Наскоро станах свидетел на страхотен лош пример за намиране на нови служители сред студентите в едно голямо учебно заведение.
Казаха ми, че собственик на една компания с персонал 50-60 души иска да се срещне със студенти, за да им предложи работа. Тъй като съм убедена, че студентите трябва да да работят през лятото, за да съберат практически опит, се зарадвах на тази идея за посещение.
В уречения ден и час посрещнах този собственик на вратата на учебната зала. Разменихме няколко думи. Казах му, че по мои наблюдения една голяма част от студентите вече са си намерили работа. Отговорът му беше, че това няма особено значение, тъй като работата и условията на работа в неговата фирма са много добри и със сигурност ще има много желаещи.
Как премина посещението за намиране на нови служители?
Собственикът дойде с голяма чанта и след като приключихме с протоколните думи на вратата на залата, той влезе стремглаво напред, постави чантата си на пода, не ме изчака дори да застана до него и да го представя, а седна на стол и… заговори.
Когато видях голямата чанта, помислих, че вътре е пълно с рекламни листовки за вакантната длъжност, с формуляри за кандидатстване и т.н. Също така, очаквах собственикът да успее да представи по най-атрактивния начин своята фирма и вакантната длъжност.
За съжаление всичко тръгна в друга посока - неговото представяне беше изцяло на тема кой е той, кога е основал фирмата, защо, с кого си партнира и т.н. Почти нищо не каза за вакнатните длъжности и за условията на работа.
Студентите зададоха няколко въпроса, но се виждаше, че интересът сред тях не е особено голям, въпреки възможността да натрупат опит, работейки в тази фирма. Ето защо, срещата приключи бързо. В края видях същия сценарий - собственикът, който търсеше нови служители, стана от стола, взе чантата си, кимна за сбогом на студентите и някак си между другото каза:
“Побързайте да си подадатете документите, защото ние имаме голяма комисия, която следва да разполага с време, за да ги разгледа, а след това да ви интервюираме!”
Мина време и аз проявих интерес дали някой е пожелал да депозира своите документи в тази фирма. Оказа се, че никой не е направил това.
Въпреки, че през последните няколко години големите чуждестранни компании правят бляскави презентации в учебните заведения и дават добър нагледен пример случаят, за който стана дума току що, не е изолиран.
Всъщност, в казуса, който описвам по-горе наблюдавах 4 основни причини една компания да не може да намери своите нови служители, когато посещава учебно заведение.
1. Нагласата на работодателя
Убедена съм, че нагласата “предлагам работа“, вместо нагласата “продавам работни места” не работи, когато една компания иска да намери нови служители и организира посещение в учебно заведение. “Да продаваш” значи че продаваш продукт, който е продаваем, т.е. има стойност в очите на потенциалните купувачи. Намирането на нови служители е сделка между равностойни партньори.
2. Нежелание (а може би и неумение) да се говори конкретно и да се представя по атрактивен начин вакантната длъжност
“Предлагаме атрактивно възнаграждение”, “Предлагаме отлични условия за кариера” и др. не носят никаква конкретна информация за слушателите в една учебна зала, пред които работодателят говори. Това са млади хора и все пак те искат да чуят конкретни неща (а не клишета), за да вземат решение дали да кандидатстват.
Когато за вакантната длъжност не се казва нищо конкретно, интересът към нея просто изчезва.
3. Неясни, общи и абстрактни качества, които се изискват от кандидатите
Например, този собственик търсеше хора, които да са лоялни към фирмата. Под лоялност разбираше да не напускали работа преди края на лятото. Да, но ние не живеем в робовладелския строй!
4. Неумение да се спечелят кандидатите по най-бързия начин
“Обадете се”, “Потърсете ни” и други подобни изрази показват по-скоро една пасивна позиция, която не върши работа в условията на конкуренция между работодателите. Както ви казах преди малко, аз си мислех, че чантата на собственика е пълна с формуляри за кандидатстване, които той да раздаде веднага и на място.
В заключение
Преди да тръгнете към учебните заведения, за да потърсите вашите нови служители, потърсете преди всичко вашите отговори на два въпроса:
- Какво е това, което предлагате като работа и условия? Достатъчно стойностни и конкурентоспособни ли са тези предложения и условия?
- Достатъчно умели и съдържателни ли са вашите презентации?
{ 2 trackbacks }
{ 4 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Мария Василева 11.06.08 в 15:06
При провеждането на последния Форум Кариери във Варна имаше много HR-и, които седяха с по чаша кафе без дори да си направят труда да станат и да разговарят с кандидатите, проявили интерес. Нито пък виждаха проблем да отговарят неясно и без подготовка. Някои директно казваха, че все още нямат стажантска програма и общо взето не знаеха защо са там…
А в един от кариерния център на УНСС (който според мен е най-добрият засега) може да се намери обява “Стажантска програма Лято 2008″, която започва с “Банката предлага…” и до края не се споменава името на банката
Трябва да се вхледаш в разширението на email-а, за да разбереш коя е. Интересно ми е там дали някой е кандидатствал…
Лоши примери много. Но когато после никой не кандидатства, може да се поучат от обратната връзка и нещата да се променят.
Dennis 11.06.08 в 17:06
Все още в тези срещи работодателите намират чудесна възможност да си направят малко безплатна реклама. В това няма лошо, стига да е поне малко полезно за студентите и основната тема да остане възможността за стаж в съответна фирма.
Според мен студентите чудесно усещат, когато човекът срещу тях има сериозна оферта…
Татяна Христова 11.06.08 в 18:06
Да, вашите коментари (на Мария и Dennis) потвърждават, че нещата с търсенето на кандидати за работа в учебните заведения не са изпипани от страна на работодателите. После се сърдят, че нямали кандидати!
Мен ме тревожи все пак факта, че в някои браншове като че ли всичко е застинало и няма никакъв напредък в това отношение.
Уж всичко знаят, всичко могат, но… на практика точно така си търсят хората. Имам чувството, че живят в 19, а не в 21 век.
Венцислав 12.06.08 в 12:06
До преди 2 години в университета ми посещавах редовно подобни мероприятия. Нещата, които ми направиха впечатление:
1. Когато гледам презентацията, разбирам защо компанията се развива. Пример: логистична фирма демонстрира съвършена координация между 4 души по време на презентацията си.
2. Компанията води някой млад и вече направил първи кариерни стъпки човек, който с презентация, излъчване и дори стил показва (а не разказва) какво се иска от някой, за да прогресира в съответната компания - начин на мислене, амбиция, хобита и т.н.
3. Наистина - фокусът и на статията - говорят се повече конкретни неща - при нас ще сте 6 месеца на стаж или 18 месеца на traineeship (не съм сигурен за точния превод), парите са горе-долу толкова, от вас ще иска това и това и т.н.
4. Всички презентатори са достъпни по време на и след дискусията - независимо дали е CEO или някой млад служител, който може да разкаже през неговите очи какво му харесва или какво не и т.н.