Колкото до инвестиции в чов. капитал- не е въпроса дали младите хора са чували, а тези, които ги назначават…

“Недостига на кадри е лесно преборим, защото не е недостиг на кадри, а недостиг на квалифицирани такива. ”

Дали действително е така?

В момента се говори за внос (не знам дали може да се определи като “дискусия”, по-скоро не) на неособено квалифицирани кадри, от треторазрядни държави…

За изтичането на мозъци има много причини, разликите във възнаграждението за различните дейности, вероятно е едно от тях.

Според теб може примера с тази заплата да е нелеп, но реалността сега ми показва, че човека е в процес на повишение и ще взима близо 46лв./ден. Примерът е реален, а “хамалин” съм го написал, защото той така се определя, иначе на галено ги наричат и декоратори, само където си е хамалска работата.

Написал съм, че “едва ли биха го поканили на интервю” защото същият с години работеше за заплата близка до минималната, нощен труд и не е ходил на интервюта(каквито доколкото знам са липсвали). Лесно е да се говори от позицията на висшист от някое по-престижно школо, за реализацията на хора без средно образование. Съвсем друг е въпросът, че този същият човек, сега взима повече пари, от доста висшисти.
Стигането до интервю, не е гаранция за получаването на работа.

Благодаря за коментара

Не съм срещнала обява от българска фирма, която да търси служител за позиция “хамалин” и да изисква средно образование и компютърна грамотност. И точно заради това, което си посочил- трудността при намиране на хора за по-ниски позиции, насрочването на интервю не би било проблем. Друг е въпросът за разликите във възнагражденията и възможността за растеж в компанията. Въпреки това, не съм съгласна с дадения пример, защото заплата 800 лв за подобна позиция в България и много по-малко за хора с висше образование е нелеп. Ако в България компаниите работят на същия принцип няма да остане никой в университети и ще се чува все повече “предлагат ми работа като аниматор за 750лв и мисля да взема нея, вместо неплатен стаж или в по-добрия вариант 300лв.” Така се стига и до изтичането на мозъци, а в по-късен етап ще е по-лесно да се попълнят по-ниско стоящите позиции, отколкото изискващите спец. знания и образование, което е пример за неконкурентноспособна икономика.

До този пример трябва да се стигне след като примерно българските компании започнат да предлагат стажове за от по 1000 евро (каквито например са повечето във Варшава, дори без да е необходимо да се целим по-назапад) и заплатите ни не са сред най-ниските в Европа, независимо, че са едни от най-бързо растящите.

Недостига на кадри е лесно преборим, защото не е недостиг на кадри, а недостиг на квалифицирани такива. За това компаниите трябва да влязат в университети и да спомагат за изготвяне на програмите за обучение, да предлагат повече стажове (качествени) и да предоставят стипендии на студенти. Необходим е силен пакет от въвеждащи обучения и менторство. Преди дни говорих с момиче от Германия, която работи за Bosch. Това, което обиконовен студент трябва да премине за цял семестър, тя трябва да го премине за 3м., през които получава нормално възнаграждение, дневни разходи и наем за апартамент. Няма право на пропускане на лекции без основателна причина. Ако бизнеса е международен, няма право и да откаже преместване в чужд университет, с когото компанията има договорни отношения. Ето пример за създаване на квалифицирани кадри.

Повечето студенти нямат нужните умения, не защото не са имали желание да учат, а в голяма степен заради системата. “Бизнеса” да влезе в университета е отдавнашна тема, но щом няма кой знае какви резултати, следователно няма и голяма криза и глад за кадри. Ако имаше, щеше да има и предприети промени.

Извинявам се за дългия коментар 