След вчерашната си разходка сред природата и до морето се завърнах “обогатен” с много бизнес идеи. Шегувам се. Сблъсках се с ужасни примери за правене на бизнес, маркетинг и брандинг.
Един от лошите примери за брандинг бе единственото отворено заведение, което видях по пътя си от центъра на курортен комплекс “Св.Св. Константин и Елена” (бивш “Дружба”) почти до Гранд Хотел Варна.
На тази снимка, която изрязох леко, за да се събере за публикуване в NovaVizia.com виждате заведение, което се нарича “Хавай” (Hawaii). Името на заведението е изписано с големи зелени хавайски букви на червения покрив.
Незабавно си зададох въпроса: “Бих ли кръстил заведението си точно “Хавай”, при условие, че то се намира на брега на Черно Море?”
И отговорът на този въпрос е: “Не, никога не бих дал на заведението си точно това име!” Все едно да кръстя хотела си в полите на Витоша с името “Катманду”!
“Морска звезда”, “Големия рапан”, “Синята скала” или някакви други (черно)морски мотиви в името бих използвал евентуално (въпреки, че тези три имена специално са много банални и неуникални), но Хавай няма нищо общо с Черно Море и района на курортен компекс “Св.Св. Константин и Елена” и използването му е просто неуместно.
После си казах “ОК, какво пък толкова?! Хавай – Хавай! Може би правят хубави коктейли с ананас и други екзотични плодове!” и бях склонен да отмина, докато не забелязах каква е кухнята на заведението с име “Хавай”, а именно (на черната табела на снимката, написано с тебешир):
- Шкембе чорба
- Агнешка дроб чорба
- Пача
- Агнешка дроб сърма
- Пълнени пиперки
- Винен кебап
- Мусака и др.
Бях поразен от целия този миш-маш от брандинг послания – заведение на брега на Черно Море на име “Хавай”, което предлага на клиентите си пача и пълнени пиперки. Кухнята (1), името на заведението (2) и природата (3), в която се намира то бяха в толкова съвършен асинхрон.
Затова и не се стърпях и публикувах снимката тук.
Помните ли материала “Дефиниция за брандинг“? В него ставаше дума за следната дефиниция за брандинг:
Брандинг – това е да накараш някой, който има потребност от продуктите ти да те опознае, хареса и да ти има доверие.
Предвид на тази дефиниция за брандинг, възможно ли е да имаш доверие на продукта на заведение, което излъчва толкова силно противоречиви послания към клиента още преди клиентът да е влязъл през вратата или седнал на маса? Може ли по този начин да се спечели доверието на клиента и той да се престраши да поръча (купи)?
Лесни, елементарни грешки, които бързо и просто могат да бъдат избягвани, при добро желание и малко познания. Не се иска завършен университет за това.
Или?
{ 20 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Longanlon 25.02.08 в 21:30
ааа, виж сега, ако агнешката дроб-сърма е добра, нема значение хавай ли се казва или катманду…
мисълта ми е, че брандингът и рекламата няма никакъв смисъл самоцелно да преследват някакъв идеал за “добър вкус” или нещо такова, а само и единствено да се целят в таргет-аудиторията си.
в случая, ако посетителите на това заведение не са обременени от особени интелектуални щения, кичът е близък до техния бит и душевност и това, което ти наричаш противоречие би служило перфектно за привличането им.
Тодор Христов 25.02.08 в 21:54
Съвсем не съм съгласен! Клиентите на това заведение са платежоспособни хора, немалка част от тях са чужденци – все пак това е курортен комплекс.
Дори и за известен процент от тях кичът да е нормално нещо, както казваш, то поне би могло да се помисли за някакво съответствие между име на заведение и меню – ако щеш “Царска чорба” да се казва, но не и “Хавай”, ако ще предлага пача и шкембе.
Мисля, че този вид съчетание още по-добре би се вписал в интересите на клиентелата, която описваш и там те биха съзрели по-ясно себе си, т.е. би се получили по-убедително брандиране.
oggin 25.02.08 в 23:23
Че кво му е на хавайския винен кебап ? Шовинисти
Longanlon 26.02.08 в 00:13
“Мисля, че този вид съчетание още по-добре би се вписал в интересите на клиентелата”
Tака смяташ, защото също както негърката от Стажантът си мислиш, че познаваш Бронкс без всъщност да си разговарял с жителите му.
Царска чорба звучи домашно, селско, но къде ти селото да се сравнява с митичния Хавай, на който брачеда има плакат, донесен от чужбината???
Александър Крумов 26.02.08 в 00:29
Когато заведението изглежда така и има борд меню написано с тебешир, клиентите не се залъгват, че ще бъдат обслужени от полуголи хавайки. Предвид нивото на ресторантьорството в България и потребителите, които търсят ниски цени, по-добре да се казваш Хавай, отколкото “При Пешо”. Най-малкото на чужденците “Хавай” им звучи по-познато отколкото “При Цола”, примерно. Лично аз в голяма степен подкрепяm longalon.
Тодор Христов 26.02.08 в 00:41
Надявам се, разбирате добре, че примерът ми “Царска чорба” е съвсем условен.
Аз говоря за съчетаване на елементи, за излъчване на общо послание. Нека е послание с вкус на чорба, или с хавайски мотиви, но да има нещо обединяващо, да има идентичност.
Мисля, че клиентите, които и да са те, ще оценят това.
Забравих да спомена и още един детайл от общата картина – облеклото на сервитьорите. Те бяха облечени в черни панталони и бели ризи – знаете ги, класическите ресторантьорски униформи от миналото, че и настоящето. Не ми казвайте, че Хавай, пачата и класическите официални сервитьорски дрехи са това, от което посетителите на един курортен компекс (това не са само братовчедите от село) имат наистина нужда и че това наистина е за доброто на заведението.
И, Лонганлон, допускаш грешка като предполагаш, че не познавам този тип клиенти и че не съм разговарял с тях. Мисля, че изводът ти е малко прибързан.
Не само че не ги познавам – работил съм в подобно заведение, обслужвал съм подобен тип клиентела (не знам дали си имал същия опит) и мисля че съм видял отблизо немалко неща. Това няма пряка връзка с темата за брандинга, но тъй като сам повдигна темата, трябваше да те поставя на мястото ти.
Longanlon 26.02.08 в 11:17
Едно примерче, Тодоре:
В града, в който живея, в централната част има два ресторанта, много близо един до друг, в които много хора от офисите, както и работници и всякакви други ходят да обядват.
Единият е бившият ведомствен на АЕЦ, сега направен луксозен, с отлична обстановка, професионални сервитьори, перфектна кухня. Понеже не плащат наем и режийни, цените им са невероятно ниски – основно ястие от обедното меню е 1.50-2 лв.
Другият е просто барака с пластмасови столове и маси и надупчени от цигари покривки, в която дъни Планета ТВ, освен това яденето е по-скъпо.
Вторият е пълен до отказ всеки ден. И аз предпочитам да ям в него, само дето още не съм успял да си отговоря защо.
Жасмина Милева 26.02.08 в 12:50
Сигурно, защото са ти на сърце кичът и чалгата… Нищо лошо в това, но аз също подкрепям мнението на Тодор, че щом говорим за курортен комплекс, чиито основни посетители са чужденци, би трябвало да има някаква симбиоза между всички елементи в брандинга. Как ще обясниш на един германец примерно, какво е пача, шкембе или други подобни? Или какво значи “Hrizantema”, “Temenuga”, “Kokitche” и все в тоя род имена на хотели?
Мисля, че българските собственици на хотели и заведения, в по-голямата си част все още не обръщат особено внимание на брандинг, имидж и маркетинг изобщо като цяло. У нас все още властва алъш-вериша и търгашеството на дребно.
Здравка 26.02.08 в 12:57
АЗ работя на територията на този курорт от 12-13 години, познавам и собственика и заведението. През лятото има достатъчно екзотични коктейли, ястя и десерти. В момента на бившата друзюжба извън фирмитекоито имат възможност да хранят служителите си на място, има само строителни работници – повечето турци от околните региони. Ясно е че в менюто ще има агнешка чорба, а не стек Хавай – това си е баш предлагане, адекватно на търсенето.
Тодор Христов 26.02.08 в 13:12
Ето, изясняват се нещата малко по малко.
Благодаря за актуалното включване, Здравка!
takoko 26.02.08 в 14:00
Напълно подкрепям автора. Този ресторантъор е пълен аматъор. Личи си, че никога не се е занимавал с подобен бизнес и незнае как да си продаде стоката. Амбиентето е пълна измислица: плетени столове и маси, върху които ще се консумира битова народна кухня;изкуствена трева, която пасва само по цвят с табелата. Освен това бих добавил и името, което би следвало да се идентифицира с кухнята, персонала и цялата обстановка.
Жасмина, хотелите на златни пясъци са с традиция и затова носят подобни имена: има част с хотели цветя-мак, палма, лилия…;има алея с птици-синигер, чучулига. Това е брандинг и туристите ги припознават, затова тези имена не се сменят.
Longanlon 26.02.08 в 16:42
takoko, вместо като художествен критик да оценяваш стила на обстановката, защо не обърнеш внимание на ЕДИНСТВЕНИЯ фактор, който има значение в бизнеса – печалбите?
takoko 26.02.08 в 16:54
Темата брандинг е важна, когато предприемачът се е ориентирал към дългосрочно печалби. С моята обосновка показвам какво представлява предприемачът в сферата на туризма в България.
SSH_ON 26.02.08 в 20:17
Парите за инвестиране са били на масата, нямало е много време за губене в измисляне на име.
А и както каза Longanlon, агнешката дроб-сърма е важна
Niko 27.02.08 в 12:31
Тодоре само да ти кажа, че надписа с тебешир е на български, което ще рече че явно е предназначено за такива. А в момента да обиждаш заведение, в което ти самия си бил клиент е малко смешно и падаш доста ниско с този си пример. Аз например бих свързал името с това, че храната те принася на едно по-добро място, а какво по-добро от ХАВАЙ- храната от рая.
Niko 27.02.08 в 12:34
Нещо друго в добавка, чужденците си умират за нашата кухня.
Тодор Христов 27.02.08 в 12:46
Niko, хайде без излишни емоционални изблици – нито падам ниско, нито ставам смешен.
Това е един бърз материал на тема брандинг, нищо повече. Не е материал на тема кухня или на тема “най-добро име на заведение”.
Не съм бил клиент в това заведение, нямам идея как си останал с това впечатление.
Niko 27.02.08 в 13:08
Да ми говориш за “емоционални изблици” е смешно, защото твоя коментар се появи 1-2 минути след моя. Просто ми е странно как на гърба на едно обикновено заведение правиш “бърз материал”. Начина по които описа нещата човек остава с впечатление, че си бил клиент и това според мен могат да го кажат и другите участници.
П.С. Спирам да пиша, защото това заприлича на кръчмарски спор. Лек ден!
Тодор Христов 27.02.08 в 13:20
Настроен си негативно след като и минутите ми броиш – кога отговарям и какво правя.
А не трябва.
Темата на материала е за брандинг – прочети отново статията по-горе, ако нещо не си разбрал и след това коментирай, но не по кръчмарски.
пепи 26.03.11 в 15:49
пък то пълни глупости…..хайде стига сте говорили само.ресторантиора не е никак аматор.има няколко доста оборотни заведения на златни пясъци и то от дълги години.дайде да ви обясня малко.напълно съм съгласна че заведението е с със доста поостаряла архитектура…..но…..да ви кажа и така си е оборотно.менют е такова ,а именно българско.всеки чужденец ял виенски шницел с помес но не всеки е ял шкембе чорба и така българската мусака.и знаете ли какво……..чужденците си ги поръчват точно тези българските гозби…заведението се казва хавай от както е отворено а то е горе долу от преди 15 години…затова не му се и сменя името:) клиентелата (постоянната) си го знаят и си ходят там всяко лято …баба и дядо от герания пййват по една бира хапват шкембе орба и отиват да се плискат на минералния басейн…..това е истината и не мисля че е смешно иа маса курорти и всеки може да отиде кадето му хареса.и ето че и въпросния за някой смешен хавай има дългогодишни клиентизавръщащи се всеки май месец…………..и от къде знам ли …доста години съм работила в това заведение……:) приятен ден