Вашите коментари ме изкушиха да се включа:
“Защо добрите и мотивирани студенти не съумяват да се възползват от такива преподаватели?! ”
Защото им падат като гръм от ясно небе. Когато в трети курс попаднах на истински мотивирани преподаватели (да, професора и асистентите работеха като екип), те бяха толкова различни от досегашния стил на преподаване, на отношение към студентите, на демонстриране на знания и интерес по материята, че ние действително се оказахме в небрано лозе.
“Проглеждането” никак не бе приятно – да признаеш, че си се поддал на инерцията през тези две години и половина назад. За мен още по-разочароващо бе, че този предмет и тези преподаватели бяха изолиран случай по време на следването ми.

“Защо не правят разлика между истинските преподаватели и фалшивите ?!” – според мен разликата я усещат всички студенти. Само че някои избират “да се извиняват, че така са научени”, други се мъчат да се научат на нещо по-добро. Докато следвах, а и сега смятам, че проблемът е в практиката преподаватели и студенти да си мълчат.
И така, преподавателят, дори и да полага усилия, не получава обратна връзка, което го поставя в положението на студентите през повечето време.

Силно се надявам, че се възползват, защото в противен случай ще излязат от университета с 4 изгубени години…За съжаление, ако човек няма вътрешна мотивация за успех, колкото и усилия да полага даден преподавател, ефекта ще е по-скоро нулев.. Отделно от това си мисля, че има разлика между добри и мотивирани студенти. Студ. книжка от горе до долу с 6-ци те прави отличен студент, но повечето от познатите ми, които спадат към тази графа, нямат каквото и да е желание да се заемат с нещо извън уч. план. (= нулева мотивация).

Според мен най-големият проблем сред студентите е именно демотивацията, липсата на цел и посока, на поемане на отговорност. А да обвиняваш средното училище или университета е лесно, но като завършиш едва ли ще има значение.

И аз съм имала моменти в които съм се оплаквала от университета, или по-скоро от системата, но когато подходиш с правилни очаквания и използваш наличните ресурси, резултатите може и приятно да те изненадат. Всичко, което съм постигнала досега не би било възможно без университета, било то заради добри професори, АИЕСЕК, контакти, които съм направила. Лично аз отдавна съм спряла да обвинявам университета, а съм по-скоро благодарна. Може да не ми харесват 1001 неща като материална база, учебници от 63 година и лекции под формата на диктовки, но има още толкова, за които си заслужава да бъда там. Това е , което на по-голямата част от студентите им убягва. Положителната страна.

По въпроса с баластрата – има я, много е, прекалено много е. Тя е сред главните демотивиращи фактори, особено когато виждаш някой как възпроизвежда материала, получава по-високи оценки а сам не разбира какво казва. Докато мотивирания студент може да учи повече, но ползата си остава само за неясното бъдеще, когато ще ползва това знание. (много се разписах)

Защо има баласт в учебните програми мога да ви кажа. Защото програмите “се скрояват” според “възможностите” на някои преподаватели. Вместо да е точно обратното

Никой обаче не комнетира елементарния факт, че в България все още няма професионална ориентация и болшинството студенти са приети в специалност, която по една или друга причина не ги влече.

Другия факт, който е необходимо да се отбележи е че в учебните програми все още има една камара баластра, която е включена по незнайни за мен причини…

Елементарното натрупване на подобни предпоставки води до плачевното състояние описано в темата.

Същото мога да кажа и за това, което е споделил и Ивайло и Longanlon.

Благодаря на всички, които се включват в дискусията.

Отново поставям въпрос – как студентите се държат с мотивираните преподаватели? По същия начин като с немотивираните? Или нещо по-различно.