Как работят интерактивните групи, когато задачата е дизюнктивна? (3)

В предишните два материала от поредицата за интерактивните групи разгледахме как действат интерактивните групи, както и какво е поведението на интерактивните групи при адитивните задачи. Време е да видим какво е характерно за поведението на интерактивните групи при дизюнктивните задачи, както и какво е приложението на всичко това в деловия живот.

Какво е дизюнктивна задача?

Всяка задача, за която се избира едно единствено решение, след като участниците в групата са изказали своите виждания по проблема, е дизюнктивна задача.

Интересът към този вид задачи възниква в началото на 30-те на 20 век, когато Show предложил нов (за тогава) подход за разрешаване на сложни проблеми от инидивид и малки групи. (Show, M.A., A Comparison of individuals and small groups in the solution of complex problems, American Journal of Psychology, 44, 1932, 491-505).

Пример за дизюнктивна задача

Ето един пример за дизюнктивна задача:

На брега на реката има трима мисионери и трима канибали, които трябва да се прехвърлят на другия бряг. На тяхно разположение е само една лодка, а в нея могат да се разположат само двама души. Да гребат могат само мисионерите и само един от канибалите.

От съображения за сигурност и безопасност, мисионерите в никакъв случай не трябва да се окажат на брега в ситуация, когато канибалите ще са повече от тях.

Въпросът е колко преплувания е необходимо да се направят с лодката, за да могат всичките мисионери и канибали да се прехвърлят на другия бряг на реката.

Правилният отговор на тази задача е “13 преминавания”.

Когато Show задал тази задача, той наблюдавал, че с нея по-лесно се справя група от хора, отколкото отделни лица. Обобщавайки резултатите от своите наблюдения, изследователят откроил по-голямата възможност на групата да изправя някои грешки и неверни предположения.

Правило за постигане на истината

Show анализирал внимателно дейността на тези групи, които са справяли успешно с тази задача, както и дейността на тези групи, които не успявали да намерят вярното решение. Като релултат той получил обяснение, което нарекъл “Правило за постигане на истината”.

Това правило гласи, че:

Ако в групата има един човек, който предлага вярното решение, то успехът на групата като цяло е осигурен.

Казано с други думи, груповият успех може да бъде постигнат дори и от един член на групата, а груповото изпълнение на подобни задачи зависи от знанията и уменията на най-компетентните участници в групата.

Още изследвания върху дизюнктивните задачи

Следващите изследвания обаче доказват, че правилата за постигане на истината не е валидно за всички случаи. Така например, в задачата с мисионерите и канибалите, има момент на “озарение”, или възгласът “Еврика!”, докато при други задачи това може да не се получи. Стига се до извода, че когато става дума за задачи, при които не може да се разчита на “озарението”, то правилото за постигане на истината не подхожда и не бива да се разчита на него.

Steiner (вижте повече за идеите на Steiner) сумира получените данни от всички изследвания, посветени на груповите решения при сложни задачи. Според него:

Потенциалната производителност на групата, която работи по дизюнктивна задача зависи от възможностите на по-компетентните членове на групата.

Въпреки наличието на много компетентен член, “губещият ход на решение” на задачата може да лиши групата от възможността да стигне до вярно решение. “Губещ ход” има, когато най-компетентният член не използва своите възможности. Както и когато другите членове на групата не поддържат предложенията на най-компетентния член.

Това обикновено се случва, когато най-компетентният член в групата има нисък статус или когато не се ползва с достатъчно доверие, за да може да убеди своите колеги в правилността на своите съждения.

В резюме

Със сигурност във вашата работа имате да решавате задача по подобие на задачата с мисионерите и канибалите. Вижте кой сред вас е с най-голяма компетентност по въпроса и разчитайте преди всичко на него в намирането на решение, дори и ако има по-нисък статус в групата.

Ако ръководите група от хора и имате да решавате сложна задача, подкрепете идеите на най-компетентните ваши служители, вместо да налагате само и единствено вашето лично мнение по въпроса. Става дума все пак за дизюнктивна, а не за обикновена задача, нали?