Много се изписа и изговори за автобиографията напоследък - как да се съставя, какво да съдържа, какво да не съдържа…
Имам чувството, че повечето съвети за съставяне на автобиографии идват от хора, които рядко са писали своята собствена автобиография, какво остава да са се явявали на интервюта за работа и са ги печелили!
Може би това е причината толкова много хора да продължават да съставят по ужасен начин автобиографиите си?
Реших да се облегна на личната си статистика от 99,9% успеваемост при писане на автобиографии и 100% успеваемост при явяване на интервюта, за да ви запозная с десетте правила за перфектна автобиография, които неизменно следвам.
1. Основната цел на вашата автобиография е да ви спечели интервю
Когато съставяте автобиографията си, нито за миг не забравяйте това. Всяка друга представа или нагласа към автобиографиите е абсолютно безполезна.
Представете си ситуация, в която на бюрото на работодателя стои купчина с 40-50 автобиографии. От цялата купчина само 8-10 души ще бъдат поканени на интервю за работа.
Може да сте отличен специалист с подходящото образование, стаж и умения, но ако автобиографията ви не струва, едва ли ще ви поканят на интервю, освен ако не сте били единственият кандидат. Твърде жалко за работодателя, а най-вече за вас.
2. Гледайте на автобиографията си като на средство за продажба
Да, чрез автобиографията си вие продавате себе си. Ако работодателят хареса това, което му продавате, той ще го купи, т.е. ще се срещне с вас, за да разговаряте за длъжността и за това как можете да работите заедно.
Повечето хора съставят стандартни автобиографии. В тях те сякаш казват на работодателя „Нуждая се от вас, имам нужда от работа, моля ви…” Това са лошите автобиографии, които ми напомнят на лошите рекламни клипове по телевизията.
Критично важно е автобиографията ви да демонстрира с какво сте ценни за работодателя. В нея следва да има доказателства, че именно вие сте точното решение на проблемите му.
3. Изберете най-подходящия за вас формат на автобиография
Всяка следваща вакантна длъжност, за която кандидатствате е различна. Организацията-работодател е различна. Ситуацията е различна. Всичко това изисква от вас да умеете да преценявате на какъв формат автобиография да заложите.
- „Хронологична автобиография” - използвайте я, ако искате да акцентирате на растежа в кариерата си. Тази автобиография ще говори на работодателя, че вие сте човек с опит в конкретната сфера.
Този формат е подходящ и когато бившите ви длъжности и/или името на последния ви работодател са впечатляващи.
Не използвайте хронологичната автобиография, когато сте сменяли твърде много работи, когато си търсите работа за първи път, както и когато сменяте насоката на развитие на вашата кариера.
Хронологичната автобиография е най-често срещаният формат, но и твърде често - най-неудачно използваният.
- „Функционална автобиография” - използвайте я, ако искате да подчертаете, че имате силни страни и постижения в конкретни (функционални) области, например в продажбите, в маркетинга, в рекламата, в дизайна, в програмирането и т.н.
Този формат е подходящ, ако си търсите работа за първи път или когато сте сменяли твърде много работни места.
Минусите на този формат са, че чрез него не можете да демонстрирате развитие в кариерата. Функционалната автобиография не е удачен избор и за хора, които са изпълнявали ограничен брой задачи в миналото.
- „Целева автобиография” (любимата ми) - тя фокусира върху конкретна длъжност. Това предполага, че познавате добре изискванията на длъжността, за която кандидатствате.
Целевата автобиография ще ви свърши отлична работа, ако искате да направите силно впечатление, ако сте наясно с работата и ако имате умения, дори и да ви липсва голям стаж.
Не използвайте този формат, ако просто искате да си имате една автобиография за всички възможни случаи. Също и когато не ви достигат умения, както и когато нямате добра представа за каква длъжност кандидатствате.
4. При всяко ново кандидатстване съставяйте нова автобиография
Много хора използват една и съща автобиография за различни вакантни длъжности. Някои от тях дори си я размножават на ксерокс и я разпращат навсякъде, където могат.
Подобно поведение е предпоставка за неуспех, а вероятно е и предопределено от нагласата за неуспех на кандидата. Все едно самият той не вярва, че ще го поканят на интервю и започва да залага на Закона на големите числа: „Колкото повече автобиографии разпратя, толкова по-големи стават шансовете ми. Какво мога да загубя?”
Според мен, такива хора наистина увеличават шансовете си за крупен неуспех и просто си губят времето.
Преди да изпратите автобиографията си на нов работодател, огледайте я критично. Има ли в нея достатъчно полезни за работодателя неща? Случило ли се е нещо ново в професионалния ви живот, което си струва да добавите? Има ли в нея остарели, безполезни или неадекватни факти, цифри, имена?
5. Поберете автобиографията си на 1 страница (!)
Да, знам, че има хора, които смятат, че не е важно колко дълга е автобиографията, а дали върши работа. Аз обаче разсъждавам така: „Колкото по-дълга е една автобиография, толкова по-малко работа върши.”
Автобиографията от 1 страница ще направи мисълта ви по-фокусирана, посланията към работодателя по-ясни, думите и детайлите по-прецизни.
Освен това, като не съобщавате всичко за себе си до последния детайл, вие давате възможност на работодателя да узнае повече за вас, като ви покани за среща. Нали това искате?
По-дългите автобиографии носят риска да отегчат много работодатели и да им попречат да ги изчетат внимателно. Особено ако купчината на бюрото им е голяма.
Ако наистина държите да акцентирате на някои факти, но не успявате да сторите това в рамките на една страница, обмислете възможността да изготвите 1-2 приложения към автобиографията си.
Например, ако утре реша да кандидатствам за асистент в някой университет, ще поставя заглавията на книгите и по-интересните си статии в отделно приложение, озаглавено “Публикации”.
6. Използвайте мощни думи
Както стана ясно в правило 2, автобиографията е инструмент за продажба. За целта, продавайте чрез мощни думи, най-вече глаголи, защото те са единственото, от което работодателят ще си извади стойностни заключения за вас.
Ето списък, който всеки един работодател мечтае да види:
- Управлявам
- Продавам
- Организирам
- Изобретявам
- Усъвършенствам
- Оптимизирам
- Разработвам
- Подобрявам
- Координирам
- Произвеждам
- Разширявам
- Преговарям
- Създавам
- Внедрявам
- Контролирам
- Оценявам
- Изграждам
Тези глаголи ще покажат ясно, че сте човек, който решава проблеми и създава възможности, т.е. не само “работите”, но и носите резултати.
7. Бъдете конкретни
Няма по-отегчителна автобиография от „кухата” автобиография - онази, която говори много, но не казва нищо.
По възможност, позовавайте се на брой продажби, проценти ръст, брой обслужени клиенти, брой спечелени нови клиенти, имена на географски региони, брой разработени нови географски региони, имена на важни клиенти, брой изобретения, процент реализирани икономии и т.н.
Някой би казал: „Та това е фирмена тайна!! Работодателят ще си помисли, че след като разгласявам данни за бивши мои местоработи, ще постъпя така и с него.”
Не бъдете чак толкова притеснителни - не винаги и не всичко е чак толкова голяма „фирмена тайна”! Така или иначе за цифрите и фактите ще стане дума в хода на интервюто, ако интервюиращият е професионалист, който знае какво иска.
Освен това, потенциалният ви работодател ще иска да разбере с какво именно вие сте ценен и полезен. Помогнете му, не го затруднявайте.
8. Заложете на първокласния външен вид
Начинът, по който изглежда автобиографията ви може рязко да повлияе на шансовете ви да постигнете основната си цел - да ви поканят на интервю.
Ето няколко идеи:
- Оставяйте достатъчно бели пространства и празни редове между и около абзаците - така текстът ще „диша” и ще привлича окото.
- Използвайте булети (без да прекалявате) - те помагат на читателя да открои и запомни важните моменти.
- Подчертавайте или удебелявайте ключови заглавия, подзаглавия или определени думи (без да прекалявате).
- Ако имате възможност, използвайте малко по-дебела хартия, с класически размери А4 и светла на цвят. По-големият грамаж на хартията ще направи автобиографията ви уникална и лесно откриваема в общия “кюп”.
Повечето автобиографии използват стандартния шрифт Times New Roman, но предполагам, че вие не искате да сте банални, а да направите впечатление. В този случай, използвайте несерифни шрифтове, като Arial или Verdana например (тази статия е написана на Verdana).
9. Не пишете глупости
В идеалния случай, автобиографията ви ще съдържа три типа информация - трудов опит и способности (1), образование (2) и вашите контакти (3). Съотношението между първите два типа следва да е приблизително 80%:20%.
Ето защо, не помествайте безполезни неща. Това е глупаво, защото освен всичко друго краде от оскъдното ви пространство от 1 страница.
Имам предвид следните неща:
- Пол
- ЕГН или дата на раждане
- Семейно положение
- Деца
- Цвят на очите
- Ръст
- Здравословно състояние
- Хобита
- Всякакви знания, умения, курсове, интереси и др. без връзка с длъжността
- Чуждици
- Адреси на бивши работодатели
- Снимка
- Знамето на европейския съюз или друго графично изображение
- Заглавия като „Автобиография”, „CV” или глупости от сорта на „Европейски формат на автобиография” - това е ясно и без да го казвате. Просто започете с името и фамилията си.
Убедете се, че автобиографията ви не съдържа правописни, граматически, стилистични или чисто технически грешки. Няма по-лесен начин да сринете репутацията си, ако на всеки втори ред работодателят открива доказателства за вашата разсеяност или неграмотност.
10. Съставете убийствено придружително писмо
Съставяйте придружително писмо всеки път, когато кандидатствате за работа. Доброто придружително писмо подсилва ефекта от автобиографията ви и заостря вниманието върху някои конкретни моменти в нея.
И най-добрата автобиография обаче може да се окаже недооценена, ако съставите стандартно придружително писмо от типа на „Уважаеми Господа, моля приемете моята автобиография и диплом за дрън-дрън-дрън… Надявам се, че дрън-дрън-дрън…”
Подобни придружителни писма не казват нищо. В един момент работодателите спират да ги четат.
За перфектните придружителни писма може да се състави цял нов материал, но най-важното, което следва да запомните сега е, че те трябва да откроят конкретни способности, умения или постижения, които са споменати или поне загатнати по някакъв начин в автобиографията ви.
И още - придружителното писмо следва да е откровено, интересно за четене и ентусиазирано. Подобно писмо ще провокира работодателя да погледне още веднъж автобиографията ви и най-вероятно - да си уреди среща с вас.
11. Бонус-правило: Бъдете откровени
Безусловно, в автобиографията си можете лесно да изопачите, преувеличите или дори да си измислите факти и събития, само и само да постигнете целта си - да ви поканят на интервю.
Подобен подход е вашата 1000% гаранция, че няма да получите желаното място, както и че никога повече няма да се явите на интервю в тази организация.
Да сте откровени не означава, че автобиографията ви трябва да се превърне в детайлна история на вашия живот. Неспоменаването на някои моменти от професионалния ви път не е лъжа и стига те да нямат касателство към длъжността, всичко е наред - не ги споменавайте и се явете на интервюто без угризения.
За всичко останало обаче, откровеността е най-добрата политика.
Това бяха моите десет златни правила за перфектна автобиография. През последните години аз се придържам стриктно към тях и те неизменно са ми носили успех.
Защо да не носят успех и на вас?
Между другото, можете да се запознаете и с Десет златни правила за убийствено мотивационно писмо, както и с Интервю за работа: Как да го спечелим.
Тодор Христов е управител на “СИТА Мениджмънт Консулт” ООД - бутикова консултантска компания по управление, която работи за повишаване на ефективността на бизнес процесите на своите клиенти чрез правилна организация на човешки ресурси и професионална работа в екип.
Известен е като един от създателите на първия български сайт за работа в екип www.Websita.com, който се посещава ежемесечно от няколко хиляди делови хора.
Съавтор на “10-те златни правила за работа в екип” (Ciela, 2006).
{ 21 trackbacks }
{ 26 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Христо Стоянов 27.09.06 в 09:09
Ще си позволя да добавя нещо кратко към тези 10 правила - от моята практика.
“Пишете си сами автобиографията” - все още е често на събеседване се явяват кандидати, които не са писали автобиографията си. Затова първият ми стандартен въпрос винаги е - моля да разкажете със свои думи, това което е написано в автобиографията Ви. Повярвайте ми - куриозите са много.
“Нека автобиографията да е 1,5 листа, една страница е малко за непрофесионалистите - говоря за колегите мениджъри, които са в комисиите по набор и подбор.
Останалите правила наистина са златни. Ще ми бъде интересно да прочета подобен материал и за придружителните писма.
Силвия Атанасова 27.09.06 в 10:09
За мен това е най-добрият списък с насоки, който някога съм срещала. Най-много ми допаднаха списъците с глаголите и глупостите, които трябва да се избягват.
Вече препочъчах статията ви на 3-4 места, г-н Христов, и Ви благодаря сърдечно за нея!!
Тодор Христов 27.09.06 в 11:09
Христо, благодаря за добавеното от теб правило, но си мисля, че ако някой друг пише автобиографията ми вместо мен, просто няма да имам нужда и от останалите 10 правила, защото те няма да са за мен, а за моя “автобиограф”.
Тодор Коков 27.09.06 в 13:09
Правилата са наистина златни, но може би вършат работа само ако кандидатстваш при ефективно мислещ работодател.
Ако кандидатствам за работа в едно училище например и директора е учител по литература и автобиографията ми не е във формат, какъвто съм учил в 8 - ми клас - ще реши, че съм неграмотен и няма дори да я прочете , камо ли да ме покани на интервю.
Правилата са функционални, в това съм сигурен, но само за определени сфери.
Тодор Христов 30.09.06 в 15:09
Благодаря за интересния коментар, Мариела! За съжаление, не можем всички да сме толкова красиви…
В т.9 на статията ми вероятно сте прочели, че препоръчвам в автобиографията да не се слага снимка. Една от основните причини е, че тя заема значителна част от оскъдното пространство, ако искате да съберете биографията си на 1 страница (съгласно т.5).
Освен това, в по-голямата част от случаите се предполага, че работодателите търсят хора, които решават проблеми и носят резултати - струва си да се наблегне именно на тези неща, вместо основно на “визия”.
Встрани от темата, познавам лично един работодател, който избира кандидатки за разнообразни длъжности почти единствено по снимка, но предполагам се досещате защо.
Разбира се, има много длъжности, в които външният вид е от първостепенно професионално значение - например ако кандидатствате за модел, за стюардеса, за управител на магазин за луксозна козметика и много други случаи, в които се налага пряк контакт с клиенти, които ще оценят високо външния вид и ще увеличат покупките си, например.
Не на последно място, много работодатели често пъти сами изискват снимка. В тези случаи - удовлетворете желанието им и използвайте снимка (особено след като това носи доказани резултати, което е Ваш силен коз), но ако бях на Ваше място, аз лично не бих я поместил в биографията, а бих я приложил отделно.
Мариела Тодорова 30.09.06 в 15:09
Здравейте!
Прочетох статията Ви с голям интерес. В процеса на моето професионално развитие и квалификация се убедих, че автобиографията е много важен елемент от кандидатстването за дадена позиция, но не забравяте ли нещо много важно? Никъде в статията не видях нищо за визията на даден субект.
Мога да се мотивирам с това, че съм изпращала две еднакви автобиографии, но с една съществена разлика, а по-точно със снимка и без нея. Ефектът беше поразителен.
С това искам само да допълня, че образа, който кандидатите представят също е от голямо значение.
ред мен също е един изключително важен детайл.Мога да се мотивирам с това ,че съм изпращала две еднакви автобиографии, но с една съществена разлика , а по-точно със снимка и без нея.Ефекта беше поразителен.С това искам само да допълня ,че образа , който кандидатите представят също е от голямо значение.
С уважение!
Таня Кръстева 03.10.06 в 11:10
При кандидатстване често изискват са се посочва референтния номер на длъжността. Къде точно трябва да се напише?
Благодаря предварително!
Емилиян Танев 04.10.06 в 12:10
Благодаря за статията! Мисля че ще ми е от голяма полза. До този момент съм ползвал бланката от джобс.бг, пренесена в doc формат. С помощта и cv-то става много прегледно, но дължината на биографията е около 4-5 стр, което както разбирам е недопустимо.
Тодор Христов 04.10.06 в 15:10
Таня, референтният номер следва да се постави възможно по-горе на първата страница, например веднага след името ви, за да се открива лесно и бързо от работодателя.
Емилиян, благодаря за добрите думи, радвам се, че съм бил полезен. Не ми е известна бланката на Jobs.bg, но 4-5 страници е прекалено много за мен. Прегледна автобиография може да се напише и в 1 страница. Опитайте.
Димитър Бакърждиев 17.10.06 в 16:10
Правилата са много изчерпателни, и все пак мисля че ще е полезно да добавя малко допълнителна информация за случаите, когато автобиографията трябва да се прати в електронен формат, а не на хартиен носител. Това мисля да е преобладаващият случай, както в страната така и в чужбина, професионалистите могат да погледнат http://www.hr-xml.org което прави неприложим подходът със хартията с голям грамаж.
В момента сме изпълняваме софтуерна поръчка за една от най-големите HR агенции в света и мисля че ще е интересно да споделя накратко каквото знам за бизнес процесите им.
Всеки recruiter, това е служителят обработващ обявите за работа, ползва огромна база данни от автобиографии. За да открие най-подходящите кандидати за дадена обява, се използват софтуерни инструменти, които търсят в базата данни съвпадение между ключови думи от обявата и автобиографиите. Резултатът от това търсене е списък от кандидати подредени по процент на съвпадение. За да получим по-висок процент на съвпадение е добре автобиографията да съдържа колкото се може повече информация т.е. да увеличим броят на срещането на ключови думи като опишем колкото се може по-подробно всяка една работа и заемана позиция, което което от своя страна предполага тя да е по-дълга от една страница. Освен това ключовите думи много често са съществителни, така че не е хубаво да се набляга само на глаголите. Recruiter-а има достъп и до автобиографията във формата в която е пратена, най-често MS Word, така че оформлението най-вероятно е от значение и тук правилото за шрифта важи с пълна сила.
Тодор Христов 18.10.06 в 11:10
Благодаря за съветите относно “електронните автобиографии”, Димитър.
“Електронният формат” не е акцент на моята статия, но тези идеи вероятно ще бъдат от полза за хората, които планират да кандидатстват за работа по този начин.
Мария Цочева 11.01.07 в 12:01
Не съм съгласна, че семейното положение не трябва да се помества в автобиографията. То носи ценна информация за работодателя - евентуално за това дали ще можеда разчита на служителя за извънреден труд и прочие. Защото не е съвсем без значение, ако един човек има 3 деца или пък на 40 още не се оженил, нали?
Тодор Христов 11.01.07 в 13:01
Мария,
Семейното положение е важно разбира се, както нерядко е важен и полът (в зависимост от естеството на работата) и много други неща.
Вие поставяте въпроса от гледна точка на информацията, която получава работодателя, а аз разглеждам автобиографията в светлината на личната и единствена цел на всеки кандидат, която трябва да постигне с автобиографията си - да го поканят на интервю.
И ако още преди да изпрати автобиографията си кандидатът е наясно, че от него ще се изисква да бъде семеен или несемеен, с деца или без деца и прочие, разбира се той може да спомене или да не спомене това в специално написаната по повод конкретната длъжност автобиография, за да увеличи шансовете си да бъде поканен на разговор.
Но да се пише семейното положение без това да има касателство към длъжността аз лично не съветвам.
Дали след поканата за интервю кандидатът ще получи работата зависи от други неща, разбира се.
Румен Костов 01.06.07 в 13:06
Поздравлениа Г-н Христов, с ръка на пулса сте…
Елеонора Гегова 11.12.08 в 08:12
Уважаеми г-н Христов, прочетох с интерес вашите статии аз имам един конкретен въпрос аз съм на 39г. от два месеца търся работа и не мога да си намеря където и да отида ми казват, че съм над яъзръстта защо никтде в обявите за работа не се споменава изискване за възраст мислите ли,че една жена на 39 г. трябва да си стои в къщи
Тодор Христов 12.12.08 в 12:12
Елеонора, категорично не. Според мен на 39 животът не е свършил, напротив - би следвало едва да започва.
доц.д-р Мариана Малинова 13.12.08 в 07:12
Адмирации! Аз съм научен сътрудник в Института по история на БАН и преподавател в СУ по китайска истрия. Доктор съм по стара китайска история и в момента специализирам архиевистика и документалистика в Пекин. Много е стойностно това, което пишете! Трябва да достигне до повече хора и да им бъде от полза! Определено умствения ни потенциал на нас, българите, е доста висок и в такива моменти трябва да си помагаме! Четейки негативните новини от Родината, на хиляди километри от вас, се натъжавам, но вашите статии ми вдъхват оптимизъм! С искрени пожелания за всичко най-прекрасно! Мариана
Тодор Христов 13.12.08 в 14:12
Благодаря, доц. Малинова!
И на Вас желая само добри неща, и вяра в собствените сили!
Поздрави от България!
uzunov 20.12.08 в 22:12
Добър вечер!Случайно попаднах на написания текст,които сте предоставил за ползване.Искам да Ви благодаря за съветите и да ви попитам нещо!НАвсякъде се пише да се покаже какво и колко си работил,може ли някои съвет за начинаещите като мен.Студент съм,уча философия,мисля се за способен човек,но може ли да ми дадете пример,как да накарак работодателя да ме забележи от купа,при факта ,че не съм работил даденото нещо до сега,ако може да Ви помоля за един мейл да ми отговорите,а именно aura_fen@mail.ru и Благодаря ви предварително
Л.Н. 27.02.09 в 15:02
Здравейте!
Статията е страшно полезна, особено за хора като мен, които прохождат на трудовия пазар. Аз съм студентка в трети курс и съм на ниво “търсене на стаж”. Когато човек няма трудов опит, учи психология и не му се занимава особено с човешки ресурси, но иначе е обречен на безпаричие, следвайки мечтите си, е много трудно да изтъкне уменията си, без да има с какво да ги подкрепи. Пък и трябва всичко да се пробва, може да преоткрията тази професия, въпреки че вече е опорочена от млади и некомпетентни “ейч-арки”.
Голямата ми молба към автора и хората с опит и желание да споделят своите знания, е да подкрепят 10-те правила и 3-те вида биография с примери. Наи-вече с пример за целева автобиография.
Благодаря:)!
Екатерина Чонева 21.04.09 в 14:04
Здравейте г-н Христов, позволявам си да Ви помоля за съвет, тъй като се сблъсках със следния проблем: Търся си работа и в продължение на доста време работех по подготвяне на перфектните документи, а накрая се оказа, че не мога да ги публикувам във вида, в който съм ги направила. Налага ми се да попълвам разни типови форми, които ограничават възможността работодателят да открие нещо различно и това, което търси. Мислех, че е възможно да си публикувам в повечето сайтове за работа моите документи и работодателите да ги виждат. Аз ли не мога да се ориентирам в търсенето на тази опция или тя не съществува така гъвкаво?
Tsvetti 25.04.09 в 12:04
Интерсна статия, но ще си позволя да критикувам част от написаните неща. Казвам това като човек, който е кандидатствал за работа и като такъв, който е присъствал при подбор на персонал (и съответно успял да чуе мнения и коментари на работодатели).
Не съм съгласна, че не трябва да се посочват
- ЕГН или дата на раждане - извинявам се, но трябва работодателят да знае на колко години е кандидатът и едва ли би поканил на интервю човек, за когото няма елементарна информация
- Снимка - много от кандидатите се противят на това, но лично съм присъствала на подбор на автобиографии, където работодателят не разглеждаше какво пише в тях, ако нямаха снимка (казваше, че щом не са си сложили, значи крият нещо). Съветът ми е снимката да се подбира в зависимост от позицията - ако например основното в работата е да се срещаш с клиенти - най-добре да си усмихнат на снимката и така нататък.
- CV-то да е дълго 1 страница - не сме в комунизма, когато трябваше да пишем автобиографията на ръка! Най-добре изглежда попълнен европейски формат на автобиография (който е поне 3 страници) и в него вече да посочим интересна информация
- Курсове или умения, които не са във връзка с работната позиция - ако не пише нищо извън уменията, свързани с работата, работодателят няма да може да разбере какъв човек е кандидатът като лични качества, интереси и т.н. което помага много при избор измежду 50-60 CV-та, всички на кандидати с нужния опит, да речем
Ако сте помогнали на всички, които писаха по-горе и на всички, които са чели това, което сте написали, тогава не смятайте за нужно да ми отговаряте и да държите коментара ми в сайта си, но до сега винаги са ме канили на интервюта (дано това продължи и занапред), независимо дали после се оказва, че работата е неподходяща за мен или съм започвала работа.
Успех занапред на всички кандидати за работа!
Тодор Христов 27.04.09 в 21:04
Цвети, благодаря за коментара. Разбира се, всеки има своята гледна точка и подход в писането на автобиография.
Аз лично обаче в никой случай не съветвам автобиографиите да са по три страници (поне), намирам т.нар. “европейски формат” за скучен (а и много хора го ползват и за мен това е повече от достатъчен аргумент - предпочитам отличителността), както и не смятам например, че целта на автобиографията е да ориентираме работодателя що за човек сме като лични качества, интереси и т.н. (не вярвам и работодателите да имат това за цел, още повече, че става дума за съвсем първоначален етап на набор или “сито”)
Разбира се, има всякакви работодатели, в т.ч. и такива, които го играят психолози-аматьори и за тях вероятно липсата на снимка може да означава сигурен знак, че кандидатът нещо крие и т.н.
Няма как да прогнозираме всички възможни реакции на всички възможни работодатели.
Тинка 25.06.09 в 09:06
Благодаря за статията ви.В момента имах необходимост от съвети за съвременна автобиография и попаднах на вашата статия.Проблем при мен е ,че съм от провинцията и работя в областа на Детските градини.В нашето общество все още не се работи с компютър и директорите са на комуниктическо ниво.Всичко изложено до тук ме обърква и аз самата не знам как точно при тези условия да напиша своята автобиография.Ако може ме посъветвайте как най - правилно да постътя.
Тодор Христов 25.06.09 в 09:06
Тинка, въпросът ви е по-общо зададен и предвид на това ми е трудно да ви дам конкретен съвет. Не знам какво точно ви обърква, но ако прочетете статията още 1-2 пъти, може би ще откриете поне 1-2 полезни идеи, които да използвате за автобиографията си стига да прецените, че е уместно във вашия случай.
Светомира 25.06.09 в 13:06
Здравей Тинке,
Моля за извинение, че отговарям преди г-н Тодор Христов, автор на тези чудесни 10 златни правила. Мисля, че те разбирам какво искаш да попиташ, защото самата аз, макар и в голям град, имам доста смущаващ опит от писането на автобиография при кандидатстване за работа в сферата на образованието. Кандидатствах за учител по практика в техникум, но нямах педагогическо образование и педагогически стаж и естествено не споменах нищо по този въпрос. Към описанието на дейността ми в предишно предприятие обаче посочих и това, че съм била ръководител на група специалисти, изпратени на обучение в Германия за работа с нови машини и след това съм обучавала тук нашите работници. Извикаха ме на интервю. Директорът на техникума ме попита само с какъв успех съм завършила висшето си образование /за мое щастие висок/. Коментарът му към автобиографията ми беше: “С това /високия успех/ трябва да се хвалш, а не че си ходила в чужбина!” Та по този повод мисля, че искаш да попиташ дали да напишеш своята автобиография на компютър и дали да ползваш разпространения европейски формат, за който говори Tsvetti - това е една бланка. Ти най- добре познаваш евентуалния си работодател, това е твоето предимство, че си от малко населено място, където всеки знае всичко за всеки. Щом хората от това общество живеят на комунистическо ниво, напиши “комунистическа” автобиография /Правило 4/- като описание: Родена съм……, завършила съм с успех /еди колко си/, после работих като …. в….., където придобих….. В този тип автобиография задължително се пишеше и нещо за семейството - с какво се занимават майка, баща, брат….Не го казвам с лошо чувство нито към миналото, нито към изключително полезната горна статия! Но това няма да е съвременна автобиография, каквато искаш, а просто “нагодена”, за малко селце с малко детско заведение. Ако питаш мен, аз бих рискувала и бих написала една хубава съвременна автобиография по горните правила. Препоръчвам това пак от опит- на онова интервю от 12 души /10 мъже, които по принцип са по- подходящи за учител по практика/ избраха мен.