“Стажантът” и иновациите

Поредицата “Стажантът” интересува не само нас и читателите на NovaVizia.com, но и Пол Слоун - известен консултант в сферата на иновациите. Пол Слоун е автор на книгата “Бизнес мисленето, без което не можем“, както е и гост-автор в NovaVizia.com с хубави статии като Поставете клиентите най-отпред в иновациите и Иновацията започва с визия.

Ето какво казва Пол Слоун по повод британското издание на “Стажантът” и иновациите в блога си:

Гледате ли “Стажантът”?

Кандидатите за стажанти на Сър Алън Шугър (бел. ред.: британският еквивалент на Доналд Тръмп) получават бизнес задачи, върху които следва да работят в екипи. Загубилият екип се среща в заседателната зала със Шугър и неговите помощници. След което, с голям драматизъм и размахване на пръст, Сър Алън отсича “Ти си уволнен!” и още една изстрадала душа заминава по пътя си.

Това е едно от малкото бизнес предавания по телевизията и ежеседмичните елиминации на кандидатите в “Стажантът” са голямо зрелище. В същото време, в много отношения описаният по-горе пример е лош от бизнес гледна точка.

Това, което ме притеснява в “Стажантът” е, че на всяка цена трябва да има загубил отбор и уволнен участник, всяка седмица. Ако единият от отборите в “Стажантът” има печалба от 200 паунда, а другият е със загуба от 200 паунда, тогава отборът с регистрирана загуба губи играта - толкова е просто.

Но какво се случва, ако загубилият екип има действително креативна идея, но лошо изпълнение (както често се случва, когато опитваш нещо за първи път)? Какво, ако и двата екипа имат креативен подход?

Иновативните лидери не наказват провалите. Те аплодират смелите опити за нови начинания, дори когато последните се провалят. Иновативните лидери третират всеки провал като ценен опит. Те не уволняват хората за това, че са били с предприемчив дух и че стартират бизнес, който в първия си ден е регистрирал загуба.

Пол Слоун за “Стажантът и иновациите”.

В “Стажантът” трябва да има спечелил и загубил отбор, просто такъв е форматът на предаването. В противен случай, подобно предаване би продължило цяла вечност, а споровете за това кой отбор и участник са се представили най-добре или най-зле биха били неуправляеми.

В същото време, Пол Слоун повдига важните тема за иновациите и провалите в иновациите, които вече е дискутирал в други свои статии, като например в публикуваната на български език статия Защо провалът е жизнено важен за вашия успех.

Познавам български мениджъри и преприемачи и от двата вида - такива, които толерират провалите и такива, които не ги толерират, дори ако служителите им са проявили лична инициатива и наистина са имали добри намерения.

Във втория случай, става дума за ръководители и предприемачи, които не се ползват с уважението на служителите си. Служителите просто се страхуват от тях. В резултат, личната инициатива и стремежът към креативност и иновативно мислене биват убити в зародиш, а нерядко подобни ръководители ще заявят: “Хората са мързеливи и безотговорни, липсват им мисъл и идеи. Качествените хора са истинска рядкост!”

Просто няма как да провериш дали служителите ти “стават” или “не стават”, т.е. дали имат иновативни идеи и желание да поемат отговорност, за да ги осъществят, ако не им дадеш шанс да опитат, та дори и да се провалят. В този смисъл, споделям мнението на Пол Слоун за провалите и иновациите.

От друга страна, не бива да си толерантен до безкрайност по отношение на провалите - подобно отношение към работата може да е вредно, дори пагубно. Важно е да се открие точния баланс и да се прави разлика между провал, предизвикан от опит към иновация и провал, допуснат благодарение на обикновена некомпетентност.