Можем ли да усетим по-отрано задаващият се управленски провал? Според Финкелстейн (вижте видео презентацията му на тема “Защо се провалят умните мениджъри?”) можем. За тази цел той ни насочва към няколко предупредителни знаци:
- Наличието на неоправдано сложни неща в компанията.
- Загуба на контрол върху някои процеси.
- Лични качества на топ мениджъри.
Вижте за какво става дума.
Сложните неща
Става дума за сложна организационна структура (прекалено йерархична, с дублиране на функции, длъжности, комуникации). Сложни може да са още и организацията на работа, механизмът за разрешаване на проблеми, механизмът за вземане на решения, потоците за комуникация и т.н.
Нека си го кажем направо - сложните неща се създават от хора, които не знаят достатъчно добре материята. Сложното понякога е добра форма за показване пред служителите колко много неща се правят от мениджърите и колко важна е тяхната работа!
Загубата на контрол върху някои процеси
Например, загуба на контрол върху процеса на ефективно развитие на организацията, процеса на разрешаване на уж дребни, но значими за организацията проблеми, загуба на контрол върху сигнали от служители, от клиенти, от доставчици, от конкуренти.
Загубата на контрол върху процесите е характерна за компании, в които няма разбиране за контрола като процес, който започва от дефинирането на правила и стандарти.
Личните качества на мениджърите
Изследването на Финкелстейн посочва качества като прекомерна напоритост, самоувереност, пълно отъждествяване на личните интереси с корпоративните, избиване на различни комплекси чрез участие в шумни светски събития, фирмени партита, покупка на скъпо обзавеждане за офисите, скъпи фирмени коли и др. Подобни качества и наклонности могат да доведат до по-късни управленски провали.
Накратко, ако в компанията има склонност повече към сложни неща, ако контролът върху определени процеси е изтърван, ако топ мениджърите показват ясно някои качества като стремеж към лукс и показност пред обществото, прекалена самоувереност и излишна напоритост - управленските провали няма да закъснеят.
Какви са поуките от изследването на Финкелстейн за управленските провали?
Аз бих ги подредила ето така:
- Много добра теоретична подготовка и практически управленски опит, преди заемането на по-висок управленски пост, с цел достатъчно висока мениджърска компетентност.
- “Бърза” система за наблюдение на бизнес реалностите, с която компанията следва задължително да разполага, за да не бъде изненадана - както за бранша, в който се развива компанията, така и на макро ниво.
- Мениджърско поведение, ориентирано повече към слушане, отколкото към говорене, когато служители, клиенти, странични наблюдатели споделят някакво мнение.
- Стремеж към по-простички, но по-бързи и ефективни неща.
- Изкореняване на мании, че сме “най-добрите”, “няма други като нас” и на пагубни нагласи, които се разминават с реалността.
- Непрекъснато самоусъвършенстване, стремеж към увеличаване на мениджърската компетентност, защото животът е динамичен и новостите в управлението просто никнат “като гъби след дъжд”.
Ако имате да добавите още нещо, бихте могли да го споделите като коментар след тази статия.
И не пропускайте да си припомните отново презентацията на Финкелстейн, най-популярните обяснения за провалите и най-разпространените четири причини за управленските провали.





5 Коментара
Димитър Н. Митев на 16.01.08 в 23:01
“Изкореняване на мании, че сме “най-добрите”, “няма други като нас” и на пагубни нагласи, които се разминават с реалността.”
Хм… за това трябва да се напише цяла статия - направо го виждам като заглавие!
На доста народ бих я препратил.
Между другото благодаря за идеята - още на следващата оперативка ще го имам в предвид - действа като изтрезвително след кариерен махмурлук!
Татяна Христова на 17.01.08 в 16:01
Г-н Митев, ако чувствате прилив на творческа енергия, заповядайте да споделите опит тук! Ще бъде интересно и полезно!
Димитър Н. Митев на 17.01.08 в 23:01
Малко свободно време и като нищо ще се възползвам - поканата я приемам съвсем сериозно!!!
Димитър Н. Митев на 18.01.08 в 00:01
Между другото акцентирайки върху личните качества можем да направим един паралел между Финкелстейн и Рам Чаран а именно с твърдението му, че Добрите Лидери – хората, които носят отлични резултати и несъмнен успех на своята компания, - се отличават от онези които притежават размах и визия, но не умеят да превърнат мечтите си в реалност. Те притежават нещо, което другите нямат – Ноу – Хау! Имат го хората, които знаят какво правят, създават стойност и постигат поставените си цели. Личните качества са само част от характеристиките на Лидера и значението им сериозно намалява при отсъствието на Хоу – Хау – цитат от споменатата вече от вас книга.
Малина Маринова на 05.02.08 в 14:02
Господи!Колко е вярно- отнесено към управлението на страната ни.Единствените ми колебания са по отношение на компетентността на управляващите- аз нямам компетенциите да оценявам.Сложно,трудно и тъжно - независимо , че обяснява ситуацията.
Коментирай!