Постоянно отлагам да изкажа мнение по тази тема. Причината е, че мащабите на студентско поведение, което не се вписва в рамките на “успешен студент” са застрашително големи, а аз осъзнавам, че не мога да се боря с “вятърни мелници”. В по-голямата си част преподаватели, университети, други висши институции, а и самите студенти, гузно подминават темата.
По мои преки наблюдения около 20-25% от родното студентство има мотивация и поведение, ориентирано към успех, или знае какво иска да постигне с помощта на това, което учи в университета. Само че 20-25% е твърде малко на фона на останалите 75-80%!
Ето един пример от моята практика.
Преди около месец и половина започнах работа със студенти от четвърти курс, които се обучават да работят в сферата на международните икономически отношения. Би следвало да са с нагласа за усвояване на компетентност както в технологията на международните икономически отношения, така и в друга област.
Например, да мислят самостоятелно, да говорят свободно, да могат да водят дискусия, да могат да се самоорганизират, да желаят да работят в група (екип), да знаят как да представят собствени идеи и т.н.
Жалко е, но трябва да кажа, че една голяма част от тях (около 75-80%) са млади хора, които са имали досега много добър и отличен успех, но същевременно:
- Се държат като истински “отворковци”, когато разговарят с мен (аз не съм като тях и те не са като мен от гледна точка на статус), като не забравят да споменат, че са (цитирам) “отлични комуникатори”;
- Не се свенят да ми казват, че са достатъчни добри, за да им се налага да посещават редовно учебни занятия;
- Не си водят записки, защото можели да помнят;
- Не могат да опишат какви са техните качества и силни страни;
- Не искат да научат какво е това, което може да ги продаде успешно на пазара на труда;
- Гледат враждебно или с насмешка, когато съвсем добронамерено им препоръчвам да запомнят определено нещо;
- Мълчат упорито, когато ги подканям да изкажат мнение по някакъв въпрос;
- Бързат да приберат оскъдните си записки в джоба на якето или в малката дамска чанта, когато в последните 5-6 минути на лекцията казвам: “А сега, кой има въпроси?”;
- Не се срамуват от своето незнание и с широка усмивка на уста казват, че досега през 4-те години на учене в университета не им се е налагало да четат книга или статия в списание или в интернет, освен учебниците по учебните предмети;
- Не се срамуват да говорят помежду си, след като часът е започнал, да се прозяват, дори и да разглеждат списания или да преписват някакви теми (вероятно от часовете, на които са отсъствали), дори когато организирам за тях интересни учебни игри;
Определено отличните и много добри оценки не са критерий за успешен студент”!
Успешният студент е ориентиран към постигане на успех в своя живот, а ученето в университета възприема като “средство” за постигане на този успех. Затова успешният студент е преди всичко отговорен към собственото си поведение на студент.
Ето какви са характеристиките на успешния студент в добрите американски и канадски университети според експертното мнение на самите университети:
- Отговорен и активен в обучението си.
- Поставя си цели и се самомотивира, за да ги постигне.
- Задава въпроси, за да скъси разстоянието между незнанието и познанието.
- Сяда в залата по-напред, сякаш казва “искам да скъся разстоянието между мен и този, който ме преподава”.
- Води записки, незаисимо, че ползва учебници и друга допълнителна литература. Умее да организира своите записки.
- Възприема своите преподаватели като част от един общ екип, затова следва това, което преподавателят препоръчва да се прави.
- Разговаря и обменя опит със своите колеги-студенти за учебните предмети, задания, учебници.
- Зарежда се с позитивизъм за занятията - поддържа зрителен контакт с преподавателя, следи речта му, участва с желание в дискусия.
- Подготвя се редовно през семестъра за всяко занятие.
- Управлява времето си.
В заключение
Реших да споделя какво мисля по въпроса какво е да си успешен студент, за да съдействам по някакъв начин на:
- Само тези студенти, които искат да знаят правилните критерии за “успешен студент”, за да ги прилагат.
- Работодателите, които търсят “нови служители” сред студентските среди и им се налага да отсяват сеното от плявата.
21 Коментара
Манол Трендафилов на 11.04.08 в 18:04
Браво. Ако и преподавателите мислеха така щеше да бъде съвсем друго. Определено да се изучи дадена дисциплина много зависи от преподавателя, защото има такива които много не ги интересува, също и проявената “креативност” от моя страна бързо бива убивана поради преподавателски мързел. Връзката БИ трябвало да е двустранна, ама не е в повечето случаи. Може би една подходя
Какво е да си успешен студент? на 11.04.08 в 18:04
[…] Да си успешен студент означава да си отговорен към себ
Георги Танев на 11.04.08 в 18:04
Във България е по-важно къде си завършил и какви са ти оценките, отколкото какво знаеш, умееш и какви личностни качества притежаваш. Вероятно има и хора за които тапията е 2-ра по важност, но това са малка част от работодатели, HR и някои студенти.
Longanlon на 11.04.08 в 20:04
За съжаление или не, младите хора са еднакви навсякъде по света - те са самонадеяни, разсеяни, не им се учи. Това, което различава качеството на образование са университетите. Правилата в тях и налагането им, селекцията на кандидат-студенти, преподавателите - това създава дух на учене, на уважение:
http://longanlon.bloghub.org/254/
Ивайло на 12.04.08 в 11:04
Преди една седмица взех моята диплома за Висше образование и ето моето мнение по въпроса.На мен най-интересни ми бяха упражнинията и лекциите на преподаватели,които даваха примери от своя личен житейски опит.Аз смятам,че не всеки преподавател умее да води диалог със студентите-по-голямата част участват в монолог,гледат да претупат материала и така до следващата група студенти.Студентите-ами повечето ми колиги се бяха записали за да :отложат казармата;да могат да ходят на студентски бригади;да продължат да си живеят на гърба на родителите,ако може в друг град-супер!Още много може до се каже по темата,но трябва да отивам на работа!Поздрави от мен!
радостина на 13.04.08 в 13:04
напълно съм съгласна със споделеното мнение. само искам да кажа, че не очаквах от нова визия да допусне такава грешка. с цялото ми уважение към хората, които стоят зад нова визия, бих искала да кажа, че не се казва успешен студент, а успял студент. успешен е прилагателно, което се използва за неодушевени предмети, за разлика от успял, което се използва за одушевени, както е в случая със студент - грешка, която се допуска масово, дори и от водещи медии и публични личности.
Татяна Христова на 13.04.08 в 19:04
Радостина, като автор на този материал искам да кажа, че благодаря за това, че алармирате за грешка. На свой ред и аз ще направя лично проверка кое е по-правилно “успешен” или “успял”!
Татяна Христова
Мария Василева на 14.04.08 в 02:04
Дълго се чудех да коментирам или не, защото догодина ще съм 4 курс в ИУ-Варна, същата специалност ( МИО ) и не знам в коя % -ва група ще попадна, но ето и моето мнение…
Съгласна съм с почти всичко. Често на лекции професори са изказвали съжелението си относно нивото на което са студентите, а после добавят и, че ако ние не сме пример за добри студенти, то коя специалност ще е… Проблем има и ще става по-голям, само се надявам, че го осъзнават не само професорите, а и студентите.
Забележката относно записките, обаче, ми се струва малко неуместна. Записките трябва да са оскъдни. Трябва да са за примери, които ги няма в уч. материали или за нещо, на което професорът набляга. Преди около 2 седмици имах възможността да присъствам на 2 лекции в университета и двете започнаха с “а сега пишете…”. Това не са записки, а диктовки. Мислиш повече кое как да съкратиш, отколкото за съдържанието. А в “почивката”, когато са разясненията и примерите и когато всъщност се казва най-важното, гледаш уморено през прозореца. Не съм запозната с Вашия стил на преподаване и дано под записки не разбирате диктовки. А ако и тогава студентите не желаят да пишат, не знам…
Студентите мълчат, защото никога не им се е давало право да говорят. Защото нито в гимназията, нито в университета (първите 2 години примерно) се развиват т.нар. меки умения. / Няма курсове по презентационни умения, leadership seminars, communication skills workshops…/ Да можеш ясно да изразяваш позицията си пред публика става с практика. (Друг е въпросът за не-желанието…)
Поздравления за сайта и хубавите теми.
Стоян Мечев на 14.04.08 в 13:04
По точка 6 - успелия студент… Възприема своите преподаватели като част от един общ екип, затова следва това, което преподавателят препоръчва да се прави.
Тези отношения са двустранни. Като възпитаник на ИУ-Варна мога да кажа, че едва 20-25% от преподавателите се стремят и успяват да изградят такива отношения със студентите.
Георги Танев на 14.04.08 в 14:04
@ Мария Василева - като чета коментара ти, се замислям за условията в колежа който завърших. Не е много по-различно от това, което ти разказваш за преподаването в твоята специалност. За нещастие си има материал, спускан от министерството, който трябва да се преподаде, като за останалото (примери и нещо практическо евентуално) почти не остава време. За щастие намерих сред някои от преподавателите, хора които дават съвети, помагат и насочват при интерес. По този начин съм получавал книга по маркетинг и реклама от доцента и асистента по специалнсотта. Благодарение на които съм изнасял реферат за рекламата пред колеги, а на семинарните упражнения решавах казусите (един вид домашно) на дъската, като така се забавлявах и използвах наученото от книгите. Това ми даде ценен опит за говорене пред публика и определено колегите ми се радваха. Правил съм незадължителни задачи по управление, които от своя страна развиха някои допълнителни умения. Това е благодарение на някои преподаватели. Това го няма в учебната програма и въпреки че съм завършил един от най-неизвестните ВУЗ-ове в България. Радвам се че съм имал късмета да попадна там и съм се чудил, дали ако бях влязал в някой прехвален ВУЗ, щях да съм изчел толкова и да съм развил ценни умения, за които ти споменаваш, просто поради доверието което ми е оказано - с реферати, решаване на казуси (и дори помощ в компютърната зала където колегите са много, а часовете малко и също имам умения). За щастие това -> презентационни умения, leadership seminars, communication skills workshops…/ Да можеш ясно да изразяваш позицията си пред публика …
Всичкото имах възможности и го правих, въпреки че го няма в учебната програма (освен leadership seminars, communication skills workshops, които бяха част от курса по бизнес психология - факултативно от външен преподавател).
След всичко това “експерти” твърдят че студентите нямат ясна представа за старт на кариерата и (накъде да се насочат - което е част от обучението) - системата е проблемна. Това че има много демотивирани студенти е истина, но има и мотивирани. Изглежда че да бъдеш успешен студент, е по-скоро функция на условията в които попаднеш и това как ще ги използваш.
Татяна Христова на 14.04.08 в 17:04
Мария, благодаря за Вашия коментар. Факт е, че написах този материал само за две категории читатели. Първатата - за студенти, които имат глава на раменете си и се вълнуват от темата.
Вие очевидно сте от тях. Знам, че има много преподаватели, които диктуват. Обаче има и такива, които не диктуват. Да кажем аз съм една от тях.
Въпросът ми е, защо добрите и мотивирани студенти не съумяват да се възползват от такива преподаватели?!
Защо не правят разлика между истинските преподаватели и фалшивите (тези, които казват “пишете”)?!
Защо трябва да се извиняват, че така са научени и в средното училище, и във университета?!
Това, че мотивираните студенти се оставят да бъдат водени от немотивираните, е не по-малко страшно от това, че имаме близо 80% немотивирани!
Ще бъде хубаво, ако вземете отношение отново.
Татяна Христова на 14.04.08 в 17:04
Стоян Мечев за съжаление е също прав!
Отново поставям въпрос - как студентите се държат с мотивираните преподаватели? По същия начин като с немотивираните? Или нещо по-различно.
Татяна Христова на 14.04.08 в 17:04
Коментарът на Георги показва, че “Успешният студент” е следствие от две неща - лична (на студента) мотивация) и мотивация и висока отговорност на преподавателя!
Същото мога да кажа и за това, което е споделил и Ивайло и Longanlon.
Благодаря на всички, които се включват в дискусията.
Димитър Минков на 14.04.08 в 17:04
Понеже взаимоотношенията преподавател-студент са двустранни тук е важно отношението и на двете страни.
Никой обаче не комнетира елементарния факт, че в България все още няма професионална ориентация и болшинството студенти са приети в специалност, която по една или друга причина не ги влече.
Другия факт, който е необходимо да се отбележи е че в учебните програми все още има една камара баластра, която е включена по незнайни за мен причини…
Елементарното натрупване на подобни предпоставки води до плачевното състояние описано в темата.
Татяна Христова на 14.04.08 в 17:04
Чудесен коментар, г-н Минков! Въпреки че в този материал фокусът е върху поведението на студентите, които са с цели и самоотговорност.
Защо има баласт в учебните програми мога да ви кажа. Защото програмите “се скрояват” според “възможностите” на някои преподаватели. Вместо да е точно обратното
Георги Танев на 14.04.08 в 18:04
@Димитър Минков
. Да си объркан кандидат студент в тази държава е простимо, все пак преди да станат студенти, тези объркани индивиди са били подлагани на всякакви препоръки, съвети и заповеди от околния свят какво да правят с живота си. За щастие имам удоволствието да познавам много готини хора от провинцията (бяхме 10-15 софианци в специалността).
Причината да се запишат в специалност, която не ги влече, е че евентуално висшето им образование може да допринесе за по-висока заплата и по-хубава работа (по възможност на топло с кафенце). Друг силно мотивиращ фактор за кандидат студент с объркана представа за бъдещата си реализация в Ъпсурдистан (от група Ъпсурд), е социалното стъпало, което може да ти даде званието “висшист” и голямата радост на мама и тати, особено ако си първият член на фамилията от много години (или въобще), който ще стане висшист. Това може да те мотивира да направиш бърз избор, към специалност, която ако има привкус към позиции с получаване на повечко власт и/или пари, може да стане още по-апетитна и желана. И разбирасе да отидеш в големия град далеч от родителите (често срещано явление в което няма нищо лошо), дава възможността за флиртове, купони и да видиш свят
По въпроса с баластрата - има я, много е, прекалено много е. Тя е сред главните демотивиращи фактори, особено когато виждаш някой как възпроизвежда материала, получава по-високи оценки а сам не разбира какво казва. Докато мотивирания студент може да учи повече, но ползата си остава само за неясното бъдеще, когато ще ползва това знание. (много се разписах)
Мария Василева на 14.04.08 в 21:04
“Въпросът ми е, защо добрите и мотивирани студенти не съумяват да се възползват от такива преподаватели?!”
Силно се надявам, че се възползват, защото в противен случай ще излязат от университета с 4 изгубени години…За съжаление, ако човек няма вътрешна мотивация за успех, колкото и усилия да полага даден преподавател, ефекта ще е по-скоро нулев.. Отделно от това си мисля, че има разлика между добри и мотивирани студенти. Студ. книжка от горе до долу с 6-ци те прави отличен студент, но повечето от познатите ми, които спадат към тази графа, нямат каквото и да е желание да се заемат с нещо извън уч. план. (= нулева мотивация).
Според мен най-големият проблем сред студентите е именно демотивацията, липсата на цел и посока, на поемане на отговорност. А да обвиняваш средното училище или университета е лесно, но като завършиш едва ли ще има значение.
И аз съм имала моменти в които съм се оплаквала от университета, или по-скоро от системата, но когато подходиш с правилни очаквания и използваш наличните ресурси, резултатите може и приятно да те изненадат. Всичко, което съм постигнала досега не би било възможно без университета, било то заради добри професори, АИЕСЕК, контакти, които съм направила. Лично аз отдавна съм спряла да обвинявам университета, а съм по-скоро благодарна. Може да не ми харесват 1001 неща като материална база, учебници от 63 година и лекции под формата на диктовки, но има още толкова, за които си заслужава да бъда там. Това е , което на по-голямата част от студентите им убягва. Положителната страна.
Ирина на 16.04.08 в 13:04
Здравейте, г-жо Христова,
Вашите коментари ме изкушиха да се включа:
“Защо добрите и мотивирани студенти не съумяват да се възползват от такива преподаватели?! ”
Защото им падат като гръм от ясно небе. Когато в трети курс попаднах на истински мотивирани преподаватели (да, професора и асистентите работеха като екип), те бяха толкова различни от досегашния стил на преподаване, на отношение към студентите, на демонстриране на знания и интерес по материята, че ние действително се оказахме в небрано лозе.
“Проглеждането” никак не бе приятно - да признаеш, че си се поддал на инерцията през тези две години и половина назад. За мен още по-разочароващо бе, че този предмет и тези преподаватели бяха изолиран случай по време на следването ми.
“Защо не правят разлика между истинските преподаватели и фалшивите ?!” - според мен разликата я усещат всички студенти. Само че някои избират “да се извиняват, че така са научени”, други се мъчат да се научат на нещо по-добро. Докато следвах, а и сега смятам, че проблемът е в практиката преподаватели и студенти да си мълчат.
И така, преподавателят, дори и да полага усилия, не получава обратна връзка, което го поставя в положението на студентите през повечето време.
Татяна Христова на 16.04.08 в 18:04
Ирина, благодаря за отговора - и аз мисля като Вас, но все пак исках да чуя и други мнения.
NeXt » Студенти на 09.06.08 в 18:06
[…] като цяло. Затова като в NovaVizia излиза статия Да си успешен студент означава да си отговорен към себ
Том Питърс за продажбите на 14.06.08 в 10:06
[…] там каквото и добро да направиш, ще попаднеш на студенти, които не го заслужават. По-важното е какво става с продажбите на работните […]
Коментирай!