Обективните факти са сърцевината на оценката на работата, която в теорията и практиката на управлението на човешките ресурси е наречена “справедлива оценка“.
Някои ръководители казват, че правят всичко възможно да оценяват справедливо, но такова нещо като “обективност” не може на сто процента да се получи, защото сме субекти и имаме субективно виждане.
Подобно мислене оправдава постъпките на несправедливо оценяване. А резултатите от несправедливото оценяване са накърнено самочувствие и загуба на желание да си добър в работата. И още. По-малко произведени стоки (услуги), влошено качество, по-малко продажби, неудовлетвореност на клиентите.
Именно затова съвсем не са случайни грижите мениджърите да придобият компетентност за оценяване.
Как да направим така, че да разполагаме с повече обективни факти, когато оценяваме работата на други хора?
Ще ви върна към концепцията на Едуард де Боно да променяме фокуса на мисленето си според ситуацията. Ако все още не сте прочели концепцията на де Боно за “шестте мислещи шапки“, или искате да си я припомните, направете това сега.
А ако притежавате неговата книга, добре е отново да я прегледате. Ето един много важен цитат от нея:
“Много от това, което минава за факт, е просто добросъвестен коментар или въпрос на вътрешна убеденост за момента. На практика ние създаваме един вид двустепенна система: факти-убеждения и проверени факти.”
(Боно, Ед. Шест мислещи шапки. София, изд. “Принцепс”, 2000, с. 51)
“Бялата шапка” на Едуард де Боно ни помага да влезем по-лесно и по-успешно в ролята на мислител, който прави разлика между “факти убеждения” и “проверени факти” и по този начин да сме по-обективни, когато оценяваме работата на други хора.
“Твоята работа през изминалия месец не беше особено добра!” е типичното мислене и изказване чрез убеждение. В случай че с тази реплика приключва “диалога” на мениджъра със служителя, то няма как служителят да приеме своята по-ниска оценка за обективна (и справедлива) оценка.
За съжаление има мениджъри, които разговарят със служителите си именно така. Интересно как се надяват служителите им да ги уважават, да им се доверяват и най-вече да подобрят своята работа?!
Същите възприятия и чувства се създават и от репликата “Твоята работа през изминалия месец не беше особено добра”. Това също е “факт убеждение”, но не и “факт, който е проверен”.
Или, ето пример с позоваването на някаква случка в подкрепа на определено становище, като “Казахи ми, че преди два дни си закъснял за работа с 1 час”. Възможно е това да е факт, следователно можем да го съобщим, но можем да сме по-обективни в становището си, като съобщим, че това е изолиран случай, т.е. той не се повтаря.
В случай, че изолираният случай - закъснението на служителя - причинява неудобства на колегите (те поемат неговите задачи), тази случка-факт може да прерасне в “становище”.
Връщам се към Едуард де Боно и към друг негов цитат:
“Мисленето на бялата шапка не допуска някои толкова съществени неща като предчувствието, интуицията, преценката въз основа на опит, усещанията, впечатленията, мненията.
Това всъщност е и целта на бялата шапка: да разполагаме с начин, с който да поискаме само информация.”
(Де Боно, Ед. цит. произв. с. 64)
Де Боно описва един широк спектър от равнища на вероятна правдоподобност на фактите от “винаги е вярно” до “никога не е вярно”. Между тях съществуват и “общо взето вярно”, “понякога вярно”, “вярно, но в изолирани случаи” и др.
В резюме:
Когато оценяваме работата на други хора, хората ще ни възприемат като “обективни” (и като “справедливи”), ако:
- Избягваме интерпретации и изказване на мнения.
- Работим с проверени и доказани факти.
- Работим с факти, за които съществува убеждение, че са истински, но е нужно да ги проверим с помощта на скалата за вероятност.
{ 0 коментара… коментирайте сега }