За колко български интернет книжарници сте чували? На мен са ми известни 20. Знаете ли, че над 50% от тях са маркетингово луди?
Така е! „Маркетингова лудост” е единствената диагноза, която мога да дам на онези компании, които са направили всичко възможно да НЕ се отличат в съзнанието на клиентите си, като съвсем съзнателно са избрали неотличителни и незапомнящи се имена за своите интернет сайтове.
В своята книга „11-те неизменни закона на интернет брандинга” (Класика и стил, 2001г.) Ал и Лаура Рийс анализират предпоставките за (не)успеха в интернет и формулират 11 закона, сред които т.нар. закони за „Общото наименование” и „Собственото име”.
Според Закона за общото наименование, в дългосрочен период е голяма брандинг грешка, ако озаглавиш интернет сайта си с наименованието на категорията, в която работиш. Например, грешка е да озаглавиш сайта си за търсене Search.com, а не Google.com или AltaVista.com.
Според Закона за собственото име, силна марка в интернет може да се изгради в дългосрочен период чрез използването на съществително собствено за име на сайт, а не на съществително нарицателно. Този закон е валиден и извън интернет, в реалния свят, като например „Сачи”, което е много по силна марка от простото „Кренвирш”, написано на опаковката.
Накратко, и двата закона на Ал и Лаура Рийс (последната - автор със статия в NovaVizia.com) имат за цел да подтикнат собствениците на интернет сайтове да МИСЛЯТ как да ги озаглавят, за да могат те да останат трайно в съзнанието на потребителите и да не бъдат забравени лесно.
В началото на Юли 2006г. в продажба в България тръгна книгата „10-те златни правила за работа в екип”, написана от мен и колегите ми Татяна Христова и Симеон Христов от Websita.com.
Една седмица след излизането от печатница, книгата ни вече се продава чрез всички възможни дистрибуционни канали - голям брой класически книжарници в цялата страна, в интернет книжарниците, чрез книгопоща, а не на последно място и чрез Websita.com. Накратко - голяма конкуренция, засилено предлагане и свито търсене, което е нещо съвсем нормално за бизнеса с книги през последните години.
Реших да направя експеримент. Влязох в Google и написах в полето за търсене заглавието на книгата ни - „10-те златни правила за работа в екип”. Резултатът бе впечатляващ - 19 от познатите ми 20 български интернет книжарници продават книгата ни!
Направих си труда да си запиша на бял лист имената на въпросните интернет книжарници и след като привърших със списъка установих, че 52% от тях са допуснали ужасната грешка да си сложат имена, които са в противоречие на законите за общото наименование и собственото име.
Или, тези интернет книжарници не са направили необходимото да се наименоват по отличителен и запомнящ се начин в съзнанието на своите клиенти. Не е ли лудост това, на фона на свитото търсене и голямата онлайн и офлайн конкуренция?!
За да не съм голословен, ето списъка: balkanatolia.com, mobilis.bg, liternet.bg/book, slovo.bg/books, lecsiko.com, svetove.com, knigi.gbg.bg, knigibg.com, knigi.biz, knigopolis.bg, knigabg.com, helicon.bg, book.store.bg, book-bg.com, bgbook.dir.bg, bg-book.com, profibooks.com, books.bg, pe-bg.com.
Толкова много еднотипни, скучни, незапомнящи се имена на едно място… На общия фон, не е никак трудно да се видят удачните попадения.
Не е ли лудост сам да си измислиш и комерсиализираш име на марка, което никой не може да запомни?!
Всички тези книжарници продават нашата книга, за което съм им много признателен. Ето защо, реших да се реванширам, като им помогна да осъзнаят проблема си и да видят грешката си. Надявам се, че на тази моя идея интернет книжарниците ще погледнат конструктивно и като компании, които искат да правят успешен бизнес.
Съставих кратка класация на въпросните 19 интернет „марки”, като използвах няколко основни критерия за добро име на интернет сайт (интернет марка), адаптирайки леко идеите на Ал и Лаура Рийс.
Критериите, които реших да използвам са седем: името на сайта да е кратко, да е лесно за произнасяне, да е лесно за писане (което е съвсем различно от произнасянето), да е уникално, да е звучно, да подсказва категорията, да звучи интригуващо.
Практически е много трудно една интернет марка да отговаря на всички 7 критерия, но това не значи, че тя не бива да опитва да отговаря на възможно по-голям брой критерии.
За да облекча работата си реших всеки критерий да има еднаква тежест в крайната оценка.
Реших също така да използвам скала от 0 до 3 за оценка на всеки критерий, където:
- Оценка 0 - слабо до много слабо
- Оценка 1 - средна работа
- Оценка 2 - добро попадение
- Оценка 3 - отлично
Ето какво се получи в крайна сметка:
По 7-те критерия и скалата за оценка най-доброто име на марка е Helikon.bg. Това е най-балансираното име - уникално, звучно, лесно за запомняне, писане и произнасяне, алитеративно и с нотка на интрига (колко души знаят какво всъщност е „Хеликон”?)
Следва Profibooks.com - по-скоро заради думата “profi”, не толкова заради общото наименование “books”. Подсказана е категорията (books = книги) и е направена елегантна връзка с професионална литература (чрез “profi”). Името не е от най-кратките, но е красноречиво и се запомня, което е по-важното.
Следват три имена, които са с равни точки - Mobilis.bg, Books.bg и Knigi.biz.
Mobilis.bg е интересно име, достойно да се конкурира с Helikon.bg по седемте критерия, но има един проблем - в съзнанието на потребителите отвежда много повече към мобилните телефони, а не към книгите. Има много сайтове, които започват с “mobi” и “mobile”, което удря по името в критерия „уникалност”.
Освен това, така и не ми стана ясно къде се поставя ударението - на първата сричка, или на втората сричка. А това е важно, защото ако не знам как точно се чете една дума, няма да успея да я запомня лесно.
Books.bg и Knigi.biz са следващите в списъка, но не защото имената им блестят от креативност, а защото са едни от възможно най-кратките съществителни нарицателни, които описват недвусмислено категорията си.
Иначе, и двете имена са в нарушение на законите за общото наименование и за собственото име. В дългосрочен период друг сайт с по-добро име и равни други параметри ще бъде по-добре запомнен, респективно по-посещаван.
Специално Knigi.biz допуска друга грешка. “biz” насочва към бизнес литературата. Това обаче не е така - тази интернет книжарница продава и друга литература - историческа, компютърна, езотерична, медицинска, художествена и т.н. Това за мен е проблем, но той не е предмет на разглеждане в тази статия.
Много важно дали един интернет сайт се изписва по същия начин, по който се чува (тъй като изговаряме думите, използвайки правилата на кирилицата, но пишем интернет адреси на латиница).
Lecsiko.com е типичен пример. Добре, ще запомня “Лексико.ком”, защото е звучно и някак нетипично, но как по дяволите се пише??!! Има поне пет алтернативи - “Lexico.com”, “Leksiko.com”, „Lecsico”, “Leksico.com” и “Lecsiko.com”! В случая, “валидна” е последната алтернатива, но много по-добра всъщност е първата.
Имената с 9 точки и надолу са тотално неподходящи имена. Това са сложни, объркани имена, с препинателни знаци в името и без характерна индивидуалност.
Това са именно „лудите” сайтове (моите уважения за труда, който полагат, но е така).
Например, в кой от двата сайта предпочитате да влезете, за да търсите книги - в Book-bg.com или в Bg-book.com?
Или, кое ще запомните по-лесно - Knigabg.com или в Knigibg.com?
На мен лично ми е все едно. Всички те звучат еднакво. Няма никаква разлика помежду им. В тези имена няма и една причина, поради която трябва да бъдат запомнени, респективно посетени съответните сайтове.
На пръв поглед е изненадваща последната позиция на една от интернет книжарниците с възможно най-голямо разнообразие у нас - тази на веригата книжарници „Пингвините”. Някой би попитал „Как става така, че Pe-bg.com е на последните места в класацията, но е един от успешните (като продажби) сайтове?”
Обърнете внимание - не казвам, че заради името си Pe-bg.com няма добри продажби. Продажбите не се определят само от името на интернет сайта, а и от много други неща - асортимент, отстъпки, срокове за доставка, цени за доставка, възможни начини за плащане, визия на сайта, добра организираност и ползваемост на сайта и т.н.
Или, може да имаш страхотно име, но ако не предлагаш качествени услуги, името само по себе си няма да ти носи продажби.
Тук обаче не говорим за продажби, а за добри имена, които да се превърнат в марки в дългосрочен план. „Пингвините” звучи добре, нямам идея защо интернет книжарницата е озаглавена Pe-bg.com. Това име е неподходящо и при равни други условия със сигурност не помага на продажбите, сравнено лидера в класацията по-горе Helikon.bg, например.
Дано от „Пингвините” осъзнаят маркетинговата грешка, която са допуснали и сменят час по-скоро името си. Например, Pingvinite.bg е далеч по-добра алтернатива.
И в крайна сметка, стигаме до въпроса, с който започнахме в началото. Не е ли маркетингова лудост сам да си измислиш име на марка, което никой не може да запомни?! Надявам се, че след като прочетохте краткия ми преглед, всеки от вас е получил ясен отговор.
Дано повече книжарници прочетат написаното и вземат спешни мерки. В дългосрочен план това е от ключово значение в битката им за съзнанието на клиентите. Желая им успех!
Тодор Христов е управител на “СИТА Мениджмънт Консулт” ООД - бутикова консултантска компания по управление, която работи за повишаване на ефективността на бизнес процесите на своите клиенти чрез правилна организация на човешки ресурси и професионална работа в екип.
Известен е като един от създателите на първия български сайт за работа в екип www.Websita.com, който се посещава ежемесечно от няколко хиляди делови хора.
Съавтор на “10-те златни правила за работа в екип” (Ciela, 2006).
28 Коментара
Георги Танев на 31.07.06 в 21:07
Моето мнение като посетител на някои от тези интернет магазини, и клиент само на един от тях, бих казал че оценките са доста субективни.
Тези, които продават книги в повечето случаи имат във наименованието си “book” и са със малка разлика. Някои са просто с имена на книжарници издателства и други, и това са познати имена на читателите които в отсъствието на интернет са запознати с тях. А и някои от категориите за оценяване, са личностно субективни, тъй като всеки си прави асоциации с нещо различно и други подобни фактори които му помагат да запомни адреса примерно.
И накрая бих споменал - разнообразието от артикули, лесната ориентация, дизайн, начин на заплащане и нещо много важно за България ЦЕНАТА, както и други web особености за привличане на клиенти свързани с програмирането. Не пазарувам от първия в класацията, а от най-евтиния, с доста голямо разнообразие, бързо и ефективно търсене и приятен интерфейс.
Илияна Владимирова на 02.10.06 в 14:10
Статията е доста интересна и практически ориентирана, акцентира се върху най - съществените моменти. Лесно можеш да превърнеш казаното в полезна информация за други анализи.
Типът на изразяване е Зийман, което е доста полезно за тези, които правят първи стъпки в маркетинга и рекламата, а и не само за тях.
Весето на 22.02.07 в 11:02
Мисля, че автора не е бил много наблюдателен, въпреки, че на мен ми допадат разсъжденията по темата с имената.
И все пак, не можеш да изследваш нищо, което не изписваш правилно - knigopolis.bg - няма, има knigopolis.com. Честно казано не прочетох мнение за това име, но според мен е много добре подбрано. И името на profibooks.com ми харесва, но като цяло - трябва по задълбочено изследване да се направи върху темата - електронната търговия тепърва ще се развива в България и ще бъде интересно какви имена допадат на българският купувач.
Тодор Христов на 22.02.07 в 11:02
Благодаря за корекцията за knigipolis.com. Нека това е големият грях на автора, че е сбъркал “com” с “bg”.
Весето на 22.02.07 в 12:02
Г-н Христов, при цялото ми уважение към Вас и Вашата статия, когато един журналист подхожда към дадена тематика, той трябва да е а)обективен и б) да е направил проучване. Разбирам, че Вие по професия не сте журналист, доколкото мога да съдя сте консултант, което според мен поставя още по-високи изисквания към Вашият труд и съответно - материал. Напълно безпристрастна е оценката ми към всички изброени сайтове, даже подкрепям идеята да се направи проучване по темата за имената. Просто смятам, че трудът Ви ще е още по-високо оценен, ако подхождате с малко повече внимание към темите, за които пишете.
Тодор Христов на 22.02.07 в 13:02
Весето,
Аз не правя трагедия от факта, че съм изписал името на един от общо 20 сайта с “bg” вместо “com”. Едва ли това може да е критерий за “добро” или “лошо” проучване, за “обективност” или “субективност” или за липса на усет към детайла.
Самият факт, че съм споменал Knigopolis в статията си означава, че съм го посетил, за да се уверя, че книгата ни се продава там.
Благодаря още веднъж за наблюдателността!
Весето на 22.02.07 в 14:02
Г-н Христов,
Изказах мнението си доброжелателно и
пожелателно - никой не е перфектен и всички ние допускаме грешки.
Надявах се и така да се приеме.
Желая Ви успех.
Katz на 04.05.07 в 17:05
А че линкът към книгата води до “съвършено погрешно място”?
Статията е хубава, не би трябвало някой да се чувства обиден.
Тодор Христов на 04.05.07 в 19:05
Katz, мерси, забележката е напълно основателна (за линка). Просто Websita.com премина под WordPress и линковете се счупиха. Все не ми остава време да ги поправя в по-старите статии. Но тук вече всичко е ОК.
Какo Сийке, не съм от тях! » Интернет книжарниците у нас са кофти на 26.06.07 в 13:06
[…] Освен, че са маркетингово луди, интернет книжарниците у нас предоставят некачествени услуги и правят лъжлива реклама. Пазарувал съм няколко пъти, все от различни книжарници (защо ли) и никога не съм бил напълно доволен. […]
Ico на 10.01.08 в 15:01
Сайта на bgbook от който направих поръчката е bgbook.dir.bg. Внимавайте с него!
Поръчахме книги на стойност 120+ лева и те ни ги доставиха след 20 дни. Пратката дойде неопакована, а книгите бяха в неприемливо състояние. Бяха измачкани, скъсани и изцапани. За доставката ни искаха 1.50, а в сайта пише, че е 0.65 лева. Липсваха книги! Казаха ми , че ги нямали налични, но в сайта им не беше отбелязано. Доставчика беше забравил да донесе едната книга и каза, че е забравил в дома си. Безобразие!
Разписка не носят!
Това са някакви амбулантни търговци. Изключително некоректни. Не купувайте от тях, защото 100% ще съжалявате.
Петър Ванчев на 25.02.08 в 11:02
Здравейте,
истината винаги е субективна, винаги съм се радвал на увереността с която семейство Риис си пишат книгите. Проблема обаче за голяма част от читателите е, че не правят разлика между силна марка и печеливша марка. Да има много марки с потенциал да ти останат в съзнанието, за разлика от други които е лесно да объркаш но само факта, че марката е в съзнанието ти не я прави продаваща продукта ти.
Можеш да кръстиш автомобил crash&die например, това е марка която за дни ще стане популярна само с ПР без левче реклама, но я да си вдигнат ръцете тези, които биха си го купили:)))
Така че е много хубаво да четем книжки и да ги преразказваме на клиентите но това далеч не прави мнението ни миродавно и анализа на пазар на който не сме играчи и не познаваме е прекалено самоуверено занимание за всеки, който може да нарече себе си професионалист.
Пример:
Освен http://www.book.store.bg, който е наша собственост, имаме и няколко други книжарници визирани в текста по горе с по над 10 точки, няма да визирам кои са по едни или други причини. Който се е интересувал в детайли знае така или иначе…..
Фактите обаче са, че http://www.book.store.bg е най-посещаваната книжарница в интернет с 4-6 пъти повече посещения в зависимост от деня, спрямо тази намираща се на второ място…… има броячи на сайтовете а могат да се сравнят и в Alexa. Разликата в оборотите е още по-голяма…….. тогава къде е истината, силната марка в интернет задължително уникална дума ли е……. или е общо име на услугата……. да в реалният живот ако един магазин се казва просто “магазин” той остава анонимен, но все пак навиците и порядките в интернет са доста по различни. Така че да се пренасят директно нещата е като да си пренесеш маркетинговата стратегия за продажба ан сладоелед от Италия в Финландия и да очакваш адекватни резултати…..
Както и започнах, прекалено самоуверено е човек да мисли, че автоматично има отговори на всички въпроси, затова и съм убеден, че могат да се дадат точно обратните примери на моя, затова просто споделям опит в област, в която имам ежедневни наблудения.
Боряна Ненова на 04.03.08 в 03:03
Един голямо искрено браво на г-н Петър Ванчев! Коментарът и страницата Ви са повече от интригуващи лично за мен съответно като любител на маркетинга и Интернет потребител.
Г-н Христов, към Вас искам да отправя един въпрос - когато правихте статистиката, замислихте ли се кой и как търси книги в Интернет?
След като прочетох статията 2 пъти, за да съм сигурна, че не ми е убегнал някой детайл, останах много неприятно изненадана, че липсват много ключовите за маркетинга като идея термини - “потребител” и “целева група”.
Наскоро четох някъде в Интернет пространството, че заради Гуугл “затъпяваме” т.к. ни лишава от критично мислене и ни дава директно най-често посещаваните резултати, които в 90% от случаите обикновеният, средно интелигентен и образован потребител, приема за “сигурна даденост”. На база тази статия, а и личното ми мнение, което не считам по никакъв начин за абсолютно, истината е една - ако му се прииска книжка, българският потребител ще изпише надлежно на латиница или кирилица думичката “книги”, а може би “електронна книжарница” и ще натисне прословутия бутон “Чувствам се късметлия”. Другият вариант е да отиде в гбг.бг или в дир.бг и да повтори същото търсене. Много би ми било интересно да видя анализите по търсачки и най-често търсени думи на която и да е от упоменатите е-книжарници.
Аз, например, отскоро имам блог. Името му е “лудо” според Вашите критерии, дори егоцентрично, че и малко нарцистично, а именно - bnenova.blogspot.com . Заглавието е още по-”лудо” и дори оксиморонно “Мисли и преживявания на една блондинка”. Сигурно ще ми кажете, че съм “плоска и ограничена”, но ако погледнете брояча, ще видите, че на 5ия ден активно публикуване вече имах 1500 посетителя на ден, което за личен сайт не е никак малко. Тоест или аз не съм плоска, или Вашата теория не е добре обоснована. С удоволствие ще споделя, при наличие на интерес, анализите на търсачките. Ключови думи са “блондинки”, “мисли” и др. като топ-думата е не друго, а именно “bnenova”.
Накратко аз съм един маркетингов любител. Моят опит в тази сфера е ограничен до няколко курсови работи и почти 6 години стаж като продавач на различни продукти и не може да се сравнява с Вашето образование и компетентност на теория. Обаче, когато “кръщавах” сайта си, на първо място мислех за това каква цел има и кой ще ме чете, а именно - да задоволява личното ми его и да радва широката маса, която много обича стереотипи. От тази гледна точка, всички сайтове, които включват думата “книги” или английския й вариант са доста успешни, включително от маркетингов ъгъл. С някои от категоризациите Ви съм съгласна - за лексико, мобилис и пе-бг, но с останалите - не.
Както е казал и г-н Ванчев преди мен - теорията и практиката са различни неща. Хартиеният и електронният читател също.
Има и други неща, които искам да коментирам, но ще се огранича до тук.
Желая маркетингов успех на всички
Боряна Ненова на 04.03.08 в 03:03
Моля да бъда извинена за грешката в първата дума “един”. Трябва да е “едно”.
Тодор Христов на 04.03.08 в 03:03
Боряна, благодаря за коментара.
В материала по-горе става дума за много неща, но не и за трафик от търсачки, за което пишете вие. Търсачките са чудесен начин за привличане на посетители, разбира се, но не са единствен.
Уверявам ви, че един сайт може да се казва “ekfdjkejkejfdkedle34e3e3.com” и пак да се посещава най-много благодарение на търсачките чрез добро SEO, но колко хора ще го запомнят?
Или, в материала по-горе не става дума за това коя интернет книжарница има най-голям трафик.
Просто става дума за марки, които имат по-голям потенциал, при равни други условия, да се запомнят и открояват по-добре в съзнанието на потребителите, в дългосрочен план, спрямо конкуренцията.
Брандинг.
Боряна Ненова на 04.03.08 в 04:03
Възхитена съм от бързия и адекватен отговор! Особено по това време на денонощието.
Все пак, целта ми беше да кажа не кой колко е посещаван, а как и дали привлича. Как всъщност Интернет потребителят в днешно време НЕ помни, а търси. Той не мисли “абстрактно”, а практично. Трафикът е само показател за това колко е успешно името. Или - търсейки семпли неща, читателят попада на някой сайт. А именно, търси “книги” и намира такива. За това твърдя, че имената с “books” и “kniga/i” са успешни. Поне според мен. Потребителят няма да помни дали е бил на книги.ком или .бг или е било само една книгата. Но той и не иска да помни, а да ползва и консумира - бързо и лесно.
А и в крайна сметка продаваемостта, в случая посещаемостта, не е ли най-сигурното доказателство за успешно наименоване? Очевидно тези сайтове отговарят на критерийте на потребителя/пазара/търсенето. Съответно са си изпълнили маркетинговата цел с името.
Петър Ванчев на 04.03.08 в 12:03
ммммммммммммм
Разбирам естественият ви стремеж да защитите позицията си, но пак се изказвате неподготвени;)))
Както казах вече три от посочените сайтове са собственост на фирмата, съдържанието е еднакво, технологиите за SEO които се използват също, нали не мислите, че сте стимулираме развитието на единият от сайтовете а другите ще ги оставим на заден план за да им е гадно……. Да не говорим, че като цяло съдържанието на всички изброени сайтове е много близко, списъци на книги със стандарните описания разпространявани от издателите…….
Не знам колко сте наясно със SEO, но е невероиятно постижение в областта сайтове с еднакво съдържание да имат над 50% разлика в трафика, да не говорим за над 400%, така че ако беше въпрос на SEO тази работа, щях да вляза в този бизнес и с тези резултати ще съм милионер за половин година:))))
За мен истината е, че налагането на марка зависи от традициите в средата. В бившият соц свят имена със съкращения по руска традиция бяха много популярни и все още има склонност за възприемане на такъв тип брендове - например “Нафтекс” и подобни. А възприемането на американски стил брендове от типа на “Обединена млечна компания” среща някаква форма на насмешка и съпротива. На започвайте с темата генерални марки, не говоря за това. Със сигурност има японски, италиански, кенииски и какви ли не традиции в брендинга и всяка си има своите особености, всяка общност има свой начин на визприемане на продуктите, услугите и марките, които ги индентифицират.
Колкото и да ми е неприятно, защото в много офлайн аспекти защитавам тезата на семейство Рийс, традициите в интернет са марката да е с името на предлаганата услуга, а всеки маркетолог ще ви каже, че истинската маркетингова лудост е да се върви срещу нагласите и очакванията на пазара:)))
И понеже виждам, че обичате да четете книги по темата, имаме доста вносни заглавия по темата http://import.book.store.bg/search?srchstr=branding&p=s&sin=101 с тях поне ще имате малко разнообразие в тезите;)))) Ако смятате последното за реклама копирайте си линка и го изтрийте:)
А по отношение на блондинката Ненова, звучите учудващо за блондинка, не знам с какво се занимавате точно, но със сигурност бих си поговорил с вас по темата, пишете ми на web@vanchev.com ако имате желание:))
И в заключение, искам да ви помоля да ме извините за леко агресивният тон, аз така си говоря, не искам да превръчам публикацията ви в място за безсмислени спорове……. Просто смятам, че като човек който си изкарва хляба с изказване по такива теми трябва да анализирате материята малко по-задълбочено:)))
Тодор Христов на 04.03.08 в 12:03
Здравейте, г-н Ванчев,
Няма проблем за леко агресивния Ви тон, но аз не си изкарвам хляба с изказване по такива теми, както споменавате и затова нека наистина не навлизаме в темата кой за какво се изказва неподготвен.
Материалът по-горе има много ясна бизнес и брандинг логика, но досега не откривам каква точно е Вашата логика.
Никъде по-горе не става дума за това че само по себе си едно име ще направи един сайт по-посещаван, но става дума за това, че едно звучно, сравнително кратко и уникално име има по-голям шанс да се открои в дългосрочен план сред конкуренцията и да се запомни трайно.
Споменавате, че традициите в интернет са марката да е с името на предлаганата услуга. Чии са тези традиции - на пазара (клиентите) или на собствениците на сайтове? И на всички ли собственици на сайтове е традиция това?
Това традицията на Amazon.com ли е например? Или това може би е много лошо име, сравнено с Books-us.net, например?
Не мисля.
Наясно съм, че тази тема има много ъгли и гледни точки, въпрос е на бизнес философия, ако щете. Желая ви успех с вашите интернет книжарници и дано имената, които сте им избрали ви носят много успехи и в бъдеще!
HotMonitor на 09.03.08 в 11:03
Прочетох за статията в Alabala.org и реших да коментирам тъй като темата е много интересна и фундаментална. Получил се е диалог което е чудесно. Има полярни мнения което е също е чудесно. Какви слабости има според мен. 1) Цялата статия е базирана на канигата на Ал Рийс ( на които съм фен темата ми в блога е копие на неговата) или това е силната теория наякои я наричат спекулативна. 2) липсва представяне на слабата теория например Andrew Ehrenberg , Tim Abler, D. Aaker, Clancy и Shulman. 3) Ал Риис е гениален но неговата теория не обяснава всичко Оказа се че оцелват не най-приспособимите а достатъчно приспособимите 4) по отношение на възприятията на марките и имената те наистина са различни по различните държави ( в момента имам консулт на 2 големи вериги със чудесни имена по Рийс но имат различни успехи в Румъния, Украйна Русия и Унгария, а една от тях е успяла в България но не и в Европа. 5) По отношение на Българските книжарници и имената им е доста трудно да се обясни влянието им върху съзнанието с теорията на Рийс. Аз купувам книги от 6 от изброените книжарници в класацията са под 12 място и една е в 10 та и съм доволен. реагират до 4 часа носят ми ги в офиса до бюрото , получвам дълбока отстъпка и ми се обаждат при нови книги. Все пак с колегите ми купуваме около 8- 12 -книги месечно (аз лично 2 на месец) а понякога и за награди на клиенти. 6) да не забравяме че блоговете са гражданска журналистика и не бива да се сърдим на авторите им. 7) Според Зийман, Огилви и Котлър участието в класации е неприемливо силно субективно. Особенно за такави материи като брандинг. В заключение мисля че трябва да има диалог и то аргументиран и задълбочен и базиран на проучване. Мисля че авторите е добре да разказват за успешни и неуспешни практики и какво те са направили или открили в практиката си. Първо е теория, после практика, после споделяне и анализ и пак наново. Дано диалога продължи с примери и реални анализи. Това е най-полезно споделяне на опит а не само споделяне за да правим впечатление. Поздрави на участниците и по-смело и аргументирано изказване на мнения.
Тодор Христов на 09.03.08 в 11:03
Благодаря за този коментар и просто още един път искам да отбележа (както и по-горе), че едно хубаво име, на каквото и да е било (не само на интернет книжарница, но и на други сайтове, както и на имена на марки, фирми и др.) само по себе си не предопределя успеха или неуспеха, както и не предопределя потребителските навици, честотата на покупките и удовлетворението на клиентите.
Хубавото, запомнящо се, кратко и звучно име е просто хубаво, запомнящо се, кратко и звучно име. То може да ни бъде само от полза и никога в тежест.
HotMonitor на 09.03.08 в 12:03
Да точно така хубавото име е предпоставка за успех, но не гарантира продажби (затова и обичам Рийс казва прости неща които другите пренебрегват), но след това следва дълъг процес по брандиране от което зависи и успеха на марката. Всичко е брандинг. В крайна сметка и хората са марки и действат като марки цял живот. Хубаво е да има повече дискусии по темите на маркетинга и брандинга.
Черна книга на търговските марки на 27.03.08 в 00:03
[…] книга на търговските марки” в книжарниците или в интернет книжарниците по Ваш избор.Черна книга на търговските марки Тази […]
Мая Георгиева на 09.05.08 в 13:05
Статиите - като теми и стил страшно много ми харесват. Даже се абонирах за бюлетин. Надявам се ‘новината’, че сайтът прекратява дейност да е маркетингов (или друг) трик за проучване или нещо такова… Моля ви, безумно е сайтът да не продължава да работи!
Тодор Христов на 09.05.08 в 15:05
Мая, много се радвам, че харесвате блога ни. Чудесно е, че сте се абонирали за бюлетина!
Ако имате предвид материала, че прекратяваме дейността си - http://www.novavizia.com/1799.html , то той бе първоаприлска шега. Вижте коментарите под статията.
Reader на 10.07.08 в 02:07
Г-н Христов, явно нито вие нито вашите любими автори могат да си представят съществуването на маркетинг по български, чийто типичен представител явно е г-н Ванчев. След като поддържа четири, а може би и повече книжарници с идентично съдържание и екип, за него е важно те да са с колкото е възможно по-незапомнящи се имена. Така потребителят, който се е опарил в една книжарница, попада в друга, която всъщност е пак негова. И така до безкрай, без да може да запомни къде са го прецакали предишните пъти. Е затова западните теории са неприложими у нас.
А г-н Ванчев, вместо да разсъждава за брендовете, да каже това според него лоялна търговска практика ли е?
Reader на 10.07.08 в 03:07
Забележете и цените, на които г-н Ванчев предлага “2 милиона книги внасяни по поръчка”. При него 25 долара от амазон се равняват на 64 лева. Сигурно е заради бренда.
Тодор Христов на 10.07.08 в 09:07
Reader, благодаря за оставените коментари, но също и Ви моля да уважите желанието ми тук да не навлизаме в дискусии относно търговската политика или ценообразуването на когото и да е било.
Все пак, целта на материала ми бе за хубавите и запомнящи се имена в интернет.
Петър Ванчев на 10.07.08 в 09:07
Ох, аман от конкуренти, които се опитват да ни очернят, абе хора по-разумното е да вземете да работите по-добре, отколто да търсите постове за сайтовете ни и да ни плюете…. както и да е, за лоялната търговска практика ще дам само Coca-Cola за пример, те не са компания продаваща само една марка, напротив те може би са компанията с най-много различни марки в областта на безалкохолните напитки - това си е нормална търговска стратегия и няма общо с лоялността
Коментирай!