Хенри Форд - вечен извор на идеи за бизнеса и управлението

Преди години, когато изучавах в университета политическа икономия на капитализма, името на Хенри Форд се споменаваше във връзка с това, че той е един от едрите капиталисти-фабриканти, създатели на т.нар. “потосмукачна система“. Нейната цел била да увеличи производителността във фабриките, така че работниците да отдават всичко от себе си.

Като студенти, ние разбирахме това като “нещо много лошо” - смуче се от потта на работниците, взема се всичко от гърба им, за да се увеличава печалбата на капиталиста. А мислехме така, защото по същото време у нас немалко началници и работници работеха непроизводително и на практика смучеха от държавата.

“Моят живот и моите успехи” е книга, изададена от издателство “Сиела” съвсем наскоро. Тя е част от поредицата за световните бизнес империи. Книгата е съвсем тъничка като книжно тяло и първото впечатление е, че вътре има елементарен или добре познат текст за това как Хенри Форд е създал могъща автомобилостроителна компания.

Това съвсем не е така. Ако искате да разберете какви са възгледите на Хенри Форд за производството, за машините и хората, за възнагражденията на работниците, какво е отношението му към суровините, парите, стоката, бедността и капитала - прочетете книгата.

Задължително си пригответе молив или маркер и отбелязвайте всичко, което касае вашата фирма, вашата работа (заплащане, морал) или глобалната среда. Когато приключите с четенето ще установите, че всъщност сте си отбелязали много “места” по страниците.

Това би означавало само едно и то е, че можем да възприемаме Хенри Форд като вечен извор на идеи за бизнеса и управлението. И че наред със съвремените възгледи и принципи, има и непреходни такива.

Хенри Форд е роден на 31 юли 1863 година в една ферма, близо до Дирборн, Мичиган. Родителите му са били бедни хора - фермери, които имали малко стопанство. Като дете Форд се увличал по правенето на различни конструкции с помощта на инструменти. Първото важно събитие в живота му е, когато едва на 12 години, видял “локомобил” - нещо като пра-пра-дядото на съвременния автомобил. Разказът на собственика на локомобила така увлякъл младия Хенри, че той се пристрастил към автомобилната техника.

Започвайки работа в местната компания “Уестингхауз” му хрумнала идея, че може да построи лека парна машина, която да се ползва не само като машина при тежката оран, но и като превозно средство. Създал кола с парен двигател, но като имал предвид лошата пътна мрежа и стойността на един подобен парен автомобил, който бил “по джоба” само на малцина богати фермери, се отказал от производство на леки автомобили с парни двигатели.

След това животът на Форд преминавана в преследване на целта да създаде лека, удобна и евтина кола, която да произвежда в индустриални размери. Работел неуморно, всекидневно, така както “водата дълбае скалата”, като отбелязва самият Форд.

Блестящ изобретател и предприемач, с напредничави възгледи за механизмите на пазара, поведението на потребителите, конкуренцията, организацията на производство, философията на бизнеса, Хенри Форд създава могъщата компания Ford.

Ето няколко мисли от Хенри Форд, които подбрах от книгата “Моят живот и моите успехи“:

“Поразяваше ме фактът, че цялата автомобилна индустрия обръща внимание на нарастването на чистата печалба за сметка на качеството. Струваше ми се, че това обръща наопаки естествения процес, който изисква парите да се явяват резултат на труда.

Второто нещо, което ме поразяваше, беше равнодушието на всички към усъвършенстване на методите на производство. Всеки производител се задоволяваше да излезе с готово изделие на пазара, да го продаде и да получи за него пари. С една дума продуктът сякаш се произвеждаше не за да удовлетвори една обществена нужда, като бъде полезен на потребителя, а за да се спечелят повече пари.”

“Мнозина смятат своята професия за ярем. Те работят и мислят кога ще настъпи денят, когато могат да загърбят професията си, да се оттеглят и да живеят от рентите си. Мечтаят да напуснат полесражението на творчеството и живота. Аз не съм съгласен с този ленив възглед. Мисля, че смисълът на живота е борбата.”

“Който не е лишен от свещения дар да мисли и е работоспособен, той неиминуемо ще има успех.”

“Предприятието не е машина, в която да става предаване и обработване на човешката мисъл. То по-скоро е едно работническо сдружение на хората, обединени от обща дейност, задачата на което е да се произвежда, а не да се канцеларства…

В нашето предприятие всеки има напълно определени отговорности. Работникът има своята работа. Старшият в бригадата отговаря за своите подчинени, началникът на цеха - за своя цех, завеждащият отдел - за своя отдел, директорът - за своята фабрика.

Всеки трябва да знае всичко, което става около него.”

“Когато нашата служба по човешки ресурси назначава лице на определено място, тя си поставя задача да му даде работа, която съответства на неговите физически способности… Навсякъде дисциплината е строга. В устройствения правилник и длъжностните характеристики липсва дребнавост, затова и никой не може да се оплаче от тях.”

“Ако собственикът кара хората си да работят с пълна сила, а те след известно време се убедят, че срещу това не получават справедливото възнаграждение, много естествено е, че ще престанат да работят с целия си капацитет.

Ако работниците виждат плодовете на своята работа, отразени в техните надници и в доказателство на това, че повишена производителност означава и повишено възнаграждение, те започват да разбират, че са органически свързани с предприятието, че неговият успех зависи от тях, а тяхното благополучие от него.”

В книгата ще намерите още много, много интересни идеи и виждания на Хенри Форд. Затова, намерете книгата и я прочетете!