Принципите за управление на Анри Файол

Анри Файол е един от изтъкнатите теоретици и практици на управлението от началото на ХХ век и е известен със своя принос към административната теория и практика на управление на предприятието.

Роден е в Константинопол на 29 юли 1841 г. След като завършил обучението си в лицея в Лион (Франция) Файол продължил да учи в Националното висше училище по минно дело в Сент Етиен (Франция) и на 19-годишна възраст се дипломирал като минен инжинер.

Постъпил на работа в миннодобивната компания, с която свързал 65 години от своя живот до 1925 г. В продължение на 30 години Файол е бил изпълнителен директор на компанията, а след това е бил член на съвета на директорите почти до смъртта си.

Когато поел управлението на Compagnie Commenry през 1888г., компанията била на границата на банкрута. Файол я превърнал в една от най-мощните компании във Франция, която се прочула със своите превъзходни административни, технически и научни кадри.

Една от най-големите заслуги на Файол била доктрината му за функциите на администратора. Тя предизвикала широк отзвук сред промишлените кръгове. Можем да я открием в редица негови доклади, изнесени пред конференции още в периода 1900-1908г.

Файол е бил радетел за обособяването на т.нар. “административната дейност” в управлението на предприятието. И в този смисъл имал безспорни заслуги в научното разработване на принципите на организиране на административната дейност.

Какво означава това и как Файол стигнал до идеята за административната дейност в управлението на предприятието?

Според него операциите, които имат място в управлението на едно предприятие попадали в шест отделни групи:

• технически - това са производството, заготовките, преработката;
• търговски - това са покупката на суровини, продажбата, обмяната;
• финансови - това са търсенето на капитали и тяхното управление;
• охранителните - това са охраната на имуществото и хората;
• отчетните - това са инвентаризацията, балансът, издръжката, статистика;
• и накрая, административните - операциите по предвиждане, разпоредителство, организиране, съгласуване, контролиране.

Файол всъщност се е интересувал най-вече от последната група с операции - административните. Считал, че това е важна функция на управлението на всяко предприятие, а нейните съставни елементи според Файол означавали съответно:

• предвиждане - изучаване на бъдещето и съставяне на програма с действия;
• разпореждане - привеждане в действие на хората, на персонала;
• организиране - изграждане на материалния и социален механизъм на предприятието;
• съгласуване - свързване и обединяване на усилията и действията на хората;
• контролиране - наблюдаване, така че всичко да протича съобразно установените правила и разпореждания.

Искам да подчертая нещо, на което сега не се обръща достатъчно внимание, а само по себе си представлява важна и характерна особеност за творчеството на Анри Файол. Той е разграничавал функциите на управление от функциите на администрирането. За съжаление има много публикации, в които френската дума “administration” (творбите на Файол са на френски език) е преведена на английски като “management”.

Този превод не е съвсем точен, тъй като не отразява смисъла, който Файол е влагал в думата “administration”. Има много литературни източници на руски език, които са пренесли не френската дума, а нейния английски (и неточен, както вече казах) превод. ( Вж например: А. Файол. Учение об управление. Рязан. “Издательство”, 1924; А.Файол. Учение об управление. В: Научная организация труда и управление. Москва, “Экономика”, 1965).

Може би се питате защо Файол е считал функцията администриране за толкова важна. Според него администрирането имало решаващо значение за успеха, съотв. и за провала на работата в организацията.

Мнението му било, че дейностите предвиждане, разпореждане, организиране, съгласуване и контролиране са неделими и следва да се разглеждат като едно цяло, а не като отделни и независими едно от друго.

На тази основа Файол дефинирал двете условия, на които следва да отговаря всеки ръководител на предприятие. А те били:

• да бъде администратор, т.е. способен да предвижда, организира, разпорежда, съгласува, контролира;
• да бъде компетентен в областта на техническата функция, характерна за предприятието.

Или, ако се подцени техническата компетентност, а се заложи само на знанията и уменията за администриране, ръководителят няма да бъде успешен. Същото би се получило, ако се подцени аднимистративната компетентност на ръководителя.

И тъй като стана дума за успех, иска ми се да прибавя, че Анри Файол е разглеждал винаги този въпрос съвместно с 14-те си принципа на управление. Не мисля, че те са загубили своята актуалност сега, затова искам да ги изброя:

• Ясно разделение на труда, което да доведе до ясна специализация на функциите и разделението на властта в предприятието;

• Авторитет и отговорност на ръководителя, като авторитетът е резултат от интелигентността, знанията и неговия опит;

• Дисциплина от всеки, т.е. подчинение, усърдие, активност и изразяване на уважение;

• Спазване на единство на разпореждането, т.е. никой не бива да получава разпореждане от повече от един началник;

• Спазване на единството на ръководство, т.е. един ръководител, както и общ план за действията, които предстоят да бъдат осъществени в името на обща за всички цел;

• Подчинение на личния интерес на общия, в смисъл, че интересът на индивида или на групата не може да бъде приоритетен и за сметка на интереса на предприятието;

• Възнаграждението на труда да изразява цената на извършената услуга, да е справедливо и да удовлетворява както работника, така и работодателя;

• Централизация и децентрализация на властта в съотношение, което е най-благоприятно за преприятието;

• Яснота в йерархията - ясен път, по който преминават съобщенията от “горе-надолу” и “отдолу-нагоре”;

• Ред - предварително определяне на мястото, което всеки и всичко имат в предприятието;

• Справедливост, в смисъл съчетаване на доброжелателност с правосъдие, което позволява да се постигне една умерена степен на строгост в разпорежданията, без това да изключва предаността на работниците и добрата им воля в работата;

• Устойчивост на ръководния персонал, така че ръководителите на средно ниво да бъдат задържани на една и съща длъжност за по-продължително време;

• Инициативността, която следва да се поощрява, защото така се превръща във важен стимул на поведението.

• Единство на персонала, което може да се създава и развива, а благодарение на него се придобива сила.

Много са изследователите, които след Файол са доразвили доктрината за администрирането и приниципите на управление. И все пак той е бил първият, родоначалникът на идеи, които нямат аналог в теорията и практиката на мениджмънта.

А ако трябва да кажа накратко къде намират приложение в ХХІ век, без колебание бих посочил областта на организационните структури. Има две форми на структуриране например - става дума за линейно-щабната и линейно-функционалната структури, които са едни от най-разпространените фирми за управление в редица компании, в т.ч. и у нас.

Горчивата истина е, че има ръководители на организациите у нас, които не осъзнават защо техните организации са устроени точно така. От тук се ражда и безредието, хаосът, неясното разделение на труда, възлагането на задачи в разрез с принципа на единството на разпорежданията, лошата дисциплина, несправедливите възнаграждения и т.н.

И накрая, нека се попитаме как Анри Файол е успял да превърне една почти банкрутиралата организация в мощна за своето време компания. Не е ли неговият силен интерес към управлението като концепция, една от възможните причини?! Защото и по времето на Файол, както и сега, управлението е съчетание на практика с правилата на теорията.

Тази статия на Симеон Христов се публикува за първи път на страниците на NovaVizia.com.