през 1964г., син е Кангюр Ранпоче – също изтъкнат тибетски учител. Джигме Ринпоче е високообразован, говори свободно английски и френски език, уважаван е заради задълбочените си наставления и смиреност. Пътува неуморно по всички континенти, за да напътства последователите на тибетските ценности.

По-долу следва съвет от Джигме Кхйенце Ринпоче към един кошничар, глава на семейство. Откъсът е от книгата “Пътища на духа: Малка антология на основни тибетски текстове” на Матийо Рикар

Ценните неща в живота според Джигме Ринпоче

“Някои казват, че нямат никаква цел в живота, но въпреки това сигурно имат поне една – целта да бъдат щастливи, както всички същества. Всички ние си пожелаваме добро. Това елементарно и фундаментално чувство е знак, че вътре в нас ние притежаваме потенциал, едно богатство, което трябва да използваме. Дълбоко в себе си никой не си желае злото. Дори мазохистът, който казва, че обича да го карат да страда, го прави само защото намира удоволствие в това.

Да се чувстваме отговорни за близките си е похвално, но имаме капацитета да отворим духа си достатъчно, за да поемем много по-голяма отговорност – отговорността за безбройните същества. Защо да ограничаваме дълбокото си чувство на нежност само до няколко души, когато можем да го дадем на всички същества…

…Да помислим. Какво бихме искали да предадем на децата си? Хубав образ на самите себе си, така че им се струваме по-хубави, отколкото сме? И защо? Материални блага? Това означава да им дадем в ръцете куп проблеми. Ще се карат за богатствата ни след нашата смърт и дори да разделим богатствата си приживе, някои ще си мислят че са излъгани, ще завиждат на онова, което другите са получили. Те могат да постигнат материалния комфорт, като работят. Какво още искаме да дадем на децата си? Нашето присъствие? Искаме или не, те ще се разделят с нас, когато умрем. В този момент мъката им няма да ни съживи, а на тях няма да донесе нищо полезно..

…Това, което можем да им завещаем, е извора на вдъхновението, виждането за нещата, което ще им даде увереност във всеки един миг от живота им. За да го направим, трябва самите ние да постигнем известна увереност, вътрешна сигурност. Това чувство може да дойде само от нашия дух, така че крайно време е да се заемем с духа си…

…Ако позволяваме на духа си да ни малтретира по такъв начин, че да живеем в страдание и да караме другите да страдат, това е знак, че ни липсва здрав разум. Мислите, които идват от смутения ни дух, са отрицателни. Вместо да си окайваме съдбата, да възпитаме в себе си алтруизъм и състрадание и тези положителни състояния на духа ще подобрят благосъстоянието ни – нашето и на другите. Това е здравият разум.

Всъщност смущението, в което се намираме, е неочаквана печалба – то е свидетелство за нашата чувствителност. Тези, които минават през живота без ни най-малко чувство на отчаяние, са безсъзнателни. Отчаянието, предизвикано от нашето осъзнаване, разкрива огромен потенциал за промяна, съкровище от енергия, от което можем да черпим с пълни шепи и което можем да използваме, за да изградим нещо по-добро, нещо, което безразличието не позволява.”

Тибетската мъдрост за ценните неща в живота в резюме

Всеки има вътрешен потенциал и следва да го използва.

Отговорността е към всички хора, а не само към близките хора.

Нека завещаем на децата си нашето виждане за извора на човешкото вдъхновение.

Алтруизъм и състрадание към другите.

Готовност да се променяме.

За книгата

Пътища на духа“Пътища на духа: Малка антология на основни тибетски текстове” е книга-компилация от някои от най-поучителните текстове от тибетската будистка литература, представени ни от най-щастливия човек в света – френският молекулярен биолог и будистки монах Матийо Рикар.

Син на философ и художничка, самият той генетик и ученик на нобелиста Франсоа Жакоб, Матийо Рикар (роден 1946г.) става будистки монах и се отдава на изучаване и разпространение на будизма. Днес той е един от най-известните специалисти в тази област и жива връзка между това учение и западния свят.

Живее в манастира Шечен в Непал, където покрай монашеския си бит се занимава с писане на книги, фотография и опазване на тибетската култура. Превежда свещени тибетски текстове и участва в множество хуманитарни проекти, в които влага всичките си приходи.

Снимка: geodesic, CC

Препоръчваме ти още:

За автора: Татяна Христова е съосновател на NovaVizia.com и част от "Сита Мениджмънт Консулт". Помага на фирмите да усъвършенстват качеството на своята работа чрез практични бизнес обучения, насочени към управлението на хора и екипи.

Кой друг иска да продава повече?
Стани по-успешен търговец за 30 дни! Виж как!
Touristika.bg: Всичко най-важно за независимия турист
Присъедини се към 6000+ умни хора, които получават най-новите статии в NovaVizia.com! Безплатно е.

  

1 коментар… прочети ги по-долу или добави един

Радосвета

“Отговорността е към всички хора, а не само към близките хора.
Нека завещаем на децата си нашето виждане за извора на човешкото вдъхновение.” Прекрасно казано!

Отговори на този коментар

Коментирай