Как действат интерактивните групи? (1)

Значителна част от живота на всеки един от нас протича в групи. Израстваме в семейства, учим в училище, някои продължават образованието си в университети. Това означава, че участваме в групи и групова дейност. Професоналната ни работа също е свързана с работата на други хора, при това в групи.

Общият знаменател, под който могат да бъдат поставени всички групи, това са интеракциите (взаимодействията) в групата. Когато хората в групата си взаимодействат, те участват в два основни вида интеракции:

• Интеракции по повод изпълнението на задачи.
• Интеракции по повод социални контакти.

Как действат интерактивните групи, когато хората в тях изпълняват някакви задачи?

Един от първите изследователи, който разкрива отговора на този въпрос според характера на поставената задача, е Steiner (вж “Group Process and Productivity, New York, Academic Press, 1972). За да прогнозира груповите действия, той разработва интересна и практически приложима класификация на задачите. В основата й са три въпроса.

1. Може ли задачата да бъде разделена на подзадачи или това е невъзможно?

Ако задачата е неделима на подзадачи, то това е унитарна задача, т.е. тя не може да бъде разпределена между отделни изпълнители и следва да бъде зададена като “индивидуална задача” - на един изпълнител.

Противоположност на унитарните задачи са делимите задачи. Те могат да се разделят на подзадачи, които да бъдат възлагани на различни изпълнители. Например, в колективните спортове (футбол, баскетбол и пр.), в строителството на сгради и др обекти, се поставят задачи, които са делими - те предполагат определено разделение на труда.

2. Кое е по-важно при задачата - произведеното количеството или качеството на действията?

Когато същността на задачата се състои в това да се произвежда колкото е възможно повече, то тази задача е максимизираща (изисква максимума).

Когато от инидивида или от групата се изисква да приложат точно определено усилие и се определя колко да е пределът на това усилие, задачата е оптимизираща (изисква оптимални усилия).

3. Как индивидуалният принос се съотнася с груповия продукт?

За да отговори на този въпрос Steiner предлага следната класификация от 5 типа задачи.

Задачите, при които индивидуалните приноси се обединяват, са адитивни задачи. Например, почистването на тротоарите от сняг, при което всеки изпълнява едно и също действие, като се старае да не пречи на този, който рине снега до него.

Задачи, при които груповият продукт е средна величина от индивидуалните съждения, са компенсиращи задачи. Компенсиращите задачи изискват групово решение, което може да бъде изразено като средно аритметична величина на индивидуалните решения на членовете на групата. Например, оценката на група шофьори колко да са таксиметровите коли на една стоянка, може да е средна величина - тя изразява различни оценки, но в крайна сметка може да бъде намерен правилния отговор.

Задачите, при които групата избира какво да е решението от общия брой индивидуални съждения на членовете на групата, са дизюнктивни. Дизюнктивните задачи изискват групата да избере едно решение от общия брой индивидуални съждения на участниците. Така например, в групата може да възникнат няколко съждения, но трябва да се избира само един отговор.

Задачи, при които всички членове на групата са длъжни да имат принос в продукта, са конюнктивни задачи. Изискват всички членове на групата да действат заедно. Скоростта, с която група алпинисти може да изкачи един връх, зависи от този, който най-много изостава в изкачването.

Задачи, при които групата може да решава как индивидуалният принос се съотнася с груповия продукт, са дискреционни задачи. Дискреционните задачи позволяват на групата да решава какъв да е начинът на изпълнение на задачата. Например, ако групата трябва да даде оценка каква да е температурата в едно работно помещение, то тази задача може да бъде извършена, само ако групата има свободата да избере своя собствена процедура за вземане на решение. Крайното групово решение може да е средна величина от индивидуалните предпочитания на членовете на групата.

Какво ни дава подобна класификация

Авторитетни изследователи на групи и груповото поведение - Wilk и Van Knippenberg отбелязват, че оригиналната класификация на Steiner има две привлекателни качества. (вж “Перспективы социальной психологии”. Перев. с англ. Москва, ЭКСМО, 2001р с. 466)

Първо, благодарение на нея става възможно определянето (класифицирането) на голям брой задачи. Например, изграждането на една покривна конструкция на къща е задача, която е делима, оптимизирана и адитивна. Монтажът на един автомобил е задача, която е делима, оптимизирана и конюнктивна.

Второ, класификацията на задачите на Steiner позволява прогнозирането на груповото действие, както и на груповата продуктивност.

В заключение: Няма как да не забележим, че от вида на задачите зависи и каква организация на работа ще изградим в компанията. И още - как ще определим приноса на отделните служители към груповия продукт.

Това има отношение към системата за оценяване и определянето на възнагражденията според приносите и резултатите на служителите.

В следващите два материала по тази тема ще узнаете как работят интерактивните групи, когато им се възлагат друг вид задачи.