Интелектуалната собственост в университета

Инж. Койчо Митев, познат на по-старите читатели на NovaVizia.com от материала “Велико българско изобретение чака своя час“, ни изпрати своята PowerPoint презентация на тема “Интелектуалната собственост в университета”, използвана в семинар за интелектуалната собственост в Русенския технически университет “Ангел Кънчев”.

Презентацията на Койчо Митев съдържа интересни факти, цифри и сравнения за състоянието на иновациите и тяхната защита в България и Европа, както и любопитен снимков материал. Ето защо, по-долу ще приложа избрани части от презентацията, под формата на десет факта, защото има какво да се научи:

Факт 1

Днес в капитала на малките и средните предприятия (МСП) от индустриално развитите страна Нематериалните активи (правата върху интелектуална собственост) са по-вече от 70% от общия обем на активите.

В България делът на ИС в счетоводните баланси на МСП е вероятно по-малко от 1%.

Факт 2

Статистиката за научните ресурси на България е:

• Повече от 1200 професори
• Повече от 12000 доценти
• Повече от 12000 доктори (аспирантура)
• БАН има повече от 8000 души персонал

Факт 3

Регистрирани европейски патенти, по държави, за 2006г. (с удебелен шрифт са държави с население колкото България или по-малко):

1. Германия – 14 274
2. Франция – 4 498
3. Италия – 2 317
4. Великобритания – 2 254
5. Швейцария – 2 205
6. Холандия – 1 919
7. Швеция – 1 501
8. Финландия – 885
9. Австрия – 656
10. Белгия – 561
11. Испания – 361
12. Лихтенщайн – 134
13. Ирландия – 121
14. Люксембург – 67
15. Унгария – 35
16. Гърция – 30
17. Чехия – 21
18. Словения – 21
19. Португалия – 19
20. Полша – 17
21. Кипър – 15
22. Монако – 11
23. Словакия – 8
24. Исландия – 7
25. БЪЛГАРИЯ – 4

• БЪЛГАРИЯ през 2007 – 3

За сравнение, ето още две водещи държави в тази област:

• САЩ – 14 834
• Япония – 12 044

Факт 4

Бизнесът и науката в България вървят по различни пътища и между тях няма диалог. В същото време, в други страни това не е така.

Например, българските университети нямат нито един регистриран патент. За сравнение, ето какво става в САЩ (по данни за 2006):

• University of California – 410
• Massachusetts Institute of Technology – 139
• Stanford University – 98
• John Hopkins University – 91
• University of Michigan – 69
• University of Pennsylvania – 47

Факт 5

Сферите на интелектуалната собственост са:

• Научни открития
• Индустиална собственост
• Авторско право

Научните открития са знание за нещо, което е съществувало и преди, но ние сега научаваме за него. Те са обществено достъпни и въз основа на тях се патентоват множество изобретения. Научните открития се регистрират съгласно “Договор за международна регистрация на научните открития”, приет в Женева на 03.03.1978 г.

Научното откритие е свързано и изисква наличието на три неща – причина, следствие и причинно-следствена връзка. Ако тези елементи отсъстват, говорим за научен факт, но не и за научно откритие.

Индустриалната собственост от своя страна включва:

• Патенти за изобретения, полезни модели
• Търговски марки и наименования за произход
• Промишлен дизайн
• Топологии на интегрални схеми
• Нови сортове растения и породи животни
• Know-how
• Защита от нелоялна конкуренция
• Традиционни знания
• Положителна репутация
• Други

Факт 6

По-скоро, впечатляващо българско изобретение, към което коментарът на инж. Митев е “За създадения от инж. Антонов “бутиков” автомобил, наречен “Румен”, и родеещ се с предшественици като митичния Бугати, днес има повече поръчки, отколкото могат да бъдат изпълнени на първо време.”

Автомобил “Румен” на Румен Антонов.

Автомобил “Румен” на Румен Антонов – по-близък план.

Факт 7

Какво може да се патентова:

Патенти за изобретения се издават основно за четири области на познанието:

1. Методи
2. Устройства
3. Вещества
4. Състави

Факт 8

Патентна защита в чужбина:

За всяко изобретение, за което се очаква получаване на патент може да бъде поискана защита в чужбина до 12 месеца от подаването на заявката в националното патентно ведомство. Тези действия се извършват без заявителят да има абсолютната сигурност, че ще му бъде издаден патент в страната домакин. Решаваща е получената информация от предпатентните проучвания.

Патентната защита в чужбина е най-добрата стратегия за пазарен монопол за авторите и заявителите, за българския бизнес. Това означава възможности за износ на стоки и услуги с висока добавена стойност!

Факт 9

Патентите в счетоводния баланс на компаниите:

• Разходите по предпатентните проучвания, създаването, регистрацията и поддържането на патентите и регистрираните полезни модели се записват в счетоводния баланс като ДНМА, върху които се начисляват амортизации преди облагане на печалбата с данъци.
• Придобитите отвън лицензионни права върху патенти от други патентопритежатели са също дълготрайни нематериални активи (ДНМА).
• Получаването и поддържането на патенти за изобретения у нас и в чужбина може да бъде инструмент за увеличаване на уставния капитал на компанията или нейни подразделения.
• Основен инструмент за придобиване на Нематериални активи е лицензирането. Притежателите на патенти за изобретения или регистрирани полезни модели, търговски марки или промишлен дизайн предоставят изключителна или неизключителна лицензия за правата върху своята интелектуална собственост. Цената на лицензията се записва в счетоводните баланси на МСП като ДНМА и върху този актив се начисляват ежегодно амортизации. Амортизациите се спадат от печалбата преди облагане с данък. Така закупуването на права върху интелектуална собственост се превръща в инвестиция, с която се купува ПАЗАРЕН МОНОПОЛ!

Факт 10

Най-големият капитал на университета са неговите студенти, докторанти, преподаватели и учени. Няма пречка университетът да бъде заявител пред патентното ведомство заедно със студенти и преподаватели.

В българските университети с малки изключения не се преподават знания за защита на интелектуалната собственост. Министерството на образованието и науката няма политическата воля да впише в условията за акредитация на университетите това изискване.

Най-ценният капитал на обществото – учените и преподавателите, докторантите и студентите, не знаят как да капитализират своя интелект. Българската наука в лицето на БАН и университетите не продава интелектуална собственост, а продължава да произвежда т.н. “ публикации”. Тези публикации не са пазарен продукт, върху тях няма собственост, те не са подложени на международна експериза за световна новост и не могат да бъдат основа за конкурентна икономика.

Активното участие на български учени в Европейското изследователско пространство може да носи много по-вече добавена стойност за българската икономика, ако има български научни проекти, при които чуждестранни учени работят на принципа аутсорсинг.

За онези от вас, които имат интереси в сферата на интелектуалната собственост, ето линк към сайта на инж. Койчо Митев.