Лий Якока и “Къде изчезнаха лидерите?”

Последната книга, която си купих е на легендарния мениджър на Крайслер от близкото минало Лий Якока, издадена на български език от издателство Ciela под заглавие “Къде изчезнаха лидерите?”.

Помня добре как преди много години закупих от т.нар. “Руска книжарница” копие от книгата на Якока (на руски език), със заглавие “Кариерата на мениджъра”. И до днес историята за мениджърската кариера на Якока, за Форд, Крайслер и предизвикателствата на големия бизнес остава за мен една от най-хубавите книги по управление.

Ето защо, насочвам ви към новата книга на Якока “Къде изчезнаха лидерите?”, тъй като в нея ще откриете много интересни неща, свързани с една от основните теми в NovaVizia.com - лидерите и лидерството.

“Къде изчезнаха лидерите” не е типична бизнес-книга. В нея става дума много повече за политика, за глобализация, за вътрешното управление на САЩ, за президентството и най-вече - за гнева и фрустрацията на осемдесет и две годишния Лий Якока срещу глупостите в живота, породени от неубедителното лидерство, което все по-трудно си пробива път в наши дни, според него.

Ето кои са деветте божи заповеди на добрия лидер според Якока:

• Лидерът трябва да проявява любопитство.
• Лидерът трябва да има творческо мислене.
• Лидерът трябва да е комуникативен.
• Лидерът трябва да е човек с характер.
• Лидерът трябва да има смелост.
• Лидерът трябва да има убеждения и страст.
• Лидерът трябва да има харизма.
• Лидерът трябва да е компетентен.
• Лидерът трябва да има здрав разум.

Като твърд противник на сегашния президент Джордж Буш - младши, Якока прави сравнение с деветте качества на добрия лидер и стига до категоричното заключение, че Буш е много лош лидер. Това може да е така наистина, но пък Буш е доказан брандинг гуру (ето и ъпдейт по темата за брандинг гурутата).

Препоръчвам ви “Къде изчезнаха лидерите?” на Лий Якока, ако искате да почерпите опит и познания за лидерството от един от най-големите символи на корпоративна Америка.

В завършек, ще си позволя да цитирам един кратък откъс от книгата на Якока:

Една от най-важните поуки, които научих в бизнеса е, че ако от екипа си получаваш само една гледна точка, обикновено твоята, това е повод за безпокойство. Собствената си гледна точка можеш да имаш и без да плащаш за това.

Винаги гледах да има около мен хора, които на всичко бяха контра, за които можех да съм сигурен, че винаги ще намерят за какво да се заловят, за да са против. Това ме държеше нащрек.

През по-голямата част от кариерата ми за мен работеше един много талантлив човек, който се казваше Харолд Спърлич. Беше инженер и се занимаваше с планиране на продуктите, но освен другото беше и гениален.

В началото на шейсетте години на миналия век той изигра голяма роля в изработването на дизайна на първия Форд Мустанг. Хал не беше обаче някакъв кротък гений. Той обичаше да спори и беше много прям. Творческият процес за него беше нещо като ръкопашен бой.

Няма нужда да казвам, че Хенри Форд II го смяташе за недостатъчно почтителен. Накара ме да го уволня, а след няколко години уволни и мен. За щастие Хал се озова в Крайслер и двамата заедно създадохме някои много интересни неща - първо шасито К-кар, а после и минивана.

Не можех да си позволя да оставя егото ми да се намесва, когато ставаше дума за Хал. Той обикновено беше прав.

Джордж Буш е пословичен с назначаването на близки и приятели на ключови позиции, особено ако са набирали пари за кампаниите му или са приятели на хора, които са набирали пари за кампаниите му. Той обича да прави някои от назначенията по време на ваканциите на Конгреса, когато не трябва да получава одобрението му. Това е крещяща злоупотреба с президентската власт.

На всички ни е известен случаят с Майкъл Браун (”Брауни”), когото Буш назначи за директор на ФЕМА - Федералната агенция за управление на извънредните ситуации към Министерството на вътрешната сигурност. Едно време му бил съученик и го взе, без изобщо да го познава както трябва. Преди Брауни да стане директор на ФЕМА, вече бивш, е бил комисар на Международната конна арабска асоциация, каквото и по дяволите да означава това, но бил изгонен оттам. Може би напрежението го е съборило.

Само един господ знае какво накара Буш да назначи старата си тексаска приятелка и юридическа съветничка Хариет Мерис във Върховния съд. Той изобщо не обявни мотивите си, но каза наистина, че роля е изиграла религиозната й вяра. Ами да, смята Буш за Господ.

Това са примери за шуробаджанащина на високо равнище. Такива обаче можете да откриете и навсякъде другаде, където погледнете. А както е известно на всеки бизнесмен, квалификацията е от голямо значение.

Няма да наемете дизайнер на облекло да ви прави дизайн на коли. Няма да поверите управлението на вашия самолет на младежа, който отговаря за количките в лунапарка. Разумът не го позволява.

Ето такива интересни казуси, ситуации и размисли можете да откриете в “Къде изчезнаха лидерите?” от Лий Якока (Ciela 2007).