Известният гуру на мениджмънта в световен мащаб, Том Питърс, взема отношение по въпроса за “политиката на работното място” в кратък видео клип, който ще видите по-долу.
Според Том Питърс, да правиш политика на работното място е неименуемо, ако искаш нещата да се вършат (правят, свършват). Дори и ако става дума за малка фирма. Дори и ако иде реч за организация от 1 човек!
В работата си за няколко средни и големи за българските стандарти частни компании съм се убедил в това, за което говори Питърс. Трябва да си наистина голям политик, ако искаш нещата да се получават: задачите да се изпълняват качествено и в срок, прекият ти ръководител да си изгради позитивно мнение за теб, подчинените ти да се съобразяват с инструкциите и вижданията ти за работата, клиентите да са доволни, кариерата да върви във възходяща посока и т.н. и т.н…
Престанеш ли да бъдеш политик, започнеш ли прекомерно явно да показваш принципите си (дори и да са възможно най-безкористни и добронамерени) и да не се съобразяваш с обстановката, в която се намираш (хора, обстоятелства, натрупани взаимоотношения и др. тънкости), започваш да губиш почва под краката, гъвкавостта ти намалява, дипломатичността изчезва и в резултат са възможни всякакви “варианти”, в т.ч. и смяна на работното място.
Точно този вариант имах възможност да проиграя в една от бившите ми фирми (за което съвсем не съжалявам, разбира се).
Между другото, през призмата на мениджърската компетентност, умението да се прави политика на работното място е свързано с не една и две мениджърски роли, но може би най-критичната роля на един мениджър в това отношение е ролята “Посредник”, присъща за чувстващия тип мениджърски роли.
И така, Том Питърс, за политиката на работното място (а вие помислете дали сте добри офис-политици):
{ 1 trackback }
{ 0 коментара… коментирайте сега }