ikea икеа организационна култура мебелиВсеки съвременен учебник по мениджмънт има “глава” или “раздел” за организационната култура. Точно там авторите споделят своята гледна точка за организационната култура и макар и с някои различия на нас, читателите, ни става ясно, че организационната култура е “начинът, по който работи една организация“.

В България май че не вярваме много-много на организационната култура. Склонни сме да я възприемаме повече като измислица на теоретиците по мениджмънт, вместо като реалност, която съществува във всяка компания.

Книгата “Да правим бизнес като Ikea” доказва, че това нещо – “организационната култура”, съществува, независимо дали искаме или искаме. “Да правим бизнес като Ikea” е издадена от издателство “Сиела”, част от поредицата “Световни бизнес империи”.

Както е известно, Ikea e име не само на шведска компания за мебели, но и марка, която е променила начина на живот на много хора. Благодарение на Ikea бизнесът за обзавеждане на дома става по-демократичен, най-малкото поради три причини: достъпни за всички потребители мебели и стоки за дома; съвременен дизайн на “невероятни” цени; покупка, която зарежда клиентите с тръпката, че им престои да преустроят жизненото си пространство.

Зад спокойния шведски имидж на Ikea има една строго контролирана и високоефективна организация, внимателно наблюдавана и водена от своите кукловоди. В основата й е Ингвар Кампрад – основателят на компанията. Неговата концепция и ценности са душата на Ikea. Определят го като ексцентричен, пестелив и потаен човек.

Ето някои от митовете и историите за Ингвар Кампрад:

  • Пътува с обществен транспорт, когато може ползва и пенсионерската си карта в Швеция, въпреки че според твърденията е един от най-богатите хора в света със състояние от 31 милиарда долара (негово и на семейството му).
  • Купува плодове и зеленчуци от пазара, защото е по-евтино.
  • Използва пакетчетата за чай повторно.
  • Когато се храни навън, избягва да харчи повече от 5 лири.
  • Преструва се, че пазари с жена си, когато прави посещение на магазин на Ikea.

Кампрад изпитва ярост към преразхода на средства. Това превръща Ikea в една от “най-стегнатите” компании в бизнеса – служителите на Ikea летят в икономична класа или с нискобюджетни авиокомпании, когато са в командировка, отсядат в евтини мотели, чийто стаи приличат повече на “кутийки”, отколкото на нормални стаи в хотел/мотел.

В замяна на това продуктите на компанията са с по-ниска себестойност, благодарение разбира се на значителните ограничения на вътрешните разходи.

Фирмените ценности на Ikea – друга важна част от организационната култура, олицетворяват шведските (и скандинавските) ценности.

Смоланд – селска част на Южна Швеция, където е отраснал Кампрад – е бедна и с труднообработваема зема. Там е студено и заснежено, а ценностите на Ikea сякаш са изваяни от земата на Смоланд. Тези ценности са: пестеливост, екипен дух, непринуденост, равноправни отношения, умения да оцеляваш и да се справяш.

В магазините на компанията са закачени гигантски плакати. Те изразяват скалист пейзаж и старинни каменни зидове. Това са паметници на човешката упоритост и оптимизъм.

Иновациите са също изключително важни за работата в Ikea. Да са иновативни служителите в Ikea не е лозунг, а обективна необходимост. Свързана е с трудностите, които компанията е изпитвала в началато на своята дейност.

Така например Кампрад и дизайнерите му обикаляли различни дървообработващи фабрики, за да преценят какво може да се направи от дървените обрезки. Използвали са по-неизвестни доставчици, за да намалят себестойността на продукта си. Използвали са още и производители, които преди това не са правели мебели, само и само да се произвежда по-евтин продукт. Телената рамка на дивана модел “Момент” бил произвеждан от производител на колички за пазаруване, един от моделите маса – от производител на ски, калъфките за възглавници – от производител на ризи.

Служителите на Ikea са също част от организационната култура на компанията. “Доживотен в Ikea” е израз, който те употребяват. Означава, че компанията им предлага условия на работа по подобие на условията, които едно семейство може да предложи на своите членове – дружески, приятелски, внимателни, обединяващи, смислени. За разлика от други компании, в които работещите семейни двойки не са поощрявани да останат на работа, тук има много служители, които са сключили брак и са останали да работят като семейна двойка за компанията.

Общо взето, в Ikea не се стремят да приемат на работа “най-квалифицираните”, а “най-подходящите” за организационната култура на компанията. Тук можеш да получиш голяма отговорност, но винаги с голяма свобода на действие. Всеки има поставени цели и ако ги постигаш, “по-горе” не се интересуват как го правиш. Важното е да бъде направено.

Та, нека се върнем към заглавието – реалност или измислица е организационната култура?

Аз лично за пореден път се убеждавам, че не е добре да си затваряме очите пред нещо, което съществува в компанията, само защото не го виждаме или не жлаем да го видим.

Историята и настоящето на Ikea, описани в книгата “Да правим бизнес като Ikea” потвърждават, че организационната култура е реалност, която най-точно и най-ясно показва как работи компанията и какви принципи следват хората в нея.

Ако тази статия ви допада, споделете я в Twitter и Facebook или я запазете в Delicious.
rss feedХаресва ли ви това, което четете тук? Абонирайте се с RSS фийд или направете безплатен абонамент по е-мейл, за да получавате първи информация за всички наши най-нови материали. 4600 души вече сториха това.

Публикувано в: Книги и Уеб · Мениджмънт и лидерство на 21.05.08 и обозначено с



Още по темата:

{ 3 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }

1

Венелин Недялков 21.05.08 в 15:38

Интересно ми е как се стимулират служителите при това свиване на средства? Едва ли е само изразът “Доживотен в Ikea”…

2

Татяна Христова 21.05.08 в 15:55

Пестеливостта наистина е една от отличителните характеристики на културата на Ikea. Така например мениджърите на “средно ниво” са малко на брой, а управленските нива са само три. Магазините имат своите управители, а следващото по-високо ниво е “Мениджър за страната”. Това е важно перо за съкращаване на “административно-управленските разходи”.

Освен това служителите участват във вземането на голяма част от управленските решения. Имат общо взето голяма отговорност и голяма свобода.

И още. Компанията е известна с това, че има толерантност към грешките – няма да те накажат, но ще искат от теб да разбереш какво означава Ikea. А и когато един висш служител бъде преместен на работа в един магазин, това се приема за “повишение”.

Това са все много важни стимули!

3

Стоян Станев 23.05.08 в 10:59

—”Тези ценности са: пестеливост, екипен дух, непринуденост, равноправни отношения, умения да оцеляваш и да се справяш.”

Добре като за основа на изграждане на колектив и пускане в действие на “естествения” подбор в групата

—”в Ikea не се стремят да приемат на работа “най-квалифицираните”, а “най-подходящите” за организационната култура на компанията.”

Странно, но някак си оставят вратичка ако някой не е удобен или не се вписва в общата визия да се отърват от него

—”Тук можеш да получиш голяма отговорност, но винаги с голяма свобода на действие. Всеки има поставени цели и ако ги постигаш, “по-горе” не се интересуват как го правиш. Важното е да бъде направено.”

Вкарани са в рамките, проверени са, тествани са, изградили са мисленето “Ikea-това съм аз, Аз -това е Ikea”. Как да не му позволиш да работи без да го контролираш изкъсо. Той започва да мисли като съдружник или собственик (само дето не е такъв:)

В България знам няколко такива фирми с известни задръжки по последната точка. Може би е заради прехода и икономическите сривове пред личността и търсенето на по-добри финансови условия…

КОМЕНТИРАЙТЕ сега (моля, пишете на кирилица):

Създайте си уникален Граватар (снимка) за вашите коментари. Граватарът ще се асоциира с е-мейл адреса, който оставяте, когато коментирате тук.