Добре като за основа на изграждане на колектив и пускане в действие на “естествения” подбор в групата

—”в Ikea не се стремят да приемат на работа “най-квалифицираните”, а “най-подходящите” за организационната култура на компанията.”

Странно, но някак си оставят вратичка ако някой не е удобен или не се вписва в общата визия да се отърват от него

—”Тук можеш да получиш голяма отговорност, но винаги с голяма свобода на действие. Всеки има поставени цели и ако ги постигаш, “по-горе” не се интересуват как го правиш. Важното е да бъде направено.”

Вкарани са в рамките, проверени са, тествани са, изградили са мисленето “Ikea-това съм аз, Аз -това е Ikea”. Как да не му позволиш да работи без да го контролираш изкъсо. Той започва да мисли като съдружник или собственик (само дето не е такъв:)

В България знам няколко такива фирми с известни задръжки по последната точка. Може би е заради прехода и икономическите сривове пред личността и търсенето на по-добри финансови условия…

Освен това служителите участват във вземането на голяма част от управленските решения. Имат общо взето голяма отговорност и голяма свобода.

И още. Компанията е известна с това, че има толерантност към грешките – няма да те накажат, но ще искат от теб да разбереш какво означава Ikea. А и когато един висш служител бъде преместен на работа в един магазин, това се приема за “повишение”.

Това са все много важни стимули!