Инж. Койчо Митев, познат на по-старите читатели на NovaVizia.com от материала “Велико българско изобретение чака своя час“, ни изпрати своята PowerPoint презентация на тема “Интелектуалната собственост в университета”, използвана в семинар за интелектуалната собственост в Русенския технически университет “Ангел Кънчев”.
Презентацията на Койчо Митев съдържа интересни факти, цифри и сравнения за състоянието на иновациите и тяхната защита в България и Европа, както и любопитен снимков материал. Ето защо, по-долу ще приложа избрани части от презентацията, под формата на десет факта, защото има какво да се научи:
Факт 1
Днес в капитала на малките и средните предприятия (МСП) от индустриално развитите страна Нематериалните активи (правата върху интелектуална собственост) са по-вече от 70% от общия обем на активите.
В България делът на ИС в счетоводните баланси на МСП е вероятно по-малко от 1%.
Факт 2
Статистиката за научните ресурси на България е:
- Повече от 1200 професори
- Повече от 12000 доценти
- Повече от 12000 доктори (аспирантура)
- БАН има повече от 8000 души персонал
Факт 3
Регистрирани европейски патенти, по държави, за 2006г. (с удебелен шрифт са държави с население колкото България или по-малко):
- Германия - 14 274
- Франция - 4 498
- Италия - 2 317
- Великобритания - 2 254
- Швейцария - 2 205
- Холандия - 1 919
- Швеция - 1 501
- Финландия - 885
- Австрия - 656
- Белгия - 561
- Испания - 361
- Лихтенщайн - 134
- Ирландия - 121
- Люксембург - 67
- Унгария - 35
- Гърция - 30
- Чехия - 21
- Словения - 21
- Португалия - 19
- Полша - 17
- Кипър - 15
- Монако - 11
- Словакия - 8
- Исландия - 7
- БЪЛГАРИЯ - 4
- БЪЛГАРИЯ през 2007 - 3
За сравнение, ето още две водещи държави в тази област:
- САЩ - 14 834
- Япония - 12 044
Факт 4
Бизнесът и науката в България вървят по различни пътища и между тях няма диалог. В същото време, в други страни това не е така.
Например, българските университети нямат нито един регистриран патент. За сравнение, ето какво става в САЩ (по данни за 2006):
- University of California – 410
- Massachusetts Institute of Technology – 139
- Stanford University - 98
- John Hopkins University - 91
- University of Michigan – 69
- University of Pennsylvania - 47
Факт 5
Сферите на интелектуалната собственост са:
- Научни открития
- Индустиална собственост
- Авторско право
Научните открития са знание за нещо, което е съществувало и преди, но ние сега научаваме за него. Те са обществено достъпни и въз основа на тях се патентоват множество изобретения. Научните открития се регистрират съгласно “Договор за международна регистрация на научните открития”, приет в Женева на 03.03.1978 г.
Научното откритие е свързано и изисква наличието на три неща - причина, следствие и причинно-следствена връзка. Ако тези елементи отсъстват, говорим за научен факт, но не и за научно откритие.
Индустриалната собственост от своя страна включва:
- Патенти за изобретения, полезни модели
- Търговски марки и наименования за произход
- Промишлен дизайн
- Топологии на интегрални схеми
- Нови сортове растения и породи животни
- Know-how
- Защита от нелоялна конкуренция
- Традиционни знания
- Положителна репутация
- Други
Факт 6
По-скоро, впечатляващо българско изобретение, към което коментарът на инж. Митев е “За създадения от инж. Антонов “бутиков” автомобил, наречен “Румен”, и родеещ се с предшественици като митичния Бугати, днес има повече поръчки, отколкото могат да бъдат изпълнени на първо време.”
Автомобил “Румен” на Румен Антонов.
Автомобил “Румен” на Румен Антонов - по-близък план.
Факт 7
Какво може да се патентова:
Патенти за изобретения се издават основно за четири области на познанието:
- Методи
- Устройства
- Вещества
- Състави
Факт 8
Патентна защита в чужбина:
За всяко изобретение, за което се очаква получаване на патент може да бъде поискана защита в чужбина до 12 месеца от подаването на заявката в националното патентно ведомство. Тези действия се извършват без заявителят да има абсолютната сигурност, че ще му бъде издаден патент в страната домакин. Решаваща е получената информация от предпатентните проучвания.
Патентната защита в чужбина е най-добрата стратегия за пазарен монопол за авторите и заявителите, за българския бизнес. Това означава възможности за износ на стоки и услуги с висока добавена стойност!
Факт 9
Патентите в счетоводния баланс на компаниите:
- Разходите по предпатентните проучвания, създаването, регистрацията и поддържането на патентите и регистрираните полезни модели се записват в счетоводния баланс като ДНМА, върху които се начисляват амортизации преди облагане на печалбата с данъци.
- Придобитите отвън лицензионни права върху патенти от други патентопритежатели са също дълготрайни нематериални активи (ДНМА).
- Получаването и поддържането на патенти за изобретения у нас и в чужбина може да бъде инструмент за увеличаване на уставния капитал на компанията или нейни подразделения.
- Основен инструмент за придобиване на Нематериални активи е лицензирането. Притежателите на патенти за изобретения или регистрирани полезни модели, търговски марки или промишлен дизайн предоставят изключителна или неизключителна лицензия за правата върху своята интелектуална собственост. Цената на лицензията се записва в счетоводните баланси на МСП като ДНМА и върху този актив се начисляват ежегодно амортизации. Амортизациите се спадат от печалбата преди облагане с данък. Така закупуването на права върху интелектуална собственост се превръща в инвестиция, с която се купува ПАЗАРЕН МОНОПОЛ!
Факт 10
Най-големият капитал на университета са неговите студенти, докторанти, преподаватели и учени. Няма пречка университетът да бъде заявител пред патентното ведомство заедно със студенти и преподаватели.
В българските университети с малки изключения не се преподават знания за защита на интелектуалната собственост. Министерството на образованието и науката няма политическата воля да впише в условията за акредитация на университетите това изискване.
Най-ценният капитал на обществото – учените и преподавателите, докторантите и студентите, не знаят как да капитализират своя интелект. Българската наука в лицето на БАН и университетите не продава интелектуална собственост, а продължава да произвежда т.н. “ публикации”. Тези публикации не са пазарен продукт, върху тях няма собственост, те не са подложени на международна експериза за световна новост и не могат да бъдат основа за конкурентна икономика.
Активното участие на български учени в Европейското изследователско пространство може да носи много по-вече добавена стойност за българската икономика, ако има български научни проекти, при които чуждестранни учени работят на принципа аутсорсинг.
За онези от вас, които имат интереси в сферата на интелектуалната собственост, ето линк към сайта на инж. Койчо Митев.
Коментирай!