Какво ни дават знанията?
Знанията са като карта на дадена местност, на която има много информация. Тази карта е безполезна, ако не умеете да си служите с информацията в нея и още повече, ако картата въобще не ви трябва. Вие имате някаква представа от картата, какво има в тази местност. Това ви дава познание и предимство, за да решите какво да правите. И до тук се изчерпва ползата от знанието.
Ще ви дам един пример:
„Президентът на един Американски колеж, наследил доста обширна земна площ, за съжаление бедна и не култивирана. Там нямало нито обработваеми площи, нито полезни изкопаеми, нито нещо друго ценно и следователно земята била бреме, което носи само разходи, защото за нея трябвало да се плащат данъци.
Малко след това щатът построил път през наследеният участък. Един ден от там минал с колата си един „необразован” човек, който забелязал, че теренът е разположен на билото на висок хълм и от него се открива прекрасна гледка във всички посоки. Той (невежият) забелязал още, че мястото е обрасло с ниска иглолистна растителност. Веднага купил петдесет акра на цена десет долара за акър.
Близо до пътя вдигнал красива дървена хижа с голяма трапезария. До нея построил бензиностанция. След още известно време съградил една дузина едностайни дървени бунгала край пътя и започнал да ги дава под наем на туристи за 3 $ на нощувка.
През първата година хижата, къщичките и бензиностанция му донесли приход от 15 хиляди долара. Следващата година той разширил своя план – построил още 50 тристайни дървени вили, които давал под наем на почиващи от близкия град и през зимата, и през лятото на цена 150$ за сезон.
За дървен материал не похарчил нито цент, защото участъкът бил залесен (същият участък, който президента на колежа смятал за безполезен). Красивата местност и необикновените дървени къщички послужили като реклама, макар че много колежански преподаватели биха били ужасени при мисълта да строят курорт в такава дива местност с такъв груб дървен материал. Той продължил да строи и да печели.
Този човек надарен с въображение и далновидност, минава за невеж, защото няма образование в общоприетия смисъл на думата. Той обаче притежавал достатъчно организирано знание и го прилагал. След години президентът на колежа, който смятал, че е наследил някакъв съвсем безполезен участък, казал:
“Само помислете! Този човек, когото всички ние бихме сметнали за съвсем необразован, комбинира своето невежество с петдесет акра безполезна земя и за една година печели от него повече, отколкото аз мога да спечеля за пет години преподавателска работа, в която влагам цялото си образование, което имам.”
Това съвсем не е нещо ново, това се е случило някъде в началото на миналия век. Всъщност знанията не правят човека можещ, нито притежаващ организирано знание, правят го човек с малко повече знания от преди.
Една от основните теми по новините от 2007г. насам е икономическата криза в САЩ. Международният валутен фонд изчисли, че загубите от сегашната криза на световната финансова система възлизат на 945 милиарда долара.
Във финансовата сфера особено по високите й етажи, едва ли работят невежи хора. Там по-скоро работят хора със престижно образование, голям опит и вероятно MBA диплома. Въпреки това централните банки се намесиха със финансови инжекции, а Федералният резерв намали рязко лихвите, за да стабилизират икономиката и да помогнат на закъсалите компании да не фалират.
Компаниите преди и след намесата на централните банки реализираха огромни загуби. От същата тази криза някои хора постигнаха огромна доходност, а други само няколко милиарда долара.
Изводът който можем да си направим, е че високото образование, само по себе си не е гарант, че ще спечелите, нито че няма да загубите много пари. Само по себе си то може да даде престижна диплома – отваряща вратите на много компании и високи етажи, но не и способността да взимате правилни решения и да печелите.
Самият Хенри Минцбърг (професор във факултета по мениджмънт на университета McGill в Монреал, Квебек, Канада) казва така:
„Не можете да създадете мениджър в класната стая. Хората се учат само в процеса на работа.”
Процеса на работа изисква да организирате знанията, които притежавате и да ги приложите в работата.
Как можем да приложим едно знание?
По много начини, но колкото по-ефективен начин изберем, толкова по-добре. Ето един пример:
Какво ще направите, ако ви дадат безлихвен заем от 100 000лв. за 10 години?
Всеки от вас ще помисли за дейност (или дейности) с която е запознат и/или има опит, за да инвестира тези пари и да спечели от тях. За един банкер това може да е даване на заем, за един търговец – реклама, покупка на едро, по-голям асортимент и т.н., за производител – нови производствени мощности с които да икономиса разходите и да увеличи производството и качеството, обучение на персонала и т.н.
Всеки ще използва парите по познат за него начин, за да инвестира тези 100 000лв. В случая, знанията са като тези 100 000лв., когато човек ги получи, той се опитва да ги използва по начин по който може. Това изглежда много просто, но в действителност е и много важно!
Използването на знанията е по същият начин – каквито и знания да усвоите, дори от тази статия, трябва да намерите начин по който да можете да ги използвате. В противен случай тези знания ще се превърнат по-скоро в пасив, подобно на земята която е получил президента на американският колеж, като наследство – „тя е бреме, защото за нея трябва да се плащат данъци”.
Човек който може интелигентно да използва знанията на друг, е не по-малко образован от този, който само притежава знанието, без да знае какво може да направи с него.
От тази гледна точка, дори да получите знание, което няма видима практическа насоченост, то вие можете да го използвате, както невежият човек е използвал онези 50 акра земя.
Това не значи че програмист може да започне с голям успех да инвестира в имоти или имотен инвеститор да пише програми, само след като получат знание от областта на другия. Затова и хората се стремят към знания, които биха им били полезни. Знанието за един управител, маркетолог, HR специалист и т.н. може да е както актив така и пасив.
Отношението на онзи невеж човек към земята му е донесло много пари, докато на президента на колежа – ценен урок. Човек може да се стреми, да се отнася към нещата с отворено съзнание, за начините по които може да ги използва. Невежият човек не е имал набор от предразсъдъци към земята. Той е видял в нея актив! Това е била първата стъпка, а организираното използване на знанията му и действията са го направили можещ. И така е спечелил.
Ще завърша с един цитат на Робин Шарма:
„Силата и конкурентното предимство, идват само когато полезната информация решително се приложи на практика”
Докато не започнете да използвате знанията получени до момента, прочитането на тази статия, ще си остане едно пасивно знание за вас. Това би обезсмислило както прочитането, така и написването й. За да се научите как да използвате знанията, първо трябва да започнете да ги използвате. Само с четене, няма да промените отношението си към света, нужно е действие.
Забележка: В статията са използвани цитати от книгата „Законът на успеха” на Наполеон Хил.
Тази статия на Георги Танев се публикува за първи път на страниците на NovaVizia.com.
Благодарим ти, Георги!
{ 5 trackbacks }
{ 17 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Илия Добрев 15.04.08 в 14:44
Много хубава и поучителна статия, звучи ми малко като съвременна приказка – накрая има поука
Иван 15.04.08 в 15:03
Браво Георги, много хубава и поучителна статия. За съжаление въпреки, че всичко е така и има много книги от този сорт, е много трудно да с епремине към действие или и да се премине да не се откажеш твърде рано и всички усилия да бъдат хвърлени на вятъра. Интересно ше ми бъде да поразмишляваме по тези въпроси.
Поздрави,
Иван
Георги Танев 15.04.08 в 15:56
Ако има достатъчен интерес, мога да отложа статията за трудовия пазар и да доразвия темата. Има неща които реших да не включа в статията, тъй като не намерих начин да обесня в синхрон с останалото, а и са по-трудни за разбиране. За сметка на което са изключително важни.
gamar 15.04.08 в 18:57
Искам малко в страни да отбележа, че примерът с кризата по световните пазари не е много коректен, макар че ти си загатнал истинските причини.
Кризите нямат връзка със знанието и уменията, а с користни и престъпни цели.
От една страна фирмите шмекеруват, за да си надуват капитализацията, банките се избиват да дават кредити за да са по-напред, а спекулантите натискат нагоре и надолу индексите и цените, за да си правят печалба.
В тази каша, важното е да излезеш ни лук ял, ни лук мирисал.
Георги Танев 15.04.08 в 20:09
@gamar Именно със знанията и уменията имат връзка, защото някой хора и фондове имат печалби, въпреки кризата(Фондът на Уорън Бъфет отчете близо 10млрд. мечалби (ако спомените не ме лъжат) ). Именно тяхното отношение към пазара във който са били участници заедно със останалите играчи на него, е това което ги отличава. Едни са имали користни, престъпни и спекулативни цели – може да са спечелили или изгубили от това. Но те са използвали именно знанията и уменията си по определен начин и това ги е довело до резултатите на които сме свидители в момента и описани в статията. Ако все още смяташ че примерът с кризата не е коректен, моля уточни кое смяташ за некоректно.
Благодаря на всички включили се с коментари.
Петър Пеев 15.04.08 в 21:42
Не мога да остана пасивен и да не коментирам ,че статията е актуална и добра.В България ,където взимането на тапия е върха на айсберга по стара ком. традиция. Нужно е да се разясни ,че днес очакванията са да превърнеш тези знания във възможности,решения на проблеми ,печалба или с други думи да придобият реални,материални измерения.Аз лично бих желал да прочета още по тази тема.
takoko 15.04.08 в 22:33
Хайде пусни мухата и да дискутираме, че и на мен ми хареса! Дай това трудното за разбиране…:)
gamar 15.04.08 в 22:37
Ако правилно съм те разбрал, твоето мнение е, че въпреки знанията на работещите във финансовата сфера, сривът е на лице.
“Изводът който можем да си направим, е че високото образование, само по себе си не е гарант, че ще спечелите, нито че няма да загубите много пари.”
Изводът е верен, но моето мнение е, че конкретният пример не е съвсем на място за разлика от този за професора и хижите. Даже в кръга на шегата има един лаф, че който не може да прави пари, учи другите как да го правят.
Та това е, смятам примера за некоректен, защото според мен причините за сривовете са от друго естество и нямат много общо с академичното образование на заетите в тази сфера.
Това, разбира се, не трябва да те демотивира да пишеш статии!
Петър Пеев 15.04.08 в 23:12
Човека тука не говори ,че сривът е поради или въпреки че хора имат знание или образование ,а ,че в тази криза в която много компании са загубили големи суми има и такива излезли много напред .
Георги Танев 15.04.08 в 23:52
@gamar Причините за този срив специално, са много, някои вече излезли в публичното пространство други все още неизвестни. Дадох примера, защото е показателен как във сфера където работят хора със еди какво си образование, могат да се реализират огромни по мащаб загуби. Не съм написал, че това е причината. Ако централните банки не бяха се намесили толкова активно, вероятно загубите щяха да са още по-големи. Ще ти отговоря малко по-така “маменето е първичен икономически акт: да получиш повече срещу по-малко”. Кризата, е следствие от това, че много хора неможаха да изплатят своите заеми (не съм запознат със всички инвестиционни инструменти). Това, че едни са дали повече лоши кредити или са инвестирали във лоши финансови активи, е тяхно решение, довело ги до загуби. Тъй като инвеститорите нямат желание да губят, разпродават преди да са загубили(повече). Така ценният паричен ресурс става все по-дефицитен. Недоверието расте, междубанковото кредитиране става скъпо, ако въобще се отпусне кредит. Доверието намалява, поради незнание колко е закъсал другия и това е само част от процеса по умесването на сегашната кредитна криза. Зле преценен пазар-лоши инвестиции, добре преценен пазар- добри инвестиции. Едни губят други печелят, кризата сполетява всички, но прави едни богати а други …
takoko 16.04.08 в 00:26
проблема с кризата е, липсата на информация на някои играчи и така всичко е информация и знания! Относно знанията има разлика какво следва човек и целта му с придобитото образование, защото посещението на университет е една директна мотивация да прочетеш повече книги. Аз познавам хора, които са много умни, но не постигат нищо в работна среда, защото не са прагматици от една страна, не притежават soft skills от друга страна. Именно тези качества изместиха фокуса от знанията. Друг пример е сферата, в която работиш, както и позицията, която заемаш.
Ако си в сферата на продажбите, каквито и техники да учиш, идва момент, когато се вижда за какво ставаш, при липсата на харизма да убеждаваш. Високите позиции пък са пример за това, че отношенията ти с хората, дипломатичността, както и много от т.нар. soft skills биха ти дали предимство.
Лично мое мнение е, че един абсолвент, който притежава знанията да основе компания и работи С НЕЯ успешно е пример за успешна инвестиция в образованието!
gamar 16.04.08 в 00:28
ОК, не съм сигурен дали се разбираме и дали не говорим за различни неща, а може би за едно и също нещо от различни гледни точки.
Можем да дискутираме до безкрай, но май не е мястото тук. Ако имаш желание, можем да проведем един приятелски дебат на живо и да изясним позициите си, а после евентуално да изнесем сумарен резултат. Ако ли не, здраве да е.
gamar 16.04.08 в 00:33
Последният ми коментар май се изгуби някъде…
Ще ми е интересно да проведем един разговор и да чуя позицията ти, защото мисля, че леко се разминаваме и може би говорим за различни неща. Освен това, вече злоупотребяваме със системата за коментари с нашата дискусия
Тодор Христов 16.04.08 в 00:38
Няма проблем – не злоупотребявате със системата за коментари, просто поради борбата със спама коментарите се публикуват с ръчна намеса.
Добре, че почти денонощно има буден редактор.
Георги Танев 16.04.08 в 22:37
@Иван ако искаш да обсъждаме нещо скайпа ми е woltron4o, ако ти е по-удобно, можеш да зададеш въпроси тук, а аз евентуално да включа отговора в продължението на статията.
или на него или в темата. Напомни ми за една идея за статия(свързана косвено с идеята на тази статия), която оставих, защото незнам дали ще има въобще полза да я пиша, но времето ще покаже.
@gamar скайпа ми е написан по-горе, ако искаш да дискутираме кризата (интерес да ми представиш позицията си )
@ takoko скайпа е по-горе
Цанко Атанасов 21.04.09 в 14:34
Честито Въскресение Христово,на всички Вас драги приятели,много здраве и благоденствие!
А сега по-темата.Много интересна, но и в същия момент си мисля,че е крайно време да предизвикаме публична дискусия в медийното пространство,било не само тука,а и чрез други средства за масова информация.Сами разбирате,че едно нещо не се ли популяризира то все едно нищо не се прави!Надявам се правилно да бъда разбран.
Георги Танев 21.04.09 в 19:43
Мама мия тази статия я бях забравил. Благодаря за коментара, намерих в него материал за нещо ново. За популяризирането – който търси намира, а някоя друга медия освен тази и моята, ако се решат – добре дошли. Всяко нещо с времето си.